Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Мониторинг на почивки

С евромониторинга върху съдебните ни дела - зле, без него - още по-зле. Ако с този лайтмотив изпратихме миналата година, новата започва да надгражда. На мониторинга не му се вижда краят, въпреки че в Брюксел са отегчени, а в София спря да им пука от него. Изглежда, че Европейската комисия залага вече на прагматизма - пише само ако има кой да я чуе. Което румънците, които очакват официалния си доклад за разлика от нас правят.


Този път говорителят на Еврокомисията Марк Грей се поизмъчи да обясни как щели да ни опишат по план чак в края на годината, но пък и щели да използват всяка възможност да ни информират устно за онова, което досега включваха в докладите си. Наблюдавали всекидневно развитието на нещата и нищо нямало да им попречи при нужда да напишат доклад и по-рано. Грей определи онова, което ще ни казват устно, като техническото обновяване на информацията на експертно ниво. То не било нещо необичайно и нямало точна дата за представянето на тази устна информация. Ставало въпрос едва ли не само за пестене на време чрез ползване на удобен случай - примерно когато Съветът на ЕС се събере да обсъди румънския доклад, ще използваме тази възможност да информираме държавите членки и за развитието на нещата в България.


Срок все пак има и той е още този месец. Но какво от това? Какво може да каже Брюксел извън вече казаното или извън загатнатото от Грей? Освен поредицата скандали около избора на новия Висш съдебен съвет, новите членове на Конституционния съд и на новия главен прокурор на съдебния ни фронт няма нищо ново. Знаковите дела се провалят едно след друго и първоинстанционните доживотни присъди по делото Килърите са изключение, което само потвърждава правилото. Във вътрешния ред пък за нула време захранихме световния информационен обмен с бутафорен, но зловещ атентат срещу Ахмед Доган и с кървава стрелба по емблематичния престъпен бос Златко Баретата - посред бял ден, на пъпа на София, на входа на Съдебната палата.


Впрочем единственото конкретно в коментара на Марк Грей се отнасяше именно до споменатите назначения, определени от него като критично важни. А най-същественото е, че в Брюксел са ги преглътнати, или дават вид, че са ги сдъвкали. Грей призна, че въпреки изразените от Европейската комисия тревоги тя много внимава да не се ангажира с позиция или с оценки за качествата на хората, които са номинирани или избрани. Това не е наша работа, това е работа на съответните институции и органи в България, заяви Марк Грей. Изборите били различни, заради което било много трудно да им бъде дадена обща оценка. Фокусът сега щял да е как да направим така, че те да проработят, как да гарантираме, че ще има резултати, които са толкова важни и в прокуратурата, и в другите ключови институции.


Очевидно Еврокомисията е решила да си мълчи в очакване на енергични действия от прокуратурата под ръководството на новия й шеф Сотир Цацаров. През седмицата той отскочи до Брюксел в компанията на вътрешния министър Цветан Цветанов и на правосъдния Диана Ковачева. Несъмнено Цацаров е в центъра на вниманието, тъй като срещите му бяха с най-важните ресорни функционери - генералния секретар на ЕК Катрин Дей и с директора на Европейската служба за борба с финансовите измами (ОЛАФ) Джовани Кеслер. Цветанов пък се включи в Международната конференция за борбата и превенцията на насилствения екстремизъм, организирана от еврокомисаря по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом. Каквото и да е казано на тези срещи (Цацаров обяснил за назначенията и обещал наказания на прокурори по делото Сапард), заръките и обещанията явно са били придружени с договореност за смекчаване на тона и за успокояване на топката. Въпросът е докога.


nbsp;


nbsp;


Докато Цацаров, Цветанов и Ковачева се договаряха на четири очи с Брюксел, неправителственият сектор ги обля със студен душ. В изпълнение на заканата си да провеждат свой мониторинг, заместващ официалния, организациите, влизащи в него, изпратиха на Еврокомисията свой съкрушителен доклад, в който съчетаха скандалите от последните години с препоръки за съдебна реформа. В доклада процедурите за избор на членове на съдебния инспекторат, на ВСС, на конституционни съдии и на главен прокурор са определени като публични, но непрозрачни и очевидно предизвестени от задкулисни фактори.


Въпреки претенциите на официални лица за значителна стъпка напред ние констатираме, че формалното прилагане на новите процедурни правила бе лишено от реална воля за реформа и прочистване на върховете на съдебната власт от съмнения за нелегитимни влияния. Публичността не прерасна в съдържателно осветяване и проверка на всички фактори за зависимости и корупция. Въпреки реториката за реформи истински достоверна оценка на състоянието на съдебната власт не беше направена и програма за решителни промени не беше формулирана. Напротив, обобщеният преглед на конкретните назначения откроява важни белези за възпроизводство на статуквото, се казва в доклада на неправителствените организации.


