Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Морален ребус в ръцете на Темида

Едно решение на Върховния касационен съд (ВКС) от тази седмица завърза сложен възел, който може да бъде разсечен само от правителството на съдебната власт и от Върховния административен съд. Седем дни преди деня на лъжата 1 април като мрачна шега долетя вестта, че ВКС е върнал на Военноапелативния съд дело за изнасилване отпреди цели 15 години. А то бе един от поводите за политическата репресия на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов срещу бившия председател на Съюза на съдиите в България съдия Мирослава Тодорова.


Както е известно, Цветанов използва целия инструментариум на властта си, за да смачка осмелилата се да го съди за клевета Тодорова, обвинявайки я в тежки професионални грехове. Сред тях бе и твърдението, че в битието си на съдия Тодорова е забавила недопустимо дело за грабеж и изнасилване, в резултат на което повече от 15 години по случая няма наказани. Преди година бившият МВР-шеф я упрекна, че е гледала делото на 23 заседания от 2003 до 2007 година. Чак тогава тя преценила, че не цивилен, а военен съд е компетентен по казуса и прехвърлила дело с № 2353/2003 г. в Софийския градски съд на магистратите с пагон.


Всъщност става дума за случай от 1998 г., когато семейство Веско и Марина Анчови от софийското село Чепинци са станали жертва на въоръжен грабеж, а дъщерите им на 11 и 16 години са били жестоко изнасилени от грабителите. По време на кампанията срещу съдия Тодорова Цветанов се срещна с пострадалото семейство Анчови и ловко използва страданието им, за да прехвърли вината за липсата на справедливо възмездие в полето на Темида и най-вече в градината на шефката на ССБ. В резултат на вдигналия се шум около делото ВСС образува дисциплинарно производство срещу Тодорова и в крайна сметка я уволни през юли 2012 година. Тя на свой ред обжалва наказанието си пред Върховния административен съд и предстои делото да бъде разгледано на 16 май тази година.


Като по-мрачна шега звучи фактът, че една година след горепосочените събития ВКС върна делото за грабеж и изнасилване от 1998 г. на Военноапелативния съд за ново разглеждане с мотива, че разследването в досъдебната фаза по случая е било забавено, хаотично, лишено от структуриране и логика и проведено в разрез с добрите практики. Тази немарливост е и основната причина за провала на делото, приключило с оправдателни присъди за извършителите. Ще рече - липсата на наказание се дължи нетолкова на лошата работа на съда, колкото на порочния начин на водене на разследването от страна на МВР и прокуратурата.


В крайна сметка се оказва, че доказаната уж при проверките на ВСС вина на съдия Тодорова за забавеното възмездие и довела до уволнението й явно е резултат от откровено манипулиране на фактите по чисто политически причини - заради имиджа на вицепремиера и МВР-шеф Цветан Цветанов. Всъщност ВКС констатира във въпросното дело редица крещящи пропуски и го връща на Военноапелативния съд, който през юли 2012 г. потвърждава оправдателните присъди на Софийския военен съд (СВС) за шестимата подсъдими. Първата присъда по делото е от март миналата година. Подсъдимите са оневинени, тъй като медицинските изследвания и ДНК-експертизите не откриват техен биологичен материал. Първоначалните показания на Анчови сочат, че извършителите са били с качулки и не могат да ги разпознаят сред подсъдимите. Впоследствие обаче разпознават един от тях - Петър Стоянов. Противоречивите показания обаче също стават причина за оправдателната присъда. Тя е обжалвана пред Военноапелативния съд, но той потвърждава решението на СВС. Според апелативните магистрати с пагон стойност пред съда имат само първоначалните показания на семейството, а промяната в тях по-късно се дължала на това, че пострадалите са се предоверили на информацията, споделена им от полицая Валентин Драганов, който разследвал случая. Той се оказал близък на сестрата на пострадалата Марина Анчова, което дало основание на военноапелативните магистрати да приемат, че е оказал влияние на оценката на жертвите.


