Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Мисионер в червена тога

Докато сектор Сигурност продължава да се гърчи в безкрайни скандали, единственият положителен знак, че някой в държавата е истински загрижен за реформирането му, иде от прокуратурата. В последните дни обвинител №1 Сотир Цацаров се изяви като перфектен законотворец, предлагайки промени в набързо лансирания и приет на първо четене закон за специалните разузнавателни средства (ЗСРС).


Господарят на досъдебното производство предпочете да не изчаква депутатите да ударят финалната баданарка на подготвения от БСП - явно преди няколко месеца - законопроект и активно се намеси в редакцията му. Идеите на Цацаров са резултат от сериозен прочит на текстовете, предизвикан от преките ангажименти на прокуратурата при разследване на престъпления и привличане към отговорност на лицата, които са ги извършили.


Подчинените на Цацаров са си направили труда да обобщят досегашната практика за приложението на съществуващия ЗСРС и са потърсили ефективни решения както за подобряването й, така и за гарантиране на неприкосновеността на личните права и свободи на гражданите. На тази основа главният прокурор направи десетина предложения, които изпрати в парламента, за да бъдат включени в проекта преди гласуване на окончателния му вариант. Сегашният текст на закона за


употребата на спецсредства срещу заплащане

лансиран от вносителите на проекта от БСП и ДПС, на този етап не дава никаква яснота как и при какви условия ще се реализира така мечтаната платена любов, която ще получат заявителите от новата агенция за подслушване ДАТО. Светлина по този въпрос хвърли именно обвинител №1, който подробно разглежда казуса и намира решения. Според Цацаров проектът не прави разграничение между дейностите по защита на националната сигурност и по предотвратяване и разкриване на престъпления. Изискването за заплащане на услугата на ДАТО, според Цацаров, не може да е основно мерило, когато разследващите преценяват дали да се използва СРС и какви способи да се приложат спрямо престъпниците. Ограничените бюджети на заявителите на спецсредства, сред които е прокуратурата, и произтичащата от това невъзможност да си плащат услугата може да се окажат фатални в някои случаи на защита на националната сигурност. От друга страна, висенето на заявителя пред касата на ДАТО може да забави конкретната оперативна работа, когато се налага незабавно използване на разузнавателни способи. Такъв подход ще блокира нормалното разследване по множество дела, смята Сотир Цацаров.


Обвинител №1 смята, че това противоречие може да бъде избегнато чрез съчетаването на принципа на финансовата обвързаност с учредяването на т.нар. квоти за подслушване. Според ВКП, в бюджета на ДАТО трябва да се предвиди финансово осигуряване в разумен необходим обем. В рамките на тези пари, отпуснати по сметката на ДАТО от държавата, заявителите за употребата на спецсредства ще получават лимити за прилагането им през текущата година. Обвинител №1 предлага лимитите да се съобразяват със законовите правомощия, с действителния обем на работата по прилагане на разузнавателни способи и с практиката от предишни периоди.


Когато лимитът на съответния заявител в бюджета на агенцията се изчерпи, тогава той трябва


да си бръкне в джоба и да си плати

за всяко извънредно искане. Според Цацаров, когато се констатира значително надвишаване на определените лимити за подслушване, ДАТО трябва да сигнализира Националното бюро за контрол на СРС-тата.


Освен това главният прокурор предлага в закона да се запише, че СРС се използват в случаите, когато това се налага за предотвратяване и разкриване на тежки умишлени престъпления, описани в чл.172, ал.2 от НПК, когато необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин. Това изискване със сигурност ще доведе до редуциране на исканията за употреба на такива средства.


