Параграф22 Weekly

§22 Анализи

МВР ПОДЛЪГА И ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ

По-малко от две седмици след като положи клетва като министър на правосъдието (18 юли), бившият съдия-изпълнител Миглена Тачева изпадна в неловка ситуация. На 30 юли председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) Георги Дичев й връчи списък с най-бруталните посегателства срещу негови колеги, извършени през последните осем месеца. Като възпитан човек и бивша колежка, която никога не е обръщала гръб на професията си (тя е работила като съдия-изпълнител във Варна от 1985-а до 1989 г.) Миглена Тачева прие списъка и... обеща да направи каквото трябва.
Какви са възможностите на правосъдния министър да направи живота на частните съдебни изпълнители по-сигурен е ясно - абсолютно никакви. Съгласно новия Закон за съдебната власт, който влезе в сила на 11 август, към шефа на правосъдното ведомство има инспекторат, но той може само да контролира дейността на частните бирници. Тоест - да проверява образуването и хода на делата им, след което да се произнася дали те са действали в рамките на закона или пък някъде са стъпили накриво.
Не по-малко безполезна в случая е и Дирекция Съдебна охрана, която също е подопечна на Миглена Тачева. От една страна, служителите в тази дирекция са длъжни да осигуряват физическата охрана на всички магистрати, които са били заплашвани във връзка с техни действия по служба. А от друга страна, хората на Съдебна охрана имат привилегията да охраняват и лицата, застрашени във връзка с наказателно производство, т.е. всички, които са включени в прословутата Програма за защита на свидетелите.
Проблемът тук е, че според действащото законодателство частните съдебни изпълнители не са магистрати, защото в тази категория хора на държавна заплата са включени само съдиите, прокурорите и следователите. А за да бъде включен в Програмата за защита на свидетелите един частен бирник, трябва да са налице поне три обстоятелства: срещу него да е извършено престъпно посегателство, полицията и прокуратурата да са разкрили извършителя, а мишената да е свидетел по наказателното производство.
Сякаш по ирония на съдбата, само ден след като Георги Дичев връчи на министър Миглена Тачева списъка с покушенията над частните съдебни изпълнители, на 31 юли през нощта в Бургас бе взривен лекият автомобил на Петър Бакалов. С това резултатът в зловещия двубой Мафията и белите якички срещу държавата става съвсем кахърен, защото до момента от общо девет посегателства срещу частни изпълнители органите на вътрешното министерство са разкрили само едно. И то не за друго, а защото бандитите са били такива аматьори, че са позволили на трима-четирима свидетели да запомнят физиономиите им до най-малките подробности.
За по-редовните читатели на Параграф 22 всичко това звучи съвсем познато. На 14 ноември 2006 г., по повод на първите две посегателства срещу частни съдебни изпълнители (побоя над Недялка Ковачева и запаления офис на плевенската й колежка Татяна Кирилова - виж карето) ръководството на КЧСИ се срещна с вътрешния министър Румен Петков.
Сгледата продължи около час, а след нея двете страни се разделиха като... кръвни братя. И то с обещанието, че никой повече няма да позволи нито на мафията, нито на белите якички, нито на когото и да било друг длъжник да пречи на частните съдебни изпълнители.
Не правим разлика между служителите на съда и частните изпълнители, защото тяхната отговорност пред държавата и пред закона е еднаква, заяви тогава Румен Петков.
Искрено благодаря на ръководството на МВР, защото то откликна на нашите проблеми и се ангажира с тяхното решаване по възможно най-бързия начин, побърза да сподели надеждата и оптимизма си председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев.
Днес, осем месеца по-късно, вътрешният министър Румен Петков и съответните му подчинени от Национална служба Полиция и областните дирекции на полицията все така нямат никаква представа кой на кого плаща за насилието срещу частните съдебни изпълнители.
Председателят на КЧСИ Георги Дичев все така продължава да се надява, че обитателите на високите етажи в МВР най-сетне ще проумеят, че в държавната хазна няма пари и поради факта, че срещу съдебните изпълнители (този път без да има значение дали те са частни, или държавни) се води... откровена партизанска борба, в която всичко е позволено: от заплахите по телефона, през откровеното корумпиране и изнудване та чак до бомбите, бухалките и бутилките с коктейл Молотов.
А на нас все така не ни остава нищо друго, освен да врътнем... поредното обобщение: ако органите на МВР водеха борбата срещу мафията, сивата икономика и корупцията по високите етажи на властта по закон, те отдавна щяха да знаят кой и по какви причини бие, взривява и пали частните съдебни изпълнители.
И още - ако подчинените на главния прокурор Борис Велчев наистина бяха обвинители от европейски тип, за каквито се смятат, досега все щеше да се намери храбрец, който да му даде един много логичен съвет: покушенията над частните съдебни изпълнители не са в категорията на обикновените престъпления и затова те трябва да бъдат разследвани от т. нар. спецпрокурори.

Председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев:
ПОЛИЦИЯТА Е ДЛЪЖНА ДА РАЗКРИЕ ПОСЕГАТЕЛСТВАТА СРЕЩУ КОЛЕГИТЕ
Г-н Дичев, на 14 ноември 2006 г. министър Румен Петков ви обеща МВР да защити частните съдебни изпълнители. Имате ли представа докъде се е разпростряла тази защита?
- Имаме уверението, че МВР работи усилено по тези случаи. За съжаление обаче резултатите никак не са добри, защото от толкова много инциденти само в един случай има задържани.
Имате ли представа как е възможно да се излезе от тази ситуация?
- Единственият начин е МВР да разкрие кой стои зад нападенията, но за целта то ще трябва да удвои и утрои усилията си.
Смятате ли, че полицията разследва длъжниците, които са обект на внимание от страна на пострадалите частни съдебни изпълнители?
- Би било абсурд, ако това не се прави.
Защо да е абсурд, след като и при поръчковите убийства органите на МВР не разследват вероятните поръчители?
- Не бих искал да коментирам хода на дознания, по които все още се работи. Но няма как да не отбележа, че преди време изпратихме запитване до МВР на тази тема, но отговорът, който получихме, бе доста... притеснителен.
В какъв смисъл?
- В него дори не бе споменато, че някой някъде разследва обекти на пострадалите колеги, камо ли това да се прави сериозно и обстойно. Всъщност, ние все пак сме благодарни на МВР, защото, за разлика от други учреждения и министерства, то поне ни обръща някакво внимание и в по-напрегнати ситуации ни оказва нужното съдействие.
Да не би все още да имате проблеми и с Националната агенция за приходите, С Националния осигурителен институт и с Агенцията за държавни вземания?
- Точно така. Още през пролетта на 2006 г. поискахме между Камарата на частните съдебни изпълнители и Националната агенция за приходите да бъде изградена стабилна ИНТЕРНЕТ връзка. Ръководството на НАП обеща, че това ще стане паралелно със стартирането на тяхната система на 1 януари 2007 г., но до момента нищо подобно не се е случило.
Смятате ли, че не става дума за обикновена разсеяност?
- Нямам представа за какво става дума, но от 1 януари до ден днешен - вече седем и половина месеца, никой от НАП не ни е търсил. В подобна амнезия изпаднаха Националният осигурителен институт и Агенцията за държавни вземания, които също ни обещаха ИНТЕРНЕТ достъп до техните регистри. Така че поне засега единственото ведомство, което обеща и ни предостави достъп до базата си с данни, е Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
По време на срещата ви с вътрешния министър Румен Петков на 14 ноември 2006 г. той обеща, че КАТ започва да ви съобщава кой от вашите пациенти с какви моторни превозни средства разполага в срок от 24 часа? Този ангажимент също ли остана неизпълнен?
- За съжаление да.
И за колко време пристигат техните отговори днес?
- Средно за около два месеца. Време, напълно достатъчно за всеки длъжник да прехвърли чрез фиктивни договори колата си най-малко десетина-петнайсет пъти, така че кредиторът нищо да не получи. Но истинският хаос ще настъпи, когато на 1 март 2008 г. новият Гражданскопроцесуален кодекс влезе в сила.
Защо?
- Защото, съгласно неговите разпоредби, ние вече ще имаме право да искаме от КАТ да вдига на трупчета по-скъпите автомобили, докато техните собственици не погасят задълженията си.
Ами... ще ги спира от движение, какво толкова?
- Сигурно, но за нас и за кредиторите, сред които нерядко е й държавата, е много важно това да става веднага. А не след пет, шест или осем седмици.
В крайна сметка какво се получава? Преди две години държавата ви създаде, въпреки организираната съпротива на магистратите и две трети от бизнесмените, а днес същата тази държава е основната причина, поради която вие не можете да си вършите работата...
- За съжаление точно така се получава на практика. Но най-лошото тепърва предстои, и то на нас няма да ни се отрази по никакъв начин.
Какво имате предвид?
- Десетки и стотици са хората и фирмите, които имат съвсем редовни решения за частни вземания от други лица и фирми и които не могат да ги изпълнят по една или друга бюрократична причина. Всяко неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт, както много добре е известно, рано или късно отлита към Европейския съд по правата на човека, защото иде реч за грубо нарушаване на Европейската конвенция за защита на човешките права и основните свободи. А в Страсбург, както също много добре е известно, българската държава няма нито едно спечелено дело досега. Така че съветът ми е т. нар. компетентни ведомства, от които зависи нашата работа, да престанат да се взират само в себе си, защото така доникъде няма да стигнем.

