Параграф22 Weekly

§22 Анализи

МОДЕЛЪТ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПАРТИИТЕ Е ПРЕСТЪПЕН

Радка Петрова е родена в гр. Пловдив. Завършва право в СУ Климент Охридски през 1971 година. През 1973 г. започва като младши съдия в Окръжен съд Пловдив. Последователно прави всички стъпки на съдийската кариера в Районен и след това в Окръжния съд. През 1995 г. става заместник- председател на Пловдивския окръжен съд, а през 1998 г. негов председател. От 1999 г. е вече е заместник-председател на гражданското отделение на Апелативния съд. Избрана е да го оглави през 2004 г. Била е член на ВСС от 2003 до 2007 година.

Критики към правосъдната ни система има и в новия доклад на Брюксел. Как ги възприемате от позицията на магистрат, който вече пет години ръководи едно от най-натоварените апелативни съдилища в страната?
- Мога да ви обясня много подробно и аргументирано колко добре работи нашата съдебна система, как си изпълняваме стриктно и високопрофесионално служебните задължения, как престъпност има навсякъде, а правосъдието в другите страни от Европейския съюз не е по-бързо.
Истината е обаче, че изпитвам срам, като виждам как делото срещу Маргините буксува с години и няма перспектива да приключи в скоро време. Проверката и заключението на ВСС е, че работата на съдиите е безгрешна. Какво означава това? Може би че не трябва да започне наказателно преследване срещу лица, които не са в идеално здравословно състояние. Приема се за нормално и това, че непрекъснато се отлагат дела, защото адвокатът имал дело по същото време в Н-ския съд.
Искате да кажете, че в света перфектна съдебна система няма? Но да оставим света - защо, според вас, в България все нещо в съдебните структури куца, макар че напоследък се демонстрират усилия да се уцели правилната посока. Да не би пък някой да има интерес точно в правосъдието нещата да не вървят?
- Разбира се, че няма перфектна съдебна система, както няма и перфектна форма на държавно управление, но не в това е проблемът. Правораздаването по своята същност трябва да защитава установеното статукво в държавата. Това може да са както ценностите на демокрацията, така и например една военна диктатура. Съдебната система не може да бъде реформатор на обществото. Още повече това важи за съда. Съдът е арбитър. Щом статуквото у нас е неудовлетворително за преобладаващата част от обществото, то как да бъде приемлива и съдебната система?
По конституция съдебната власт е независима. Така ли е обаче в действителност, след като например членовете на ВСС се избират на квотен принцип и всяко едно мнозинство в Народното събрание би могло да вкара свои хора ? Вие бяхте член на ВСС и имахте някои доста радикални становища за неговите правомощия и за необходимостта от промяна - как изглеждат тези неща отвътре?
- Съдебната власт де юре е независима. В Испания например всички членове на Висшия съдебен съвет се избират от парламента. По този повод испанските колеги ни обясниха, че така се дава по-голяма представителност на избора. Вярно е, че там кандидатурите се издигат от професионалните сдружения на магистратите. А в Германия Съюзът на съдиите сe бори за създаването на Висш съдебен съвет като гаранция за независимостта им.
Аз мисля, че независимостта не е достатъчна за да бъде една власт успешна, да отговори на обществените очаквания, а сега и на европейските изисквания. Съдебната система не е абстрактно понятие. Тя е съвкупност от хора, които могат да бъдат качествени или некачествени. Сборът от техните качества пък определя качествата на съдебната система. Това впрочем важи и за всяка друга институция. Не твърдя, че няма магистрати, зависими от политически партии, от корпоративни интереси или от тайни общества. Но това е защото в системата са попаднали неподходящи хора.
Има и още нещо. Законовото устройство на съдебната власт е добро, но в България освен закон има и употреба на закона. Съгласно Закона за съдебната власт мандатът на ВСС е петгодишен. Досега обаче даже половината от законно избраните състави на ВСС не са изкарали пълния си мандат. Въпреки изискванията на ЕС за стабилност на институциите.
Магистратите, които на практика прилагат законите, нямат законодателна инициатива и се налага да търсят услугите, съдействието дори на някой политик, когато смятат, че промени в законите са наложителни В българските условия не е ли това още един вариант на зависимост на съдебната власт от политиката?
