Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Мистерията на българските СеРеСе

Ставащото около българските специални разузнавателни средства все повече прилича на сочна история за НЛО - изневиделица се появяват отчетливи следи, но обектът, който ги е оставил, не може да бъде идентифициран с познатите физични, химични и технологични способи.
Територията на България явно е желана дестинация на неидентифицираните обекти, които често прелитат като звезди на тъмния обществен небосклон. Народът е вперил очи в очакване, вижда НЛО навсякъде и във всичко, направо сън не го хваща. В същото време властите дълго и нашироко обясняват, че това са просто метеорологични балони.
Загадката с българските СРС-та ни мъчи от години и в близко бъдеще няма изгледи вече болезненото ни любопитство кой, как и защо ги прилага и вади на показ да бъде задоволено. Този извод се налага след поредния скандал със записи, който бушува от началото на годината. Ясно е обаче друго - и този път ще опере пешкира този, който има най-малка вина в случая, а разпоредилите употребата на СРС ще потънат в удобна мъгла.
Прокуратурата, този господар на досъдебното производство, вече се дистанцира от скандала и обяви, че ще мълчи заради следствената тайна. Когато това може да бъде направено и няма да наруши нито един закон, когато няма да навреди на разследването - защото има и следствена тайна, ще мога да поясня публично, заяви в четвъртък (13 януари) главният прокурор Борис Велчев преди първото за годината заседание на Висшия съдебен съвет. Отказа си да говори за нещата, които знаел, обвинител №1 мотивира и с техническата експертиза, разпоредена от прокуратурата за установяване на автентичността на прословутите записи от разговори на шефа на митниците Ваньо Танов с финансовия министър Симеон Дянков, със заместника му Владислав Горанов, с шефката на правната комисия в НС Искра Фидосова и с председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова.
И Софийската градска прокуратура изглежда изненадана от появилите се СРС-та. В сряда (12 януари) градският обвинител Николай Кокинов заяви, че столичните прокурори не водят досъдебно производство срещу Ваньо Танов и не са искали подслушването му. Според Кокинов, ако записите се окажат СРС-та, отговорността трябва да понесат съответните длъжностни лица, които са позволили да изтече информация за тях. Всички законни спецсредства минават през съдия. Нормално е да се проверят първо съдиите, после - заявителите, коментира Кокинов.
Един от евентуалните заявители - вътрешният министър Цветан Цветанов, също се направи на ощипана мома и захвана да обяснява технологията на подслушването. СРС-та се използват, когато има искане за предполагаемо тежко престъпление, каза той и остави без отговор висящия във въздуха въпрос за какво тежко деяние е бил подслушван Ваньо Танов. Все пак министърът си остави вратичка, като заяви, че засега не се знаело кой е източникът на тези записи - може да са частни структури или мобилни оператори.
Шефът на МВР все пак разпореди във вторник (11 януари) вътрешна проверка в специализираната дирекция Оперативни технически операции (ДОТО) на министерството във връзка и с разпореждане на прокуратурата. В края на миналата седмица шефът на ДОТО инж. Цветан Иванов беше привикан за обяснение в сградата на Националната следствена служба.
Само нещо искам да кажа на тези, които казват, че това са специални разузнавателни средства, мога да ви уверя в едно - има закон, който се спазва. Аз в момента не мога да ви дам пълната гаранция за това, което излиза в публичното пространство, кой е източникът и какви са те - дали са регламентирани или не регламентирани, категорично заяви вътрешният министър.
Ако законът за СРС действително се изпълнява, Цветанов би трябвало да каже дали МВР е употребило спецсредства срещу Ваньо Танов. Защото по закон първият подпис за прилагане на такива средства слага министърът на вътрешните работи. Това става, след като е получено разрешение от съдия. Шефът на МВР има право да разреши подслушване и без съдия, но само за срок от 24 часа. В конкретния случай обаче явно не става дума за това изключение, допускано от ЗСРС, защото едва ли извадените наяве разговори са водени в рамките на едно денонощие.
Последният възможен поръчител на подслушването е най-тайната от тайните служби - ДАНС. Макар че самата агенция има право да прилага спецсредства. Член 21 в закона за българското ФБР сочи, че агенцията притежава, използва и прилага специални разузнавателни средства при условия и по ред, определени със Закона за специалните разузнавателни средства. В чл.31 обаче се посочва, че ДАНС ползва информация от информационни фондове на Министерството на вътрешните работи за изпълнение на възложените й със закон правомощия. В същия текст се прави и важното уточнение, че достъпът до тази информация се осъществява по начин, непозволяващ разкриването на интереса на агенцията. Тоест МВР дава, но не пита защо.
Освен информация ДАНС има право да ползва капацитета на МВР за специални разузнавателни способи, тъй като не разполага със скъпоструващата техника за подслушване. За това свидетелстват нормативните документи за дейността на агенцията, където е записано черно на бяло: До изграждането на самостоятелни оперативно-издирвателни и оперативно-технически звена в Държавна агенция Национална сигурност Министерството на вътрешните работи й предоставя за ползване необходимите персонални и технически ресурси за тези дейности,определени с акт на Министерския съвет. Използването на тези ресурси се извършва по начин, непозволяващ разкриване на интереса на агенцията, и при спазване на принципа необходимост да се знае.
Така че само Господ може да каже каква е ролята на ДАНС в случая с изнесените записи. Нито някой ще разбере дали ДАНС ги е поръчала, нито дали специализираната Дирекция Оперативни технически операции на МВР е предоставила на агенцията носители с желаната от нея информация, нито пък какво се съдържа в тази информация. От тази гледна точка агенцията се явява най- удобната за властта структура, която може да подслушва или да извършва превантивен контрол, за какъвто говори и премиерът Бойко Борисов. Но никога няма да разберем кое как е, тъй като... омертата е официализирана със закон.
Е, има и нещо положително в цялата история. На всички ни стана ясно, че в България се подслушва прекалено много. Исканията за използване на специални разузнавателни средства са скочили двойно през 2010 г. в сравнение с 2009-а, показа отчет на Софийската градска прокуратура. През 2010 г. са постъпили 2214 искания за СРС, от които едва 507 са ползвани като доказателствени средства. За сравнение - през 2009 г. исканията са били 1459, от които 311 са влезли като доказателство в съда. Преобладаващите искания са били за телефонни подслушвания.
Увеличението на исканията за прилагане на СРС е породено от активността на колегите от МВР, призна тази седмица градският прокурор Николай Кокинов. За последните скандални записи Кокинов обаче беше категоричен - ако се докаже, че те са законово използвано СРС, което не е било унищожено, а е излязло от службите, съответните длъжностни лица ще понесат отговорност.
И ето че топката отново се озовава в полето на МВР и по-точно - на точката за дузпа пред ДОТО. Очевидно вътрешният министър е изправен пред решението да сложи на дръвника главите на служителите, които са изпълнили поръчката на тайнствения поръчител. В такъв случай ДОТО ще сподели съдбата на магарето - хем да дърпа каруцата, хем да яде бой.
Другата възможност е проверката, чиито резултати всички трепетно очакват през следващата седмица, да докаже, че записите са придобити при подслушване от частни структури.
И в двете хипотези обаче властта ще излезе с вдигнато чело - къртиците в МВР ще бъдат изобличени като хора на Октопод-а или пък вината за незаконното подслушване ще се стовари на нечии частни плещи. Най-вероятно също на главоногото мекотело...

Facebook logo
Бъдете с нас и във