Разследването на трагедията логично започва от повторна проверка на зарязания от бандитите Фолксваген. И още след второто натискане на съответните клавиши на компютъра следователи и оперативни изпадат в безмълвен ужас: през март, април и началото на май 1996 г. въпросната кола е била обект на полицейски интерес (и това е регистрирано в масивите на КАТ-СДВР) четири пъти - на 7 и 8 март, и на 2 май (два пъти). За проверката на РДВР-София ден преди кръвопролитието вече споменахме. Установява се още, чеОпел Фронтера 1На 23 ноември 1995 г. бандата на Кашавелов открадва джип Опел Фронтера, собственост на Николай Благоев. Благоев слиза от колата да отвори вратата на гаража си, когато от един метър маскиран стреля в него и го улучва със стоп-патрони в лявото рамо, в лявата ръка и в десния хълбок. След това стрелецът се надвесил над падналия и спокойно го попитал къде са ключовете от джипа. След като разбрал, че са на таблото, бандитът загубил интерес към Благоев, качил се в Опел-а и потеглил. Благоев моментално се изправил и изпразнил пълнителя на личния си пистолет след отдалечаващия се джип, но безрезултатно. Следствието установява, че през януари 1996 г. Кашавелов е неуспешно е правил опити да продаде Опел Фронтера, напълно отговарящ на описанието на джипа, откраднат от Благоев.Опел Фронтера 2На 23 януари 1996 г., около 17.30-18.00 ч., в столичния квартал Дървеница е нападнат Емил Ташков, малко след като оставил на охраняем паркинг в квартала джип Опел Фронтера, собственост на Исмет Рашид Тюркмен. На около 200 метра от паркинга бил пресрещнат от непознат мъж, който извадил пистолет и почти от упор стрелял два или три пъти в тялото му. Ташков паднал на земята, непознатият се надвесил над него и чак тогава шофьорът видял, че нападателят е с маска на лицето, а пистолетът - със заглушител. Явно трениран за реакции в подобна ситуация, Ташков хванал оръжието за цевта и започнал да се бори с бандита. В този момент от тъмнината изскочил втори нападател, който ударил храбрия шофьор с бухалка в гърба. Ташков моментално усетил, че работата става дебела и побягнал с всички сили. Тогава усетил силен удар в гърба си и отново паднал (по-късно е установено, че е улучен със стоп-патрон). Двамата бандити го оковали в белезници, завързали му краката и го натоварили в багажника на някаква кола. Следващата им спирка била край софийското с. Герман, където нападателите взели от Ташков ключовете и документите на джипа. И тогава той изплюл камъчето, като им заявил да не си правят никакви илюзии, защото колата е собственост на... Фатик. Нагазили за втори път в дълбокото, бандитите поразмислили малко, върнали на Ташков всичко и го пуснали да си върви по живо, по здраво. Пред следователите Ташков съобщава, че е видял на врата на единия от нападателите малък автомат.Трети джипНа 7 март 1996 г. Маргарита Владимирова прави проверка на автомобил с рег. N С 91-53 СВ по повод инцидент с джип Гранд Чероки, собственост на действащата по онова време охранителна фирма Клуб 777. Предишната вечер, около осем и половина вечерта, шофьорът на джипа Емил Иванов оставил возилото на платен паркинг в Младост 4 и си тръгнал към вкъщи. По пътя го пресрещнал маскиран бандит с пистолет в ръка. Иванов направил опит да избяга, но маскираният стрелял, без да му мигне окото. От тъмното изскочили още двама маскирани, които настигнали шофьора и с три удара с бухалка го свалили в безсъзнание. Иванов се свестил окован с белезници в... багажник на лека кола. Малко по-късно бил свален на една поляна, където бандитите му изпразнили джобовете, пребили го още веднъж и го откарали в някакъв гараж. По-късно, явно разучили с кого си имат работа, тримата натоварили Иванов обратно на колата си, захвърлили го пред дома му в Младост, като му върнали всички вещи.Един от колегите на Иванов се досетил, че цялата работа е заради джипа и докато Иванов пътувал за ИСУЛ, той отпрашил към паркинга в Младост-4. Според пазача на паркинга, черният Фолксваген Джета се навъртал наоколо още от началото на годината. Той записал номера му - С 91-53 СВ, и го дал на шефа си. По това време на паркинга е имало два джипа Гранд Чероки - на Клуб 777 и на Финансова къща Крама, който бил откраднат от въоръжен маскиран бандит още през февруари. На 10 май 1996 г. пребитият шофьор Емил Иванов разпознава Фолксваген-а. По-късно - чрез ДНК-анализ на кръвта, намерена в багажника на колата, експертите категорично установяват, че Иванов е бил возен именно в багажника на въпросния Фолксваген. Най-сетне - това е банда!