Параграф22 Weekly

§22 Анализи

МНОГО БАБИ... В БОРБАТА С МРЪСНИТЕ ПАРИ

Кое пречи на ефективното противодействие срещу прането на мръсни пари? Този проблем бе оживено дискутиран в началото на май т.г. в София по време на конференция, красноречиво озаглавена Изпирането на пари: отговорът на институциите. Както става обикновено в подобни случаи, мероприятието бе надлежно отразено в медиите, организаторите бяха похвалени (Националната следствена служба и неправителствената организация Риск монитор). Що се отнася до резултата от инициативата - от шефа на следствието Бойко Найденов например разбрахме, че у нас има сив сектор. Припомнено беше също, че има мафия и организирана престъпност, като се цитира световният опит. След което стана ясно, че мъката в борбата срещу финансовите престъпници си остава съществена част от битието на антимафиоти, прокурори, съдии и финансови разузнавачи.
А тази мъка очевидно е голяма, като се имат предвид резултатите от проучване, проведено сред 54 специалисти, разследващи този вид престъпление. Изследователите на тази язва на съвременното общество (по определението на Бойко Найденов) са единодушни, само в едно - че прииждането на мощни перачи у нас се обуславя както от криминалния преход, така и от корупцията, от приватизацията, а също и от географското положение на България - транзитна страна в трафика на наркотици.
Анкетираните магистрати се обединяват и около твърдението, че нашето законодателство в общи линии отговаря на международните правни постулати в борбата срещу изпирането на пари. Специалистите обаче са на мнение, че за да му се противодейства, спешно трябва да се ремонтира инструкцията за взаимодействие между прокуратурата, МВР и финансовото разузнаване от 2006 година. Една от причините е, че доскорошната Агенцията за финансово разузнаване (АФР) от 1 януари 2008 г. премина в състава на новосъздадената ДАНС (Държавна агенция по национална сигурност) под името Дирекция за финансово разузнаване (ДФР).
Анкетираните обаче са на мнение, че заедно с тази промяна трябва да се разширят и провомощията на тази служба. Според сега действащото законодателство финансовото разузнаване може да прави анализ на данни за съмнителни финансови операции, но (кой знае защо?) няма право да се самосезира за тях. И засега работи предимно по сигнали от търговските банки и от Агенция Митници.
Друг препъникамък в борбата с перачите на мръсни пари е недоокомплектованата и в слабо анализиран вид информация, която ГДБОП получава от финансовите разведки. Антимафиотите се оплакват, че са задръстени от преписки и не могат да насмогнат на лавината от информации с наличния си кадрови ресурс. На всичкото отгоре информацията им била на хартиен носител и не можели да създадат база данни. Секторът за борба с препирането на пари към ГДБОП наброява едва 50 души, което е твърде недостатъчно на фона на мащаба на разследваните престъпления.
Това прави експертите в областта скептични по отношение на способността на разследващата полиция да се справи с големите финансови престъпления. Дознателите в системата на МВР обясняват, че работят при изключително тежки материални условия - със значително по-ниски заплати, отколкото разследващите магистрати, което пък съвсем ги демотивира. Като естествен резултат от горепосочените проблеми идва и отчайващата статистика - 30 съдебни производства за пране на мръсни пари за последните шест години...
Прокурорите на свой ред виждат проблемите в прекалената педантичност на съда, която по думите им представлявала отказ от правосъдие. Съдиите пък си измиват ръцете с представителите на досъдебната фаза. Защо прокурорите внасят актовете, като не са сигурни и не са доказали всеки един елемент от престъплението. Можем ли да осъдим някого само защото кара кола за 100 000 лв., задават реторичен въпрос магистратите в черни тоги. Може би този казус ще намери своето решение, ако Върховният касационен съд (ВКС) излезе с тълкувателно решение, на базата на което за пране на пари да може да се съди и по косвени улики. Ще рече - ако жизненият ти статус значително надхвърля декларираните доходи, да попаднеш под ударите на Темида.
А може би разковничето е в създаването на специализирани съдилища, които да се разтоварят от други дела и да се захванат със сложната материя на финансовите престъпления, а в тях да работят утвърдени и неподкупни магистрати - нещо трудноосъществимо у нас? Идеи много, но едва ли някоя от тях ще се осъществи в обозримото бъдеще, като се има предвид мудността на българското правораздаване. Едно е сигурно - пинг-понгът на отговорностите между разследващи и съдии ще продължи още дълго.

Из Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП)

Изпирането на пари по смисъла на този закон е:
Преобразуване или прехвърляне на имущество, придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност, за да бъде укрит или прикрит незаконният произход на имуществото или за да се подпомогне лице, което участва в извършването на такова действие с цел да избегне правните последици от своето деяние;
Укриване или прикриване на естеството, източника, местонахождението, разположението, движението или правата по отношение на имущество, придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност;
Придобиването, владението, държането или използването на имущество със знание към момента на получаването, че е придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност;
Участието в което и да е от действията по предходните точки, сдружаването с цел извършване на такова действие, опитът за извършване на такова действие както и подпомагането, подбуждането, улесняването на извършването на такова действие или неговото прикриване.
(2) Изпиране на пари е налице и когато дейността, от която е придобито имуществото по ал.1, е извършена в страна членка на Европейския съюз или друга държава и не попада под юрисдикцията на Република България.
(Нов чл. 2 от ЗИД на ЗМИП)

Facebook logo
Бъдете с нас и във