ТПС - Фотоархив - 63893

КАРЕ

КЧСИ е учредена на 26 ноември 2005 г. от 95-имата частни съдебни изпълнители, минали успешно през конкурсната цедка на правосъдното министерство.
В началото на октомври 2006 г. междуфирмената задлъжнялост вече надхвърля 50 млрд. лв., а равносметката от работата на частните бирници изглежда повече от впечатляваща: за по-малко от година те са образували над 25 000 изпълнителни дела срещу най-различни длъжници - банки, големи корпорации, разнокалибрени фирми (в това число и наследници на бившите уж силови групировки), неизрядни кредитополучатели и обикновени длъжници я на топлофикациите, я на електроразпределителните дружества.
Днес, колкото и странно да звучи, за междуфирмената задлъжнялост и борчовете на юридическите и физическите лица към държавата никой не говори, но за сметка на това посегателствата срещу частните съдебни изпълнители вече са... четири пъти повече.

2006 година
24 октомври: посред бял ден в София е пребита с бухалка Недялка Ковачева, член на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители;
7 срещу 8 ноември: неизвестни бандити хвърлят две туби с бензин в кантората на Татяна Кирилова, частен съдебен изпълнител в Плевен, и й удрят клечката.

2007 година

18 април: в Добрич е залят със запалителна течност автомобилът на частния съдебен изпълнител Николай Желев. Зорки съседи успяват да видят двамата извършители и да ги опишат подробно пред полицията. Малко по-късно бандитите са задържани и са оставени зад решетките с постоянни мерки за неотклонение задържане под стража. Образуваното срещу тях дознание още не е приключило.
28 май: опожарена е колата на Анелия Минчева, частен съдебен изпълнител в Перник. Това е трето посегателство срещу нея, защото през януари на два пъти лекият й автомобил е бил заливан с киселина.
31 май: в Бургас е запалена кантората на Петър Бакалов.
25 юли: бандити за четвърти път взимат на мушка пернишкия частен съдебен изпълнител Анелия Василева, като този път запалват кантората й;
31 юли: ден след като шефът на КЧСИ Георги Дичев връчва списъка с посегателствата срещу неговите колеги на правосъдния министър, в Бургас е взривена колата на частния съдебен изпълнител Петър Бакалов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във