Параграф22 Weekly

§22 Анализи

МВР: между испанско минало и неясно бъдеще

Покрай разправиите около новия закон за МВР, заради който опозиция и управляващи се хванаха за гушите в парламента, се позагуби предисторията на сегашната ситуация във вътрешното министерство. Както е известно, в момента ведомството се е разчекнало между намерението на министър Цветлин Йовчев да зареже испанския модел за развитие на полицията и подчиненото на този модел близко минало.


По време на трескавото приготовление за приемането ни в ЕС някогашното обкичено с пагони и еполети МВР трябваше спешно да се девоенизира и да поеме по европейския си път в цивилни дрехи. За тази цел още от 2001 г. към вътрешното министерство беше "прикачен" съветникът по предприсъединителните въпроси към МВР г-н Хавиер Кесада. Той беше водещ на проекта "Създаване на единна система за управление на човешките ресурси", в който "научен ръководител" ни беше Испания, и бе финансиран от Европейската комисия чрез програма ФАР.


Целта на испанския модел бе "професионализиране" на полицията, като се набляга на мотивацията у служителите да израснат в кариерата посредством натрупания опит и показаните резултати. Другата цел бе девоенизация и преструктуриране на МВР. През октомври 2004 г. българо-испанският проект бе готов и тогавашният вътрешен министър Георги Петканов обяви, че принципите и механизмите за девоенизацията и преструктурирането на МВР са ясни. През февруари 2006 г., след тримесечни задкулисни пазарлъци и бурни дебати в пленарната зала, депутатите от 40-ото Народно събрание приеха новия Закон за МВР, който влезе в сила на 1 май същата година.


Шеф на МВР по онова време вече бе Румен Петков, който е сред най-активните критици на днешния нов закон. От всички противници на актуалния проект за регламентиране на дейността на вътрешното ведомство единствен той може би си спомня, че Европейската комисия погледна твърде благосклонно на девоенизацията на ведомството и на принципите за кариерно развитие на българския полицай, заложени под влияние на испанския модел в закона от 2006 година. Тогава Фернандо Понс, представител на Европейската комисия, обяви тържествено: "Ние поставихме солидни основи на една устойчива система за развитие на полицейските служители." Той подчерта, че ЕК отдава съществено значение на усъвършенстването на човешките ресурси в полицията у нас и акцентира върху принципите, заложени в проекта - професионализъм, равенство на възможностите, прозрачност в работата, засилена мотивация. А посланикът на Кралство Испания у нас Н.Пр. Фернандо Ариас Гонсалес пък беше категоричен, че "в МВР се изгражда един все по-професионален екип, който е напълно сравним с висотата на екипите, работещи във всяка една страна на Европейския съюз". Това се чу отчетливо на специална пресконференция, в която участваха експерти на Кралство Испания и делегация на Европейската комисия, които вкупом изразиха задоволството си от постигнатите високи резултати.


Осем години след тази пресконференция стана ясно, че прехваленият испански модел не струва и пукната пара в днешните модерни времена, въпреки че ЕС хвърли тогава за реализацията му цели 3.5 млн. евро. Между другото първи за неговата негодност сигнализираха хората от Центъра за изследване на демокрацията. Тези експерти подготвиха преди няколко години анализ за прилагането на проекта "Създаване на единна система за развитие на човешките ресурси". Те не отричат достойнствата на новата стратегия, базирана на подбор, професионална подготовка и професионално развитие. Но основните принципи в кариерното развитие на полицая - въвеждане на ясни критерии за оценка и точни процедурни правила, обявяване и огласяване на процедурите и механизмите за развитие в кариерата и конкурсното начало - те се провалиха в практиката. Мнението на анализаторите бе, че възприетата кадрова система е твърде сложна и бюрократизирана, а при прилагането й възникват множество проблеми, които блокират работата на полицейските структури. Сред най-често срещаните проблеми са забавяне на обявяването и провеждането на конкурсите, формално и необективно провеждане на конкурси, провеждане на конкурси с предварителни условия, на които отговаря един-единствен кандидат.


До такива заключения е стигнало и сегашното ръководство на МВР, което се реши да отхвърли испанския модел. Ситуацията, в която обаче се озова, много напомня времето, когато девоенизиращият закон от 2006 г. влезе в сила. Тогава се оказа, че МВР е свалило пагоните, но е останало по... войнишки потник. Имаше нова структура, но полицаите дълго време продължиха да действат според старите си длъжностни характеристики, да получават старите си заплати и да работят постарому. Когато на 1 май 2006 г. новият Закон за МВР влезе в сила, нямаше как да бъде приложен на практика при липсата на задължителния правилник за прилагането му. А той не бе написан, защото до последния момент никой не знаеше какво точно трябва да бъде девоенизираното МВР: строго и справедливо; повече строго, отколкото справедливо; по-скоро справедливо, отколкото строго, или?! Така бившите униформени полицаи и цивилните служители в МВР се разписваха под старите ведомости, без да знаят кога ще получат обещаните им още в началото на годината увеличения на заплатите.


Дереджето им днес не е по-различно. Шестте категории служители в министерството, които бяха структурирани със закона от 2006 г., бяха премахнати. Но на тяхна основа бяха регламентирани възнагражденията, които се получават в МВР. Така че сега няма законова форма на тази промяна, тя все още не е приета от парламента. Обещаните от лидера на БСП Сергей Станишев повече социални придобивки, които трябваше да дойдат с новия закон, сред които и по-високи заплати, засега са само проект. В момента всички в МВР са назначени по новата, но все още неуредена със закон структура, и съответно не получават парите за новите си длъжности.


В играта на нерви, която води ГЕРБ срещу приемането на закона за МВР, очевидно най-много ще си изпатят самите служители на ведомството. Кадровата политика "не е изведена на нов хоризонт", както обещава министър Цветлин Йовчев. Не е ясно как полицаят ще расте в кариерата и по какъв начин ще се оценява неговата работа, така че да се отрази обективно и във ведомостта за заплатата му в края на месеца. Временно назначените на ръководни постове по всички нива в министерството едва ли се чувстват комфортно. Да не говорим, че законовият вакуум създава впечатление за по шуробаджанашки назначения, тъй като няма обявени конкурси.


А опозицията вдясно тръби, че бързането да бъде приет законът за МВР е пиар ход преди евровота. От гледна точка на служителите на МВР това е чиста манипулация - нито старите, нито новите избраници в Европарламента могат да направят каквото и да е за тяхното дередже. Това могат да сторят единствено българските депутати. В политиката обаче предизборните цели оправдават средствата. За съжаление служителите от МВР най-добре го знаят...

Facebook logo
Бъдете с нас и във