Параграф22 Daily

§22 Анализи

Мулета и IT- иновации все повече се използват в прането на пари

И тази година служби от 31 държави, подкрепени от Европол, Евроджъст и Европейската банкова федерация (EBF), проведоха спецоперация срещу схемите за прехвърляне на пари с мулета. Както вече "Параграф 22" писа, вече е факт петата поредна европейска акция срещу пренасяне на пари чрез мулета, проведена в периода  между септември - ноември 2019 година. Идентифицирани са 3833 парични преводи,  заедно с 386 набирачи на мулетата, от които 228 са арестувани.  Стартирали са общо 1025 криминални разследвания, много от тях все още продължават. Съдействие по време на операцията са оказали над 650 банки в Европа, 17 банкови асоциации и други финансови институции, които са подали сигнали  за 7520 измамни сделки, предотвратявайки обща загуба от 12,9 милиона евро.

В операцията тази година са участвали органите на реда, съдебни и финансови власти от Австрия, Белгия, България, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Гърция, Германия, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Испания, Швеция, Австралия, Молдова, Норвегия, Швейцария, Великобритания, САЩ и Украйна.

Изяснено е, че мулетата участват - често несъзнателно - в дейности по пране на пари, като получават и прехвърлят незаконно получени пари между банкови сметки или държави. Агентите, които набират кандидати за мулета, измислят гениални начини да ги примамят. Тази година случаите, свързани с романтични измами, бележат възход, като престъпниците все повече набират мулета в сайтове за онлайн запознанства. Престъпниците също така се обръщат към социалните медии, за да наемат нови съучастници чрез онлайн реклами. Тази техника е особено популярна, когато е насочена  към студенти и млади хора.

Според статистиката на Службата на ООН по наркотиците и престъпността прането на пари възлиза на до 5% от световния БВП, или около 2 трлн. долара всяка година. Освен мулета, престъпниците използват и други похвати. Един от тях се нарича "смърфиране". Става въпрос за специализиран софтуер, който използват престъпниците, чрез който изпращат малки банкови преводи. Например стотици транзакции от по 50 цента, които остават незабелязани. Повторени милиони пъти, обаче чрез тях могат да се преперат милиони долари.

Напоследък престъпниците използват и схеми с банкомати. Те хакват хиляди банкомати и ги програмират да пускат примерно само по десет долара в определен час през нощта, когато няма движение. Тогава мулето застава пред съответния банкомат и прибира парите. След това откраднатите суми се превъртат в биткойни и така биват изпрани.

В последните години избухнала и поредица скандали, свързани с банки, които са били замесени в пране на пари. Швейцарската UBS бе глобена с 3,7 млрд. евро, след като бе призната за виновна по обвиненията, че е помагала на заможни клиенти във Франция да укриват милиарди евро от данъчните власти и да перат средства. През 2018 г. холандската банка ING плати 775 млн. евро, защото не попречи на престъпна група да препере пари през нейни сметки. Шефът на Danske Bank хвърли оставка заради скандал с пране на пари на стойност 200 млрд. евро, в който бе замесен естонския клон на банката.

У нас с този проблем се борят както Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП), така и самите банки. Асоциацията на българските банки (АББ) например е редовен участник наред с българските правоохранителни органи кампанията, посветена на борбата срещу финансовите "мулета" (European Money Mule Action - EMMA).

Според статистика на Европол в 95% от случаите финансовите "мулета" се използват за усвояване на неправомерно трансферирани финансови средства, придобити от предходна киберпрестъпна дейност. Често средствата са предназначени за финансиране на други криминални дейности и изпиране на пари. Отделно всеки един от нас може да стане жертва на киберпрестъпление за пране на пари, като без негово знание се използва банковата му сметка. По тази причина трябва да бъдем много внимателни, ако получим имейл със съмнително съдържание, в което се искат детайли за банковата ни сметка, предупреждават от АББ. Със съдействието на АББ и банките у нас миналата година ГДБОП успя да идентифицира 112 финансови "мулета" и 52 жертви на престъпната дейност.

Трансферите на "мръсни пари" с мулета отдавна е практика на нашенските бандити. Още през 2008 г. стана известно, че мулета са пренасяли куфарчета с пари, придобити от контрабандата на цигари, осъществявана от Петър Петров- Амигоса и групата му. В трансферите участвали трима македонски граждани, които пренасяли с куфарчета през българо-македонската граница. Протоколите от разпитите на тримата, проведени от македонските разследващи в Скопие и Крива Паланка, бяха оповестени по време на заседание на Софийския градски съд по делото срещу Амигоса, Цветана Манавска и Димитър и Дойчин Мирянови. Според обвинението всички те са участвали в схема за пране на пари, придобити от контрабанда на цигари. Подсъдим по това дело бе и Иван Тодоров-Доктора, който бе убит през февруари 2006 година.

По време на заседанието тогава стана известно, че македонците Любен Йовановски, Георги Чилибърк и Деян Китановски са признали, че парите (в марки, швейцарски франкове и долари), които те неколкократно са пренасяли в България, били узаконявани с митнически декларации. На тяхно име е била регистрирана фирма у нас, но те не знаели извършва ли някаква дейност и какво точно. И тримата потвърдиха, че са познавали Амигоса, но не са били съвсем наясно какъв е точно неговият бизнес. Парите са били вкарани в сметки на фирми, близки до Иван Тодоров-Доктора и до Петър Петров-Амигоса, а след това са били превеждани в чужбина.

Facebook logo
Бъдете с нас и във