Параграф22 Weekly

§22 Анализи

МОМЧЕ ОТ РАДОМИР С УЧАСТТА НА МАНУЕЛА

Колкото по-настоятелни са апелите за мерки срещу войната по пътищата, причинена от безумни шофьори, толкова като че ли се множат жертвите им. В Пернишко миналата година те са над двайсет. За най-драстичните от тях - тройното убийство на две момичета и едно момче от пияната Живка Илиева, качила в автомобила си и собствения си син, и за смъртта на 60-годишен пешеходец, който друга перничанка, съдия Виолина Личева буквално размаза на пътя, разбра цяла България.
И жертвите на катастрофи обаче сякаш трябва да имат късмет. Защото ако те е прегазил неизвестен, сиреч непопулярен пиян водач на МПС, и ако ти самият си съвсем обикновен простосмъртен, шансът ти да получиш помощ, а виновникът да бъде наказан адекватно на деянието е почти нулев. Особено ако вземе, че сключи споразумение с прокуратурата, признавайки се за виновен.

Това са тъжните мисли, на които навежда съдбата на едно 17-годишно момче, чието състояние е аналогично на това на Мануела Горсова. Единствената разлика между тях е, че през тялото му не е минал световен шампион по фигурно пързаляне, поради което никой до ден днешен не подозира за трагедията на Кристиян Иванов от Радомир.
Иначе случилото се с него удивително прилича на инцидента, при който тежко пострада и Мануела.
Пиян шофьор помита момчето и го превръща в тежък инвалид
лишавайки го от бъдеще. Денят е 24 юни 2008 година. Мястото на трагедията е районът на бензиностанцията на Лукойл на входа на Радомир. Късно вечерта Кристиян се прибира към къщи от работа. Година по-рано юношата, който две години е живял при майка си в Испания, се е върнал в България. Работи, помага на дядо си и баба си в Радомир и довършва образованието си като частен ученик в местната гимназия.
През фаталната вечер той върви по края на банкета на ул.Райко Даскалов. По време на трагедията там тротоар няма - изграден е едва след кошмарния инцидент.
Автомобил, управляван от пияния Ивайло Атанасов, лети към центъра на града и буквално помита момчето. Удря го в гръб, блъска се в две дървета край пътното платно и се забива в пилоните на прословутата арка на входа на Радомир. Кристиян остава да лежи на банкета. В кръвта на шофьора, както показва направената по-късно проверка, промилите се оказват над 1.8.
Травмите на Кристиян са изключително жестоки, юношата е откаран в Пирогов. Според специалистите, прегледали го в нощта на катастрофата, шансовете му за оцеляване са почти нулеви.
Последствията днес
В стая 209 на втория етаж в Пернишката специализирана болница за долекуване и рехабилитация, която в града простичко наричат Профилакториума, е потискащо тихо. Тук има само един пациент - 17-годишният Кристиян Каменов Иванов. Когато клепачите му се вдигнат, големите му извити като бадем очи ви поразяват с красотата си. Но не ви виждат. Защото Криси е в т.нар. будна кома.
След три месеца борба за живота му момчето все още е живо, но уврежданията на мозъчната кора са изключително тежки, а до него е само майка му Антоанета.
Малко след кошмарния инцидент тя се връща набързо от Испания и заедно с лекарите започва изключително трудна битка за спасението на момчето, което е единствената й рожба.
Защото травмите не са само черепно-мозъчни. В помляното от пияния шофьор тяло на 17-годишния Криси започват едно след друго усложнения - бъбречни, кожни, урологични, алергични. Скенер, ядрено-магнитен резонанс, стотици други различни изследвания, консултации с водещи специалисти, космически скъпи лекарства - всичко това стопява припечелените за три години гурбет в Испания пари на майката. Тя, детето й, възрастните й родители се издържат единствено с пенсията на баща й - бивш миньор, която е около 500 лева. Толкова е платила наскоро Антоанета само за антибиотици на Криси, за да се тушира поредната урологична инфекция.
Майка и син засега оцеляват с помощта на роднини и приятели, на хора с добри сърца.
Сред тях е и персоналът на пернишкия Профилакториум.
Когато в края на юли ме предупредиха, че Криси ще бъде изписан от Пирогов, защото там каквото е можело да се направи, са го направили, по-нататък му е нужна друга специализирана помощ, обиколих всички болници в София. Щом чуеха, че става дума за будна кома, навсякъде вдигаха рамене и ме отпращаха. Съветът навсякъде беше един и същ - прибери го вкъщи или го настани в хоспис, ако не можеш да си позволиш лечение в чужбина. Вече не можех… Но и не исках да вдигна ръце и да се предам - синът ми се нуждае от допълнително специално лечение, от рехабилитация и раздвижване, за да не атрофират мускулите му. Така стигнах и до Профилакториума в Перник. Това беше единствената болница, в която не ми затвориха вратата под носа и ми вдъхнаха надежда, разказва майката.
От два месеца персоналът там се грижи за момчето като за свое дете. В началото плащах таксата за придружител, сега вече - не. Не мога да намеря думи да благодаря на управителя на здравното заведение д-р Богдан Богданов, на лекуващия лекар на Криси д-р Банков, на всички останали лекари, медицински сестри, рехабилитатори, на помощния персонал за широките им сърца. В момента те събират помежду си пари от извънредния труд, за да помогнат за евентуалния престой на Криси в болница Токуда, продължава Антоанета.
Според специалистите там трябва да се направят допълнителни прегледи и изследвания, които може би ще помогнат… За 10 дни престой обаче са нужни 1600 лева, а аз не разполагам с тях, плаче майката на 17-годишното момче. А до възглавницата на сина й е положена осветена икона на Божията майка, прегърнала Младенеца…
Потресаващото в тази жестока история
е, че докато разказва за трагедията, съсипала и нейния живот, и най-вече този на детето й, Антоанета нито веднъж не спомена думата мъст за виновника. Дори името му не знае. Шокирана е обаче, че мъжът, превърнал едно жизнерадостно 17-годишно момче в жив труп, нито веднъж не е звъннал, за да попита какво е състоянието на жертвата му.
Трети месец не е приключило и дознанието по случая и документацията не е стигнала до прокуратурата. Тепърва след това ще се подготвя обвинителен акт, ще се насрочват съдебни заседания, ще се извърви дългият път пред Темида, за да се стигне до справедливо възмездие. Едва тогава ще може да се мисли и за евентуално парично обезщетение. Дотогава обаче физическото оцеляване на Кристиян Асенов е под въпрос.
Любомира Пелова

Facebook logo
Бъдете с нас и във