Параграф22 Weekly

§22 Анализи

МВР между шамарите на дребните и едрите хулигани

За червения ултрас С. П. (25 г.) последното лято бе на червено, понеже се бръкна дълбоко в джоба. На 15 юни, по време на митинга в подкрепа на любимия му тим, който се изправи пред опасността да остане без лиценз, С.П. беше задържан от полицията за това, че беше хвърлял бутилки и псуваше яко охраняващите митинга ченгета.
Дежурен състав на Софийския районен съд с председател Петър Теодосиев разгледа делата срещу С.П. и още петима негови събратя, обвинени по Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ). С.П. беше одрусан с 200 лв. глоба, двама от останалите нерваци - с по 100, а останалите - с по 50 лв., защото използвали нецензурни реплики, хвърляли бутилки срещу служителите на МВР и ритали павилион за вестници.

Аналогична съдба връхлетя 35 младежи още в средата на първия месец от тази година. Те бяха глобени от Софийския районен съд чрез бързи съдебни производства с парични глоби от 30 до 200 лв., образувани по УБДХ. Този ден СРС разгледа в съдебни заседания още 41 дела и със сигурност потопи обвинените по тях в така характерната за януари депресия.
Освен тези наказания около 100 акта по същия указ бяха съставени на лица, отведени в районните управления на МВР в столицата. Един младеж бе задържан за 72 часа и срещу него е заведено бързо полицейско производство по чл.320 от НК за подбуждане към извършване на престъпление пред множество хора.
Наказаните провинени млади хора
бяха участници в първия протест, тръгнал от виртуалното пространство и окървавен се в реалността пред сградата на парламента на 14 януари.
Общото между всички наказани е това, че бяха обвинени и преминаха през процедурите на Указа за борба с дребното хулиганство. За незнаещите само ще уточним, че указът е изкован през 1963 година. Ако ставаше дума за очарователната френска актриса Еманюел Беар, появила се на бял свят по същото време, категорично ще се съгласим, че годините нямат значение. Но не за нея става въпрос.
Също през 1963 г. на черно-белия телевизионен екран се появява за сефте едночасовото предаване Семена в браздите. То бе адресирано към селските стопани - същите, които няколко десетилетия по-късно полицията неколкократно пердаши пред парламента заради протестите им, че държавата си хвърля семената всякъде другаде, но не и в браздите.
За още по-голяма прегледност ще припомним и това: същата година, по повод откриването на първия етап от строителството на Металургичния комбинат Кремиковци (5 ноември 1963 г.), Българската телевизия излъчва специализирано предаване, наречено Хората от кремиковските скели.
Днес френската звезда Еманюел Беар блести на кинаджийския небосклон, хората от скелетата отдавна слязоха от тях и подсмърчат пред портите на комбината в очакване на миналогодишните си заплати. Но
указът не е мръднал и на йота,
запазвайки духа на онова сурово и противоречиво време
Инерцията е толкова мощна, че дори е понесла на раменете си и непрекъснато реформиращото се вътрешно министерство. В официалния му сайт, сред законите и правилниците, очертаващи нормативната му база, можем да прочетем и самия Указ №904 за борба с дребното хулиганство. Ако отворите линка към него, ще видите и няма да повярвате на... ушите си:
(Обн. ДВ. бр.102 от 31 декември 1963 г., изм. ДВ. бр.36 от 8 Май 1979 г., изм. ДВ. бр.38 от 3 април 1998 г., доп. ДВ. бр.96 от 29 октомври 2004 г.)
1. (Изм. - ДВ, бр. 38 от 1998 г.) За дребно хулиганство, извършено от лице, навършило шестнадесетгодишна възраст, се налага административно наказание задържане в поделенията на Министерството на вътрешните работи до 15 денонощия или глоба от 10 000 до 200 000 лева. ?!
Първо на човек му минава през акъла, че ако глобите действително бяха такива, едва ли и най-бесният ултрас щеше да си позволи да извади дори и пиличка за нокти, камо ли палка по време на сблъсък с полицията! За съжаление, в МВР май положителните явления обикновено са грешки - в случая на правната дирекция и на системните администратори.
Другата беда е, че, изглежда, никой там не хвърля око на нормативната база, въпреки че често ни разнасят по Брюксел и Страсбург именно като пример за неспазване на закони и кодекси...
Със сигурност и след протеста от 14 януари ще стане така. Сигнал за това дадоха отново от Асоциацията за европейска интеграция и човешки права и от Центъра за либерални стратегии у нас. Заради битите от полицията - законно или не - отново пръст за правата на човека размахаха адвокат Михаил Екимджиев и колегата му Йонко Грозев. Основание за това те намериха и в практикуването на остарелия УБДХ, като го определиха като
социалистическо и тоталитарно творение, направен на принципа, ако не си виновен - да си
