Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Мръднахме с още милиметър към Шенген

Две години след приемането ни в Европейския съюз, почти в края на мандата си, кабинетът най-после се размърда и побутна държавата към прословутата Шенгенска зона. Въпреки членството ни на страната все още й предстоят да изпълни редица стандарти и изисквания, така че през 2011 г. вече да сме член на тази зона. С бързината и с големината на крачките, които правим по пътя за Шенген обаче, това едва ли ще стане в срока, указан ни от ЕС, за беда.
Част от предизвикателствата, пред които сме изправени, са свързани с покриването на регламентите в т.нар. Шенгенско законодателство, което след договора от Амстердам вече е част от европейското законодателство. В съответствие с тези актове в края на миналата седмица
Министерският съвет взе решение да промени Закона за Министерството на вътрешните работи
Най-сетне ще бъдат нормативно уредени основни положения от Шенгенското законодателство. Те са свързани най-вече с обмена на информация или на данни между вътрешното министерство и компетентните органи в държавите членки на ЕС с цел предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления.
С промените, гласувани от кабинета на 9 април, се въвежда редът за осъществяване на обмен, определен в Рамковото решение на Съвета на Европа от 18 декември 2006 г. за опростяване на обмена на информация и сведения между правоприлагащите органи на държавите членки на Европейския съюз. Така с променения ЗМВР вече ще бъдат регламентирани основанията да бъде отказана информация на кого се предоставя тя, задължението МВР да спазва редът за достъп до исканата информация, както и задължението всички органи, организации и лица да предоставят на МВР исканата информация, ако за това няма специални ограничения. Както уточниха от правителствената пресслужба, допълненията определят и начина на предоставяне на информация, получена от друга държава членка или от трета страна, основанията и формата за искане на конкретна информация, случаите на обмен на информация без предварително искане, сроковете за предоставянето й и т.н. Посочва се и редът, по който получената информация може да се използва като доказателство в рамките на наказателно производство.
Обменът на информация ще се извършва чрез Шенгенската информационна система
чрез органите на Интерпол и Европол, както и с помощта на задграничните представители на МВР, уточняват от МС.
С решението си кабинетът сякаш поразсея опасенията, че в най-скоро време Европейската комисия може да ни отпука още един гръмък шамар заради мудното ни придвижване към въпросната зона и най-вече заради липса на законови норми, адекватни на европейските. Както Параграф 22 предупреди още в началото на 2009 г., много ще ни боли главата, ако в следващата 2010 г. не направим необходимото, за да ги покрием, и навлизайки в 2011 г., вече да сме част от Шенгенската зона, както повеляват сроковете, записани от Европейския съюз.
Въпреки изброените промени в нормативите съмнението, че няма да се вместим в определеното ни време, остава. Най-малкото защото до края на тази година всякаква нормотворческа активност ще е ограничена - достатъчно е да споменем, че навлизаме в трескава предизборна кампания, после парламентарни избори, мъртъв летен сезон и наесен, ако е рекъл Господ, ново Народно събрание. Да не говорим, че по традиция новото мнозинство ще се заеме с ремонт на решенията, взети от старото. И току-виж 2009 г. се изтъркулила като онази медена питка от приказката...
Тревожен сигнал, че нямаме готовност и никакво време
получихме през есента на 2008 г. около скандала с ареста на футболния бос и собственик на ПФК Беласица Костадин Хаджииванов (с прякор Коце Маца) на гръцкия граничен пункт Промахон. Ще напомним, че тогава нашенските институции се държаха като на..., след като на 4 септември гръцките медии първи вдигнаха шумотевица за задържането на Коце Маца в резултат на издадена в Германия Европейска заповед за задържане. МВР призна несъстоятелността на органите, които имат отношение към подобни казуси, като в специално съобщение по случая обяви, че Костадин Хаджииванов не се издирва по линия на Интерпол. Вътрешното министерство съвсем загуби лице, след като призна, че българските служби не са запознати със европейската заповед за задържане, тъй като тя е била разпространена единствено в Шенгенската информационна система, до която България няма достъп.
Извинението с Шенгенската информационна система (ШИС) трябваше да замаже очите на обществеността. Тя пък с право заподозря, че проблемът всъщност е, че европейските служби нямат и грам доверие на нашенските заради очевидния чадър над контрабандиста Коце Маца. Защото според приетия още през 2005 г. Закон за екстрадиция и Европейска заповед за задържане, изрично е посочено (чл.57, ал.2), че органите на МВР могат да подават и съответно да получават сигнал за издирвано лице не някъде другаде, а именно в ШИС. Освен това има Европол, Интерпол, на които сме член със съответните права и отговорности...