До намаляване на броя на исканите спецсредства ще доведе и анализа на практиката по прилагане на СРС по областта на националната сигурност. По разбираеми причини тук те се използват по-рядко и е очевидна разликата между тази дейност и работата по предотвратяване и разкриване на по-обикновените престъпления. Обвинител № 1 предлага ефективна форма на контрол и когато става дума за защита на националната сигурност, броят на заявителите следва да се ограничи само до четирима. Сред тях са главният прокурор, председателят на Държавна агенция Национална сигурност, директорът на Националната разузнавателна служба и директорът на служба Военна информация при министъра на отбраната. Така ще се ограничат исканията на други заявители, мотивирани, под предлог че става въпрос за национална сигурност.


Главният прокурор Сотир Цацаров е анализирал дълбоко и причините за


фиаското на обвинението по делото за подкуп

срещу бившия военен министър Николай Цонев, до което се стигна заради проблемни сересета. Цацаров предлага точен регламент на хипотезата, при която спецсредства се прилагат по отношение на свидетел с негово съгласие, без той да е защитен свидетел. Очевидно обвинител № 1 визира ролята на свидетеля по делото Петьо Петров, на чиито показания и записи се облегна прокуратурата в обвинението срещу Цонев и сие. Обвинител №1 посочва, че най-често в тези случаи се извършва подслушване чрез технически средства, носени от самия свидетел, с цел да се съберат данни за престъпната дейност на друго лице. Сегашната нормативна база за събиране на доказателства по този начин е неясна и недостатъчна, смята Цацаров. Затова той предлага създаването на нов текст в ЗСРС: За разследване на престъпленията по чл. 172 ал. 2 НПК специални разузнавателни средства могат да се използват и спрямо свидетел, който е дал предварително писмено съгласие за това, с цел установяване на престъпната дейност на друго лице.


Шефът на ВКП е преценил, че законопроектът в първоначалния му вид не дава гаранции за обективно мотивиране на искането за подслушване от страна на заявителя. Обвинител №1 предлага в искането да се посочват пълно и изчерпателно фактите и данните, даващи основания да се предполага, че се подготвя, извършва или вече е извършено тежко престъпление. Новият детайл в предложението на Цацаров е освен това заявителят да посочва и срока за използване на СРС, с обосновка на исканата продължителност. Целта е да се избегне съществуващата досегашна практика в искането да се посочва максимално разрешение от закона срок. Освен това заявителят трябва да информира защо е невъзможно необходимите за разследването данни да се придобият по друг начин освен чрез СРС.


Одобрявайки създаването на самостоятелната агенция ДАТО, Цацаров не забравя да препоръча нещо, за което той говори още в битието си на съдия от Пловдив. Става дума за изискването да се въведе


Единен регистър за специалните разузнавателни средства,

с данни за разрешените, прилагани и прекратени СРС на територията на цялата страна. Воденето и съхраняването на регистъра следва да се извършва от специализираната ДАТО, която осигурява и прилага разузнавателни средства.


Не на последно място главният прокурор предлага и изменения в Закона за класифицираната информация във връзка с промените в ЗСРС, които ще имат определяща роля в съдебния процес. Цацаров предлага данните, получени след употреба на спецсредства , да не са класифицирана информация в съдебното дирене по наказателни дела. Идеята му е да отпаднат сегашните съдебни заседания при закрити врата, които винаги се мотивират със секретната информация, получена чрез СРС. Според ВКП техническите способи за получаването на тези данни следва да останат класифицирана информация, но няма основание да бъдат тайна и самите данни.


Главният прокурор се мотивира и с това, че разглеждането на делата при закрити врата среща и негативно отношение от обществото и нарушава основния принцип на наказателния процес за публичност на съдебното производство. Предлаганите промени не премахват изобщо държавната тайна, а предвиждат данните, придобити със СРС, да нямат това качество само в съдебната фаза на делото. Защитата й в досъдебното производство, където принципът на публичност не действа, остава, уточнява Цацаров.


Прочитът на предложенията на главния прокурор Сотир Цацаров за допълнения в законопроекта за СРС разкрива, че текстовете са обмислени и аргументирани. Факт, който на фона на всеобщия разпад на държавата показва, че опазването на държавността не е обичайното празнословие, а е ясна визия за мисия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във