- Тъжно е, че не се използва капацитетът на магистратите при подготовката на закони, защото те биха могли да бъдат много полезни. Със своя практически опит те биха могли добре да преценят как ще изглежда една законова норма в действие, т.е. при прилагането й. Още по-тъжно е да се четат стенограмите от Народното събрание при обсъждането на законите. Вижда се ясно как политически нападки се смесват с лични интереси и в същото време с липса на култура за законотворчество. В крайна сметка начинът, по който се съставят законите ,няма нищо общо с това, което би могло да се нарече законодателна процедура. Смятам, че Висшият съдебен съвет трябва да има законодателна инициатива.
През пролетта предстои избор на административни ръководители на всички нива в съдебната система, с изключение на най-висшите. На заседанието си в гр. Сандански ВСС реши изборът да се осъществи с тайно гласуване, каквато е практиката досега, въпреки настояването на четиримата големи - министъра на правосъдието, главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС за явен избор. Това страх от натиск ли е?
- Принципно положение е, че най-демократичен е вотът при тайно гласуване. По повод на изборите в нашата система обаче се сещам се за един италиански анекдот за избор на главен прокурор. Явяват се трима кандидати - първият по всеобщо мнение най-доказан професионалист, вторият се ползвал с политическата подкрепа на всички политически сили, и третият - просто една мижитурка. Провежда се избор и с таен вот избират... третия. Като изключим, че нашата демокрация е балканска, тя има най-сходни черти с италианската.
Вас лично какво ви изкушава повече - да останете да ръководите Апелативния съд в Пловдив още един мандат, да се върнете към практиката на редови съдия или може би да се заемете с политика?
- Единственото, което може да ме изкуши, е достойна кауза. В политиката би трябвало да има такива, но историята сочи, че и най-високоблагородната идея може да се превърне в своята противоположност, ако попадне в ръцете на недостойни хора. Освен това в политиката няма самотни играчи, а аз не съм склонна към компромиси. Изпитвам удовлетворение от работата си като председател на Пловдивския апелативен съд, защото имах големия шанс да работя със съмишленици. Благодарна съм на всички съдии , които ми помогнаха да направя по-добра организация на работата, да осъществим международни контакти и да възприемаме добрите европейски практики. Но аз не съм от тези административни ръководители, които са родени началници. Само в съдийската работа един магистрат може да бъде наистина независим.
Наскоро бяха приети на първо четене 11 законопроекта за промени в НК. Според вас наложителни ли са други промени? И още - защо при наличието на толкова мастити юристи в НС се появяват поправки от типа Ванко 1? Каква е гаранцията, че и сега няма да се появят подобни гафове?
- Нашият НК е много остарял и не отговаря на появилите се нови и доста по-усложнени форми на престъпност. Необходим е нов закон, защото да се поправя стар закон с нови кръпки е доста порочно. Смесва се волята на стария с волята на новия законодател, размива се смисълът и това създава проблеми в практиката.
От друга страна, българската престъпност вече е част от глобалните престъпни мрежи. В България нещата се усложняват поради слабостта на институциите и от липсата на европейски модел за финансиране на политическите партии. Въздействие оказват също и корпоративни, и съсловни интереси, и личната обвързаност на лица от държавната администрация на всички нива и в трите власти с престъпния свят. Случаят Ванко 1, случаят Пилето, Доктора, Самоковеца и т.н. ще се възпроизвеждат дотогава, докато не се промени моделът на финансиране на политическите партии в страната. Ако политическите елити не се споразумеят за промяна на този нерегламентиран, таен и по съществото си престъпен модел на финансиране, ще се появяват нови имена. Натискът на ЕС води до законодателни промени, но не до цялостна промяна. Законът трябва да бъде израз на формирана вече реална воля за ред в държавата.
Разговора води Жана Маринска

Facebook logo
Бъдете с нас и във