Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Мораториум и ревизия на съмнителните назначения!

Г-н Пенчев, иде ли Видовден за мафията в съдебната система?
- Положението в момента е толкова критично, колкото не помня да е било. Кризата е ужасно сериозна и е способна да доведе до сриване на съдебната система като основния стълб на държавността. Липсата на каквито и да било принципи при кадруването и тежките съмнения взривяват първо доверието на магистратите в това, че с честен труд може да се прави кариера. Така и най-честният магистрат започва да търси връзки, за да получи назначение или да бъде повишен. Опорочаваме душите на младите юристи, защото им казваме почти директно: Ако нямаш връзки, забрави! Най-страшното е обаче, че ще се взриви и обществото. Ако досега доверието му в съдебната система беше нулево, сега вече става минусово. Ще трябва да ударим здраво по масата, да се вземат радикални, революционни мерки. Без тях не може да се мине, защото ако няма вяра в правосъдието, значи няма вяра в справедливостта. Това е разрушително за всяко общество. Вече няма съмнение, че сами не можем да се оправим. Всички власти трябва да си подадем ръце и да приложим тези мерки. Не някога, не като някакъв екшън план, а с убеждение и днес, незабавно.
Какво ще убеди хората, че са доживели промяната?
- Смятам, че бе показана воля за промяна още с постигането на първата поправка на конституцията в частта за съдебната власт. За да се постигне консенсус, очевидно всички признаха, че така повече не може. Но проблемът с кадруването е комплексен - решението зависи както от състава на Висшия съдебен съвет (ВСС), така и от законодателството. В последните 20 години то се луташе. В началото съвсем нормално ръководителите предлагаха кои магистрати да бъдат в техните звена и кои да бъдат повишени, а ВСС одобряваше или не. След това се направи една опция пет души от ВСС, т. е. 1/5 от неговия състав също да могат да правят кадрови предложения. С уговорки и това може да се приеме. Но последното законодателно решение - всеки сам да се предлага за началник или за повишение, го отричам изцяло. Самата практика показа, че то е направо вредно. Получи се една анархия. Някои хора се предложиха едновременно за 11 началнически поста - за мен това е една подигравка. Такъв човек не бива изобщо да бъде магистрат.
Основно става въпрос за отговорността. Когато някой предлага някого, ние знаем кой поема отговорност за този човек. А при наложеното самопредлагане не можеш да разбереш кой зад кого стои. Още повече че в един момент заветните 13 гласа мнозинство се получават при тайно гласуване и се стига до абсолютно объркване заради тази анонимност. Кадрите имат огромно значение. И най-добрият закон може да бъде приложен криво, а най-лошият - право. Самата възможност за самопредлагане на магистрати за ръководни постове е една абсурдна норма, която законодателят беше принуден да приеме заради дълбоките съмнения, че административните ръководители на различните звена ще предложат читави хора. Пълен абсурд, който наводнява системата и размива отговорността. Едни и същи хора се явяват за всички възможни места.
Защо подборът на кадрите толкова години не може да се откъсне от порока?
- От една страна, се прилага система за атестиране с оценки, която на практика не проработи. Тя не работи от първия ден, в който беше въведена. Това го констатирахме през месец юли 2008 г., когато започнаха първите назначения на редови магистрати. Всички получават почти без изключения много добра оценка. Какъв е смисълът от атестация, която изкарва всички отличници? Пък и атестацията отразява работата на магистрата за тригодишен период в миналото, но това не означава, че е годен за позицията, която иска. Един следовател може да се справя добре с предварителното производство, но как да преценим дали става за съдия председател на търговско отделение? Да не говорим, че въобще няма критерии, по които да изберем един от многото самопредложили се за едно място. Няма логика и в това да назначаваме с отделен мандат заместниците на административните ръководители, защото им отнемаме възможността да съставят свой екип. И какво правим? Абе вярно е, че системата не работи, ама дайте сега да назначаваме. И така до ден днешен. Година и половина след като констатирахме, че системата не работи, ние продължаваме да назначаваме по нея.
Но как да става изборът?
- ВСС да си поеме отговорността изцяло да атестира и да оценява. Сега с нова наредба за атестиране се предлагат помощни комисии към звената в съдебната система. Някои хора да оценяват някого и да пращат документите във ВСС, който само ще ги оформя. Работата по оценката на един магистрат е много специфична и изисква специални умения. Не всеки добър съдия може да бъде добър оценител на своя колега. А и това не му е работа, ако има по 300 дела на главата си. Затова не се сърдя на колегите си от Върховния административен съд, ако гледат на нея формално и през пръсти. Никакви помощни комисии! Лично съдебният съвет да се заеме и членовете му да ходят по села и паланки, да обикалят съдилищата и прокуратурите, за да гледат кандидатите в очите и да знаят всеки един магистрат, когато оценяват и избират. Това не е невъзможно и тогава ще е ясно кой за кое назначение носи отговорност. Иначе ще говорим за посредници, за плащане на пари и какво ли още не. Колегите от ВСС да не се сърдят на такива приказки, защото ако няма ясни правила, всякакви съмнения са позволени.