На 8 март 1996 г. двама служители от Националната служба за охрана (НСО) при президента извършват проверка на Фолксваген-а, тъй като колата е забелязана паркирана на правителственото трасе (срещу ресторант Крушата на ул. Беловодски път). Срещу въпросния ресторант има клон на Кредитна банка и офис на фирма ФИНКО, пред които са били паркирани два джипа Гранд Чероки, собственост на двете организации. Какво са правили по-нататък служителите на НСО, след като са получили исканата информация за съмнителния Фолксваген, не е ясно. По-интересно обаче е, че у оперативно-следствената група все повече се е затвърдило убеждението, че става дума за организирана престъпна банда, специализирана в грабежа на джипове.Веднъж дръпнат, този конец извадил на бял свят зашеметяващи истории. За по-сигурно снимка на колата на убийците била публикувана и в националните средства за масова информация.На 7 май 1996 г. служител на Първо РПУ-София се обадил и казал, че въпросната кола е забелязвана няколко пъти в гараж на ул. Острец 24. Описан е и собственикът й - около 30-годишен, висок 180 см, който ходел винаги с качулка на главата. Освен това той притежавал още един Фолксваген Джета, сив на цвят. Почти веднага е установено, че гаражът е нает с фалшифициран паспорт, за който е съобщено, че е изчезнал още през ноември 1995 година.В началото на юни 1996 г. в долапите на Софийска градска прокуратура е открито спряно дознание за кражбата на джипа Гранд Чероки, собственост на ФК Крама (за него вече стана дума). Разпитан наново, шофьорът разказал как е бил откраднат джипът: на 26 януари същата година той изкарал возилото от паркинга, спрял до близкото бистро и слязъл да си вземе кафе. Оставил джипа с работещ двигател и отключени врати, защото наоколо нямало жива душа. Като се върнал обаче - видял зад волана маскиран човек, който многозначително насочил към него пистолет със заглушител. Шофьорът се уплашил, отстъпил крачка назад и онзи изчезнал.Малко по-късно проверките изваждат на бял свят още две спрени предварителни производства: за въоръжени грабежи на джипове, извършени по същата рецепта.Развръзка няма... Жк Младост 1А, 2 май 1995 година. Часът е осем и половина сутринта. Пред бл. 523, вх. 2 спира джип Гранд Чероки, собственост на НЕК Язовири и каскади. Точно в този час шефът на държавната фирма инж. Валентин Конев има навика да тръгва на работа. Шофьорът Ангел Минков гаси двигателя и заключва предвидливо вратите в очакване на шефа. Три минути по-късно от двете страни на джипа цъфват главите на двама маскирани. Единият се опитва да отвори неговата врата и след като не успява - вади пистолет със заглушител и троши стъклото с изстрели. Раненият на две места в дясната ръка Минков инстинктивно отваря шофьорската врата и налетява на втория бандит. В този момент към мястото на схватката се приближил Румен Ахчийски, оръжейник в Трето РПУ-София, който моментално се намесил и се опитал да сложи белезници на маскирания. Бандитът обаче, съвсем хладнокръвно, направил крачка встрани, извадил от вътрешния джоб на якето си пистолет и го заредил в движение. След това насочил дулото в главата на Ахчийски, погледнал го в очите и... натиснал спусъка. Какво чувство за самосъхранение е проявил Ахчийски и той сигурно не може да обясни. В последния миг той мръднал инстинктивно и това спасило живота му. Куршумът го одраскал по дясната буза и пронизал дясното му рамо. В същото време инж. Конев, чул пукотевицата пред блока си, излязъл на балкона и открил огън с личния си пистолет по нападателите, които успели да избягат, скривайки се зад блока. На пристигналите за оглед полицаи, свидетелите на инцидента, описали двамата нападатели, а комшията на инж. Конев - Благоя Попов, дори им връчил записания от него номер на колата, с която двамата избягали: тъмен западен автомобил с опушени стъкла и... рег. N С 91-53 СВ. Какво са правили полицаите от Седмо РПУ-София (на чиято територия е извършено това престъпление), какво са правили СДВР, ДНСП и НСБОП, при положение че е нападнат брутално отговорен държавен служител - никак не е ясно. Най-вероятно нищо, тъй като 24 часа по-късно автоматът на Кашавелов изпраща в отвъдното капитан Йордан Бинев и старши сержантите Ангел Ангелов и Красимир Трошанов. Докато е арестуван на 5 август 1996 г., Иво Кашавелов извършва още няколко подобни грабежа. Единственият униформен, както вече казахме, санкциониран за касапницата в жк Люлин, се оказа дежурният в Девето РПУ на 3 май 1996 година. Той не бил прекратил моментално тренировките на колегите си и не ги пратил да гонят убийците. Факт, от който на никого не му става по-леко...