Върховният касационен съд обаче е на друго мнение. Основните аргументи на ВКС за връщането на делото за ново разглеждане е констатираната липса на анализ и конкретни съображения за оценката на основни доказателства. Пороците на разследването стават ясни, когато ВКС открива, че първоначалните разпити от 1 февруари 1998 г., в които пострадалите заявяват, че не могат да разпознаят нападателите, са водени от оперативен работник. Според Наказателнопроцесуалния кодекс те обаче не представляват процесуално годни доказателствени средства, защото оперативният работник не е разследващ орган по смисъла на НПК, който е бил в сила към февруари 1998 година. ВКС отхвърля и позицията на апелативните съдии за ролята на полицая Драганов при промяната на показанията им. Неясно защо въззивният съд (Военноапелативен съд) е приел така извършените разпознавания за опорочени и въз основа на тях не могат да се правят изводи в полза на обвинителната теза. Като основание за това съдът е посочил познанството на оперативния работник Д. със сестрата на М.А. - свидетелката К., без да става ясно точно по какъв начин такова познанство би рефлектирало върху процесуалната годност на извършеното разпознаване и достоверността на резултатите от него, доколкото те не са обсъдени съобразно останалите доказателства по делото. Само по себе си това обстоятелство очевидно не би могло да послужи за формиране на каквито и да било изводи и още по-малко да обоснове отказа на съда да кредитира резултатите от проведените разпознавания, пише в решението на ВКС. Върховните магистрати посочват, че съдът не е имал основание да приеме безкритично експертните ДНК-анализи и изводи на единичната и тройната СМЕ, които оневиняват подсъдимите, защото не е открит биологичен материал от тях.


Отправяйки препоръките си към военноапелативните магистрати, най-накрая ВКС обобщава, че подходът за проверка на основните доказателствени източници по делото е неприемлив от гледна точка на доказателственото наказателно право и правилата на формалната логика, а вмененият от закона на съда доказателствен анализ на тези източници е схематичен до степен на липса на такъв. Доказателствената дейност на съда е едностранчива и затова съдържанието на контролирания съдебен акт е неубедително.


Любопитно ще е какво ще предприеме Военноапелативният съд след препоръките на висшите магистрати. Още по-любопитно обаче е каква ще е реакцията на сегашния Висш съдебен съвет, който очевидно трябва да коригира решението на предшествениците си относно част от мотивите за дисциплинарното уволнение на съдия Мирослава Тодорова. И още - решението на ВКС няма как да не се отрази и на хода на делото във Върховния административен съд, заведено по жалбата на Тодорова срещу решението на ВСС за дисциплинарното й освобождаване. Въпросът е дали след бягството на ГЕРБ и Цветан Цветанов от властта висшите представители на Темида най-сетне ще преоткрият завещаните от нея критерии за безпристрастност и обективност.


nbsp;


nbsp;


Случаят от 1998-а.



През януари 1998 г. в дома на Анчови нахлули маскирани бандити, задигнали над 90 000 лв. и скъпоценности и изнасилили двете им дъщери - на 11 и на 16 години. Едва пет години по-късно разследването приключва с внасяне на обвинителен акт, но никой от подсъдимите за грабеж няма обвинение за изнасилването. На скамейката в процеса са Борис Маринов, Димчо Димов, Божидар Методиев-Лудия, Цветко Ненов, Петър Стоянов и Димитър Николов-Бомбата, срещу когото делото се води задочно, защото е обявен за издирване. Подсъдим в началото е и Ивайло Рангелов-Джинката, който обаче бе убит през 2005 г. и производството срещу него бе прекратено. От шестимата подсъдими единствено Борис Маринов е обвинен, че има пръст в изнасилването като съучастник. В обвинителния акт обаче се твърди, че той е бил помагач на неустановен по делото извършител на деянието. Изнасилвачът така и не е установен, биологичният материал, иззет от двете момичета, изчезва. В същото време нито разследващите полицаи, нито прокуратурата не разбират в продължение на цели 10 години, че през далечната 1998 г. подсъдимият Димчо Димов работи в полицията. Това става ясно едва през 2005 г., когато съдия Тодорова гледа делото. Тя го прекратява, за да бъде внесено във военен съд, който по закон тогава разглежда дела срещу служители на МВР. Воените магистрати се захващат с делото едва през 2007 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във