Вече има куп назначения, които ще тровят системата години наред.
- Предложих парламентът да приеме решение, с която да наложи мораториум върху всички назначения на началници в съдебната система. С това решение да се продължи мандатът на важните началници до назначаването на нови. Спираме назначенията още от днес и ги подновяваме от 1 януари 2010 г., но вече по нови правила. Това ще покаже, че имаме воля още днес да спрем тази кадрова вакханалия. Да седнем заедно и да изготвим такива промени в Закона за съдебната власт, които да сложат нещата по местата им.
Ще отида и по-далеч - с тези промени трябва да наложим механизъм за ревизиране на старите назначения. Дори да е назначен онзи ден с 5-годишен мандат, който Конституцията му дава, как да му вярваме, ако установим, че е имал контакти със съмнителни лица с цел лобиране? Трябва да има механизъм за смяната му, това е поне теоретична възможност да възтържествува някаква справедливост.
Мнозина от колегите ви ще подскочат от такава идея. Има ли вече такива, които не ви поздравяват?
- Напротив, всички са много любезни с мен. Като отида във ВСС, пием кафета, радваме се. А някои ме поздравяват за моите изказвания, но тайно. Всъщност моите колеги от съдебния съвет редовно подскачат от моите изказвания и дори ме заподозряха, че работя за организираната престъпност. Не ме притеснява, защото не говоря с декларации в стил Работническо дело от 1980 година, каквато беше последната декларация на съвета по повод разобличителното писмо на Съюза на съдиите в България - реакция в стила: Непремерени критики към социалистическата действителност наливат вода в мелницата на американския империализъм!. Това е преводът на тази декларация. Тя е един позор и от никого не е подписвана, защото никога не е гласувана. Доколкото разбрах, представляващият ВСС Анелия Мингова е обяснила, че е приета на работно съвещание, и тя изразява волята на съвета. А на следващия ден след публикуването на тази декларация имаше заседание на ВСС и от 25-членния състав едва събрахме кворум от 14 човека. Другите бяха по командировки в чужбина и изобщо не разбрах присъствал ли е някой на въпросното работно съвещание.
Вие ли пуснахте духа от бутилката?
- Отначало се стремях към утвърждаване статута на ВСС, но още през лятото на 2008 година, когато започна голямото назначаване на стотици отличници, започнах да задавам въпроси. После взех да се вбесявам, че си говорим едно, а продължаваме да правим друго. Назначаваме ударно началници, а системата остава запушена, защото от юли миналата година до ден днешен няма нито един назначен редови магистрат. Започнах да чувам оттук-оттам разни слухове, че засекли тия и ония да ядат и пият не знам с кои еди-къде си, а на другия ден ги избират за началници. София е малък град, нещата се чуват. Взех да ги казвам тия неща в съдебния съвет: Чакайте, стойте, тези слухове може и да са злонамерени, но като няма критерии в работата ни ще вървят. Но вече говори и гилдията. Въпросът е да променим правилата така, че да се разбира: Корупцията е нещо страшно, тя няма вече да се толерира, внимавайте в картинката! Дотук с убеждението, че само глупаците в съдебната система не са корумпирани! Почтените магистрати живеят в една ужасна среда и понасят срама на корумпираните. Виждат как те не само живеят охолно, но и се издигат в кариерата, давайки банкет на бели покривки плюс нещо в плик. Виждат още, че тези хора утре на свой ред ще подбират кадрите по свой образ и подобие. Явлението е същото като при раковата клетка, която започва да произвежда метастази. Чувам подмятания от сорта: Какво толкова вдигаш пушилка - и да има съмнителни назначения, не са повече от две-три. Не е вярно, много повече са. Мога да изброя един куп, за които аз знам. Това, че не са огласени в медиите и са извън погледа на Европейската комисия, не значи, че вредата от тях е по-малка. Еврокомисията гледа единствено избора на председател на Софийския градски съд.
Тези 13 ваши колеги в съвета едно постоянно мнозинство ли са, или се сдушват по определени поводи?
- Обикновено се работи на парче. Действа се на принципа: Ти ще подкрепиш сега моя човек, аз утре ще подкрепя твоя. При такъв стил и метод на работа и най-почтените членове на съвета започват да го възприемат като нещо нормално. Не че и мен не са ме молили приятели да подкрепя този или онзи кандидат, но това никога не е било решаващо за моя избор. В началото на мандата ми ме проверяваха и за решения на дела - с пари и по друг начин. Но не се получи и разбраха, че не става. Вече си ги уреждат през главата ми.
Какво знаете за нарочения за кадровик №1 в съдебната система, 27-годишен плевенчанин Красьо Черния, който гарантирал от 8 до 13 гласа в съвета срещу суми от 200 хил. лв.?