Покрай този случай лъсна стара нашенска слабост - приемаме закони, които после не изпълняваме. Пред очертаващия се проблем с изпълнението на регламентите и стандартите на Шенгенското законодателство обаче скандалът около спрените европари ще ни се види детска караница.
Европейският съюз едва ли ще допусне дори и най-малкия пробив в системата си за сигурност,
важна част от която е Шенгенското законодателство
Нека припомним, че в люксембургското селце Шенген през 1985 г. Белгия, Нидерландия, Люксембург, Германия и Франция подписват спогодба за постепенно премахване на контрола по общите си граници. През ноември 2008 г. страните по споразумението вече са 25, включително и Швейцария, макар че не е член на ЕС. Впоследствие с Договора от Амстердам Шенгенското законодателство се превръща в част от европейското законодателство и местните норми, които не противоречат на правото на Европейския съюз, биват погълнати от него, а тези, които му противоречат, биват отменени.
Така всички закони, отнасящи се до вътрешния ред на страните от ЕС, опират до Шенгенското законодателство. Важна част от него е решението на Европейския съюз за обща политика в областта на полицейското и съдебно сътрудничество, гарантираща сигурността и реда във Европейската общност. С това споразумение се отварят вътрешните граници на ЕС, но се въвежда изключително строг контрол и фактически се затварят границите с трети страни, установяват се строги изисквания за допускане на лица от трети страни. За изпълнението на тези изисквания се установяват конкретни правила за разгърнато сътрудничество между полицейски, административни и съдебни власти, обменя се информация и се създава Шенгенска информационна система (ШИС).
ШИС е една от най-важните компенсаторни мерки в областта на граничния контрол, при издаването на визи и разрешителни за пребиваване, както и в борбата срещу престъпността. Тя съдържа база данни в областта на правоприлагането, митниците и граничния контрол, в която към момента се съдържат 15 милиона информационни единици, въведени от 15-те участващи държави членки. Общата информационна система се състои от националните системи (Н.ШИС) на всяка държава членка от Шенген и от централна система (Ц.ШИС). Всички национални системи имат онлайн връзка с централната система благодарение на модерна информационна технология.
Важна част от ШИС е дейността на националните бюра SIRENE
(Supplementary Information Request at the National Entry) тоест искане за допълнителна информация към националните звена. Тези бюра работят 24 часа без прекъсване, като основната им задача е въвеждането на т.нар. сигнали в ШИС и работата по тях. Това включва данни за лица и вещи, предоставяне на международна правна взаимопомощ, помощ за съдебните органи във връзка с екстрадирането и репатрирането на заподозрени лица от шенгенски държави по въздуха и предоставяне на информация от националните полицейски бази данни в съответствие с разпоредбите за защита на личните данни. Бюрата боравят с информация дали едно лице е издирвано с цел да бъде задържан за екстрадиция или отвеждане, отказвано ли му е разрешение за влизане през външната шенгенска граница, издирва ли се, ако е в неизвестност. Освен това се разменя кореспонденция за извършване на скрито наблюдение или конкретна проверка, издирване на вещи, които представляват веществени доказателства в наказателно производство или подлежат на изземване...
Връзката между бюрата SIRENE на държавите от шенгенската зона се осъществява по специални комуникационни канали, създадени са и специални процедури за предаване на предварително установените формуляри по защитени линии. Комуникацията по линията на SIRENE се подчинява на много стриктни изисквания за защита на данните, а
при назначаването им служителите на бюрата преминават през строга процедура на проучване, която в повечето случаи отнема месеци
Всичко това означава, че това, което чуваме за Европейския съюз като своеобразна зона за свобода, сигурност и справедливост, към чиито принципи България трябва да се присъедини, въобще не са празни приказки. Но за покриването на стандарти в тази област трябват закони и много работа. В този момент страната ни прилага само част от Шенгенското законодателство, като за целта е създаден Инструмент за изпълнение на Шенгенското споразумение, който вече беше използван в Естония, Унгария, Литва, Латвия, Полша, Словакия и Словения. С него се финансират необходимите дейности по вътрешните граници и укрепването на граничния контрол по външните граници. Чрез инструмента се усвояват европари, предназначени за граничната инфраструктура и оперативното оборудване, модернизиране на дипломатическите и консулските представителства, подготовка за прилагане на Шенгенската информационна система и на визовата информационна система. От 2007 до 2013 г. Европейският фонд за вътрешните граници отпуска на България и Румъния общо 1.820 млрд. евро за тази цел.
Както вече се убедихме, в ЕС, за разлика от нас, са свикнали да цепят еврото на две и очакват бързо възвръщане на всеки вложен цент. А от нас се иска само едно - както се казва, да си опичаме акъла и да си вършим работата...

Facebook logo
Бъдете с нас и във