Там са припомнени резилите с назначенията на Веселин Пенгезов, Георги Колев и Владимира Янева - съответно за председатели на Софийския апелативен съд, на Върховния административен съд и на Софийския градски съд. Не са забравени и изборът на новия ВСС, неуспешният опит за попълване на парламентарната квота в Конституционния съд и предизвестеният вот за Сотир Цацаров като фаворит на ГЕРБ. Порицан е и направеният на тъмно избор на досегашния заместник-министър на правосъдието Пламен Георгиев за председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, както и липсата на правила за попълване на квотата на Народното събрание. Действителната причина за неблаговидното състояние на съдебната власт, според авторите на доклада, се корени в нейния конституционен и институционален модел. А досегашните промени в съдебната власт са оценени като мним опит за преодоляване на структурно обусловените проблеми чрез повърхностни мерки, които са буквално имитация на реформа.


Проучването на кандидатите на практика се свежда до проверка дали са извършили престъпления, или дали са били наказвани дисциплинарно, което подменя изисквания висок стандарт за тези длъжности с минимален. В същото време избирането на кандидати, в чиято почтеност все още има тежки съмнения, снижава на практика критериите за избор. Истинска дискусия по професионалните им качества така и не се провежда. Изглежда, че и номиниращите, и органите, които избират (назначават), действат от името на други политически фигури и с други мотиви, а не с декларативно огласените, като са постигнати задкулисни договорки, без да е ясно кои лица са взели решението и с какви механизми на влияние и въздействие са си осигурили резултата, пише в документа, изпратен до ЕК.


nbsp;


nbsp;


НПО предлагат отново промени, които бяха предложени при последните промени в съдебния закон.



Отделно администриране на съдиите от прокурорите и следователите;



Чувствително намаляване на пармалентарната квота;



Засилено пряко участие на магистратите в постоянни комисии;



Сесийно заседаващ вместо постоянно действащ ВСС;



Преосмисляне на ролята на председателите на съдилищата;



Въвеждане на засилени елементи на съдийско самоуправление;



Ефективно атестиране, повишаване в длъжност и дисциплиниране на съдиите;



Регулиране на натовареността на отделните съдилища;



Ясно определяне на ролята на главния прокурор и на механизмите за неговата отчетност;



Гаранции за недопускане на нелегитимни политически и икономически влияния в работата на прокуратурата;



Изработване на специфични, различни от тези за съдиите, критерии за отчитане на ефективността на прокурорската работа, показателите за атестиране и дисциплинарните мерки спрямо прокурорите, методология за регулиране на натовареността им.



Завишени гаранции за предотвратяване на конфликт на интереси и непотизъм;



Развитие на механизмите за гарантиране на публичност и прозрачност на имущественото състояние на магистратите и за разкриване на обвързаности;



Последователни и проактивни проверки за установяване на корупционни фактори при назначения и повишения.








Докато Еврокомисията дава поредния кредит на доверие на управляващите, те подсказват как ще го пропилеят. По време на парламентарния контрол в деня преди изказването на Марк Грей Георги Пирински отвори въпроса за анализа на знаковите дела. Във връзка с констатациите на Европейския съд по правата на човека по делото Ленев срещу България, че свидетелски показания са изтръгвани с насилие от полицията, Диана Ковачева трябваше да отговори на въпроса анализирал ли е някой провала и проблемите по делото за убийството на Андрей Луканов.



Едва по този повод Ковачева проговори за реализацията на прословутата си инициатива магистрати от чужбина да анализират повече от половин дузина провалени или провалящи се знакови дела у нас. Оказа се, че идеята е силно редуцирана. Делата останали само три: срещу Асен Друмев, срещу братя Галеви и срещу братя Маргини. Чуждите магистрати пък се оказаха само експерти от Съвета на Европа, които дошли инкогнито миналото лято, запознали се с материалите и си отишли. Те нямало да действат като екип, а всеки от тях щял да предостави самостоятелен анализ. А анализите, които трябваше да бъдат готови още през лятото на миналата година, се очаквали през пролетта на тази.



За капак Ковачева, която председателства ВСС, заяви, че изготвянето на анализ на дела, повечето от които са висящи, по принцип е ангажимент на този орган. И посъветва депутатите да зададат въпросите си там. Тя не е възразила нито веднъж срещу закриването на комисията по знаковите дела към новия ВСС, но припомни, че в стария имало такава. А представляващата съвета Соня Найденова й казала, че комисия по знаковите дела наистина няма, но пък има работна група, която следи за конкретни знакови дела, включително и тези, наблюдавани и от Европейската комисия. Съветът обаче никога не е съобщавал за съществуването на подобна група. Циркът стана пълен след изпратеното до медиите становище на ВСС, че такава група няма, а Ковачева и Найденова нещо не са се разбрали по въпроса. Единственото вярно в поредния кьорфишек на правосъдната министърка се оказа, че председателите на постоянните комисии към съвета по изпълнението на графика на кабинета за неотложните мерки и действия по мониторинга заседават веднъж месечно. Част от дейностите по този график наистина са свързани с наблюдение на делата от висок обществен интерес, поради което във ВСС периодично постъпвала и се актуализирала информацията за тях. За анализ и мерки въз основа на него обаче и дума не става. Да се чуди човек защо постъпва и се актуализира информация, която никой не ползва за нищо, а всички дружно бягат дори от мисълта за това.

Facebook logo
Бъдете с нас и във