- Честно, аз чух за това лице на онова заседание през юни, на което колегата Иван Колев го оповести. Дотогава това име не го бях чувал. Главният прокурор Борис Велчев на следващия ден се самосезира и образува предварително производство. Очевидно този човек е някакъв посредник, а кадровиците са други. Страшното е не че има посредник, такъв винаги ще се намери. Страшното е кои стоят от двете му страни. Нали има разпечатки от разговорите на тоя Красьо с членове на съвета и кандидати за началници? Не може да са водили по 20-30 разговора с Красьо и да твърдят сега, че не се познават. Дори не искам да си представя какво означава да има някакъв паралелен Висш съдебен съвет, паралелен висш орган на съдебната власт. Това е чудовищно, защото клати държавата и поставя под въпрос бъдещето на държавността. Излиза, че имаме държава в сянка.
Вие сте привърженик на постоянно действащ съдебен съвет, но правосъдният министър Маргарита Попова постави такава идея под въпрос.
- Ако ме питате, трябва ли да има изобщо Висш съдебен съвет, ако се прави нова конституция, ще отговоря утвърдително. Но трябва да е като в много от напредналите европейски държави. Там има такъв орган, но той е само консултативен, становищата му не са задължителни и никой не го обвинява в изпълнение на политически поръчки. При нас стана така, че заради комплекса от тоталитарно време се породи стремеж съдебната власт да стане напълно независима и никой да не може да й влияе. В резултат се премина в другата крайност. Като няма законови мерки за контрол, се оказа, че наистина никой не може да й влияе... освен Красьо. Разчита се едва ли не само на дисциплинарната дейност на съдебния съвет, но напоследък тя се разми и не е толкова сурова, колкото ми се иска. Започваме дори да налагаме наказание Забележка. Не може да си назначен с помощта на Красьо и ние да те оставим цял мандат, та ако ще да си най-добрият. Трябва да има поне опция хората, които уронват престижа на съдебната власт, да се разтреперят при най-малкото съмнение, да не спят поне две нощи.
Кой ще назове приятелските кръгове поименно?
- Досещам се кои са приятелските кръгове, които контролират съдебния съвет. Но вижте, ние сме големи хора. Принадлежността към приятелски кръг все още не значи престъпление. Знам много случаи, когато членове на съвета са яли и пили с кандидати преди гласуването. Знам неща, за които просто ме е гнус да говоря. И какво от това? Кажа ли го, ще слезем на клюкарско ниво. Що се отнася до лобирането на големите адвокатски кантори, не се учудвам, защото те съсредоточават икономическата мощ в правната сфера и не им е все едно коя кандидатура ще бъде одобрена. Разбира се, че се опитват да влияят, въпросът е ние да не се поддаваме.
Чували ли сте за пазар на съдебни решения?
- Чувал съм, разбира се. Много хубаво го казахте и всъщност през цялото време за това говорим. Този пазар работи чрез взимане на подкупи, което си е своеобразна търговска дейност. За да бъда търговец, аз трябва да съм си направил реклама, трябва да ме знаят, че аз съм този, който върши работа. И те се знаят кои са. Ти като си платиш и получиш едно изгодно за теб решение, утре ще се похвалиш пред приятелите. Те отиват при същия посредник и казват: И аз искам да си платя. Това се знае и от нас, и от хората. Но явно не се знае от оторизираните служби, които могат да го докажат със съответната техника. Как да кажа: Тоя взима подкупи? Нали ще ме осъди за набедяване.
Докъде смятате , че се простира конфликтът на интереси в съдебната сфера?
- Има две житейски положения, които водят изначално до конфликт на интереси. Съвсем нормално е да има наследственост в професията и децата на юристите също да стават юристи. Стига да не е по втория начин. Дъщеря ми например не успя да се класира за младши-съдия в София и го приемам за нормално, защото балът не й стигна. Също така е нормално да има и бракове между юристи още от студентската скамейка. Мъжът съдия или прокурор, жената - адвокат. Или обратното. По закон е недопустимо те да се срещнат в съдебната зала. Но всички си казват: Тази е жена на председателя на съда - има си хас да не е успешен адвокат. Е какво да правят? Да се разведат ли, или да си оставят професиите? Не мога да дам еднозначен отговор. Моята съпруга е адвокат, но откакто аз съм председател на Върховния административен съд, нито тя, нито колеги от кантората й са се явявали по дела както в този съд, така и в Административния съд - София град. Това е мой и неин избор. Има обаче колеги, чиито жени се явяват - не мога да кажа, че това е престъпление. Конфликт на интереси може да възникне най-неочаквано. Но невинаги най-очевидният е реален.
Вие ли сте лицето на бунта в съдебната власт?
- Някой трябва да казва нещата с истинските им имена. Не го правя за себе си, не си постилам, на мен ми е все тая. Моят мандат свършва, след година и половина си отивам и никой не трябва да се съмнява, че ще напусна тази система. Не съм твърде млад, за да правя далечни планове, може и да се пенсионирам. Но като ще си ходя, искам нещо да направя и нещо хубаво след мен да остане. Имам голяма подкрепа от младите хора, усещам го дори когато ме поздравяват на улицата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във