Те посочиха също, че при съдебната процедура по указа не са допуснати свидетели на задържаните, а са взети предвид само показанията на полицаите, участвали в ареста.
Според чл. 2 на УБДХ за констатирана проява на дребно хулиганство органите на Министерството на вътрешните работи, кметовете, съответно заместник-кметовете, съставят акт, в който описват подробно случая, а така също отбелязват името и адреса на нарушителя и на свидетелите, присъствували при извършване на нарушението.
Можем да се обзаложим, че по време на мелето пред парламента едва ли някой от полицаите се е обърнал с молба към околните да свидетелстват за поведението на арестуван от него хулиган. Да не говорим пък, че едва ли е имал възможност да запише името и адреса на евентуалния свидетел върху обратната страна на щита си. Но много стриктно и бързо е изпълнено друго от предписанията на указа : не по-късно от 24 часа да се внесе преписката в районния съд.
Въпросът е защо хората в МВР са се облегнали на този допотопен указ и допускат основателни упреци за погазване на правата на човека, осъществявайки през пръсти предписанията му? Вместо да се насочат към текстовете на чл.325, ал.1 и 2 на Наказателния кодекс, където действия, подобни на тези, които видяхме пред парламента, са определени като едро хулиганство?
Съгласно текста на чл.1, ал.2 на УБДХ дребното хулиганство е непристойна проява, изразяваща се в употребата на ругатни, на псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или обществеността, или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушават общественият ред и спокойствие.
Доста от ултрасите размахваха палки срещу жандармеристите
Не е много логично боят с помощни средства, мятането на метални пръти и камъни и пускането на кръв на полицаите да бъде определено от самото МВР като дребно хулиганство?! Ето какво сочат двата текста за едро хулиганство по чл.325 от НК:
Чл.325. (1) Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.
(2) Когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост, наказанието е лишаване от свобода до пет години.
Недоумение буди и друг факт. Инерцията от миналото, съдържаща се в УБДХ, много лесно би могла да бъде преодоляна, ако МВР не се държи като ощипана мома при всеки подобен инцидент с кръвопускане. И да не знае дали го сърби, или го боли.
На протеста от 14 януари, освен преписки по указа, бяха образувани и преписки за нарушения на текстове от Закона за събранията, митингите и манифестациите. В неговия чл.14 пък се казва следното: Граждани и длъжностни лица, които нарушават установения ред и гаранциите за организиране и провеждане на събрания, митинги или манифестации, се наказват с глоба от 50 до 300 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание.
Още по категоричен е в тази връзка Наказателния кодекс. Там в раздел VIII, глава Трета Престъпления против свободата на събранията, митингите и манифестациите, чл.174а (1) черно на бяло е записано още: Който с насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин разтури или попречи да се проведе събрание, митинг или манифестация, допустими по Закона за събранията, митингите или манифестациите, се наказва с лишаване от свобода до две години.
Стана ясно, че организаторите на протеста са подали информация на полицията, че ще има провокатори, които не са от редиците на протестиращите. Не само това - за нагласите на самата агитка от ултраси е имало данни и в МВР, иначе едва ли щяха да бъдат извадени на улицата повече от хиляда полицаи, въоръжени със съответните защитни средства. Логичен в такъв случай е въпросът защо спрямо очевидните мераци на определена група хора да опорочат мирния митинг не бяха приложени със същата сила защитни и законни средства? А пердахът отнесоха и хора, чиято единствена вина бе, че се оказаха в близост до бесните футболни хулигани...
Отговорът е един - въпреки защитната пледоария на министър Михаил Миков, полицията не успя да се намеси, преди да се стигне до кървавите ексцесии, които Ройтерс определи като метеж. Няма аргумент, който да ни убеди, че жандармеристите не са имали възможност да изолират агитката от 30-40 човека. Въпросът е защо беше допуснато това да се случи?! Интерпретациите биха могли да започнат от конспиративната теория и да свършат с политическата целесъобразност.
Очевидно е обаче, че липсват стабилни аргументи против утвърждаващото се впечатление за продължаващото неубедително и страхливо поведение на МВР в случаи от рода на окървавения януарски протест. Опитите да се прехвърли вината върху липсата на закони, които да защитават полицията, са наивни. Ако се прилагат с цялата им строгост посочените по-горе текстове, нещата със сигурност щяха да изглеждат по друг начин.
Както обаче се казва, едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш...

Facebook logo
Бъдете с нас и във