Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Мътилка около закона за конфискацията

По-малко от месец, след като на 11 ноември правосъдното министерство представи проект за радикална промяна в реда за отнемане на имущество, придобито чрез незаконна дейност, има сериозни основания да се допусне, че нещо в правителствената инициатива не е наред. Законопроектът, който Параграф 22 приветства в своя брой 45 от тази година, още не е публикуван в пълен текст, но от ведомството тази седмица увериха, че това ще стане непременно преди коледните празници - оставало да се прегледат само някои детайли. Най-важното - промени в разрез с обявените основни принципи, в никакъв случай нямало да се допуснат. И все пак, докато промените не станат закон, вероятността законотворците да дадат заден ход, е голяма.
Заявеното от хората на Маргарита Попова заслужава доверие и уважение, защото правосъдният министър заяви волята на новия кабинет да внесе решителна промяна и направо да пренапише т. нар. закон Петканов. Това е начинът да се ускори и масовизира конфискацията на превърналите се едновременно в национална визитка и в национален резил необясними богатства.
Доверието си е доверие, но сме длъжни да предупредим отсега и за някои смущаващи изводи, набиващи се на око при анализ на изтеклите в публичното пространство коментари. Повод за това дава проведената в събота (28 ноември) конференция в столицата, посветена на 50-годишнината от създаването на Европейския съд за правата на човека.
Тази конференция се превърна в първата открита и организирана атака срещу готвения нов закон за отнемане на имущества, придобити не само от престъпна дейност, както е сега, но изобщо чрез незаконен доход. Това се очакваше и министър Попова предупреди, че ще има такава реакция, затова фактът, че се случва, сам по себе си не е изненадващ. Особено като се има предвид, че дойде адвокати, наречени кой знае защо правозащитници (сякаш има адвокати, чиито правомощия и призвание излизат извън защитата на законово признатите права). Та тези правозащитници нарисуваха апокалиптична картина на последствията, до които ще доведе приемането на такъв закон - лавина от дела и осъдителни присъди в Страсбург. Те не скриха къде най-лошо ги стяга чепикът - сърцевината на промяната е т. нар. комисия Кушлев да води и приключва успешно дела за отнемане на имущества без оглед на наказателните производства срещу необяснимо забогателите, а въз основа единствено на разликата между стойността на притежаваното имущество и законно доказаните доходи.
За да няма съмнение какво целят тези опоненти за да е ясно доколко мненията им следва да се вземат предвид, ще припомним, че наред с прекрояването на закона Петканов на тях никак не им са по вкуса и повечето промени в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). Въведената фигура на запасния защитник, който спешно да заменя внезапно разболелия се адвокат, нарушавала правото на защита, понеже натрапвала на обвиняемия нежелан защитник. Въвеждането на право на полицаите, присъствали първи на местопрестъплението, да дават показания пред съда, пък се правело с цел да се пренебрегнат процесуалните нарушения в досъдебната фаза. А издигането на специалните разузнавателни средства като напълно годно доказателство пред съда щяло да доведе до осъдителни присъди въз основа на недостатъчно доказани престъпни деяния.
Проблемът идва не от това, че всеки гледа света от своята камбанария, а от разнобоя в изявленията на самите управляващи. Вярно, той не се отнася до философията на готвената промяна, която възстановява принципа за търсене на имуществена отговорност от отменената със закона Петканов Глава 3-а от Закона за собствеността на гражданите. По този генерален въпрос авторите на проекта, и на първо място Маргарита Попова, изглежда, нямат колебания. Нещо скърца обаче във вижданията за това как да бъде възбудено производството по отнемане и в обвързването му с евентуалното наказателно преследване спрямо необяснимите богаташи.
При представянето на готвените промени в правосъдното министерство нещата изглеждаха наред. От казаното се разбра, че ограниченият сега кръг от престъпления, които трябва да бъдат доказани с влязла в сила присъда, за да се заведе тепърва гражданско дело за отнемане на имуществото, ще бъде разширен. Но не с включване на нови престъпни състави в обсега на закона, а именно с промяната в същността му, която разкъсва неговата обвързаност с изхода от наказателното производство. Логиката е, че няма смисъл да се залага списък от престъпления, след като доказването им не е условие за отнемане на имущество. Вътрешният министър Цветан Цветанов каза същото на прост език и намаза с мехлем душата народна: Трябва да се провери цялата държава! В този дух бяха и изявленията пред медиите на конфискатор №1 Стоян Кушлев, който увери, че невръстните моми в коли за по 1 млн. евро, които среща всеки ден на път за работа, този път ще си намерят майстора.
Всъщност народът в голямата си част няма нищо против да бъде проверен. Но малка част от него е дълбоко загрижена дали и как точно ще я проверяват. На първо място се усещат колебания в заявената възможност проверките да започват въз основа на анонимни сигнали. Уж това ще може да става, но неизвестно защо не е предвидено в готвения законопроект. Самият Кушлев го потвърди пред медиите с неуверената добавка, че сигурно ще могат да проверяват анонимки по аналогия с предложените промени в НПК, сред които е и възможността за образуване на досъдебно производство по анонимен сигнал.
Логиката на професора е обаче твърде странна. На първо място, защото двата закона предвиждат различен ред за различни по своя характер производства. А идеята на пълната преработка на закона Петканов е да откъсне процедурата за гражданска конфискация от наказателното производство, към което сега е, по думите на министър Попова, изкуствено пришита. Анонимният сигнал е абсолютно редовен и особено подходящ способ за сезиране на комисията, тъй като хората, които го подават, не се притесняват, че ще се злоупотреби с личните им данни. В развитите страни тази практика се насърчава и затова всеки гражданин там гледа да не дразни съседа. Пък държавният орган да си направи проверката и ако всичко е наред, да остави на мира проверения.
Опасенията, че управляващите ще отстъпят от първоначално заявения радикален вариант и ще ограничат възможностите за иницииране на проверки, потвърди в телевизионно предаване самата Маргарита Попова броени дни след представянето на проекта. Думите й бяха: Комисията ще бъде сезирана от прокурори, от разследващи органи, когато се започне наказателно производство по определени много тежки текстове от Наказателния кодекс (НК). И щом комисията е сезирана за започване на такова наказателно производство, комисията Кушлев започва да извършва проверка. Тази проверка предполага следното - тя се отделя от наказателното производство, не се интересува от изхода и от хода му.
Откъсва се, но явно не напълно. Обвързването на проверката за незаконно имущество с образувано досъдебно производство би ограничило приложението на принципа за пълното й откъсване от хода на наказателното преследване и поставя под условие проверката на всеки, който живее охолно без наличието на законни доходи. Та нали най-страшният принос на прокуратурата за тоталното беззаконие по време на прехода са хилядите прекратени досъдебни производства плюс хилядите откази за образуване на такива. До ден днешен продължават да излизат тежки престъпления, чиито извършители са с кристалночисто съдебно минало. Каква е гаранцията, че тези магистрати няма да саботират работата по отнемането на незаконни имущества? Пък и защо правосъдният министър говори за определени много тежки текстове от НК, след като броени дни по-рано твърдеше, че ограниченото прилагане на закона Петканов трябва да бъде преодоляно? Самата Попова изброи тогава сред предпоставките за стартиране на процедура по конфискация освен извършено престъпление и митнически, данъчни, ревизионни производства, които установяват белези на необяснимо богатство, както и наличие на конфликт на интереси.
Вярно е, че отпадането на изискването да се изчака влязла в сила осъдителна присъда, е голям пробив в закона. Но премахването на една бариера не бива да бъде последвано от поставяне на други, макар и по-малки. Две крачки напред, една назад не е управленското поведение, от което страната се нуждае. Среден път няма и ако не се върви докрай, провалът е неминуем. Факт е, че производството по конфискация е донякъде извънредно, алтернативно и дублиращо. Но именно затова то има смисъл само ако е нестандартно и безкомпромисно. Само при тези условия то може да се превърне в коректив на съдебната власт, защото тя без друго разполага с правомощия и способи за отнемане на имущества. И понеже споменатите правозащитници скачат, че пълно откъсване на това производството по конфискация от наказателното нямало никъде в Европа, авторите на проекта би трябвало да им запушат устата с европейско законодателство и практика. Ако пък бъдещият закон за конфискация гази конституцията, да се произнесе Конституционният съд. А депутатите да му мислят за конституционни промени, които да хармонизират нормите.
Като стана дума за европейски практики, тук му е мястото да цитираме отново Стоян Кушлев, който попитал богат българин, живеещ в страна от Евросъюза, защо кара толкова скромна кола, като не си знае парите. Онзи го изгледал като гръмнат и заявил, че ако си купи суперкола, полицаите и данъчните ще са първите, които ще го скъсат от честитки.
Можело, значи!

Facebook logo
Бъдете с нас и във