Параграф22 Weekly

§22 Анализи

МВР ще мери и температурата на магистратите

Човечеството открай време разсъждава над въпроса какво е морално, какво е добро, зло, дълг, справедливост, съвест, чест, какво е срамно и какво - похвално. Списъкът е дълъг, но и човечеството е упорито и мъдрува над отговорите до ден днешен. И изглежда доста объркано.
Процесът на дефиниране е достатъчно сложен, макар че от днешна гледна точка в някои исторически моменти е бил направо шокиращо простичък. Да си припомним например что сказал товарищ Ленин : Нравствено е всичко, което руши старото експлоататорско общество и обединява трудещите се около пролетариата. И ето ти залповете на Аврора, Будьони, Луначарски, Разораната целина и прочие носители на революционната нравственост.
Моралът в правото е още по-тегаво понятие. Официалната версия приема например, че добро е всичко онова, което е позволено от правото, а зло - това, което е забранено. От гледна точка на официалния морал правото винаги е нравствено, морално, добро.

Подобни засукани мисли, с извинение, предизвиква дебютиралият официално миналата седмица проект за промени в Закона за съдебната власт. Най-любопитното е, че труднодефинираните термини като нравственост, морал и етика са залегнали в текстовете от проекта като императивни в дейността на практикуващи и бъдещи магистрати. Което неминуемо ще предизвика голямо главоболие на органите, които ще ги ползват като критерии, на основата на които ще осъществяват контрол.
В правосъдното министерство, където е подготвен проектът, обаче, изглежда, нямат никакви притеснения за формулирането и прилагането на тези критерии, над които именити философи са си блъскали главите столетия. В мотивите към проекта за промени в ЗСВ например пише, че кариерното израстване ще бъде обвързано и с преценката на нравствените качества на магистрата. Тази преценка ще се извършва от постоянна комисия Професионална етика и превенция на корупцията на ВСС във взаимодействие с Върховната касационна прокуратура и с комисиите по професионална етика, които ще се създават във всеки орган на съдебната власт.
Там е записано още и че процедурата за проверка на нравствените качества на кандидата ще се прилага при провеждането на всички конкурси по този закон - конкурс за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване, за кариерно израстване и за административни ръководители в органите на съдебната власт. С други думи, дори и дипломиралите се студенти по право в Софийския университет ще преминат през етичната цедка на комисиите, въпреки че вече са си взели изпитите по философия. Изпитите са си изпити, но как ще докажеш на комисията, че си с необходимата за професията на прокурора нравственост, ако по време на следването например си преспал с половината колежки от курса? И в резултат са извършени няколко аборта? Възможно е този кандидат да го гризе съвестта за стореното с колежките, но е любопитно как членовете на комисията в конкурса за назначаване на младши прокурор ще бръкнат в душицата му, за да оголят оглозганата му вече съвест и да направят вярна преценка има ли я, няма ли я?!
На екипа от МП му се е сторило необходимо да създаде закон, който да фиксира нравствеността като изключително условие за практикуването на магистратската професия. И ако кандидатът за младши съдия се е доказал пред комисията като нравствено чист и е навлякъл черната тога, твърде възможно е след години кариерата му до го доведе до тесните порти на Висшия съдебен съвет. Тогава според законотворците от Министерството на правосъдието моралният измерител става Народното събрание, където, естествено, се е събрал цветът на нацията, набран от народа по време на изборите. Ето какво пише в промените на § 2, чл.17, ал.1: (1) Народното събрание след изслушване избира членове на Висшия съдебен съвет измежду съдии, прокурори, следователи, хабилитирани учени по правни науки, адвокати или други юристи с високи професионални и нравствени качества. От една страна, идеята на творците на закона явно е била да джиросат на парламента част от отговорностите по избора на членове на ВСС. От друга - да накарат народа да си мисли колко демократичен и правилен е този избор, след като го осъществяват неговите политически любимци. Които, естествено, са с висока нравственост и морал. Спорността на това твърдение обаче ние усещаме обикновено няколко месеца след като народните избраници седнат на банките в НС - примери за това колкото щеш в 20-годишната история на демократичния ни парламентаризъм.
Интересното обаче е друго - начинът, по който комисиите по Професионална етика и превенция на корупцията ще набират информация за участниците в конкурсите. В § 13 новосъздаденият чл. 39а, ал (1) указва, че комисията събира информация и изготвя становище относно притежаваните нравствени качества от участниците в конкурсите по този закон. В ал.2 е посочено как: за изпълнение на правомощието си по ал. 1, т. 1 Комисията осъществява взаимодействие с Върховната касационна прокуратура и с комисиите за професионална етика в органите на съдебната власт, които събират и предоставят информация за поведението, което кандидатите за заемане на съдийска, прокурорска и следователска длъжност имат в обществото.
И понеже законът не уточнява какво ще е това взаимодействие с прокуратурата, нека хвърлим поглед на разясненията, които правосъдният министър Маргарита Попова направи за закона. Тя изрази съгласие, че закон за морала в която и да е сфера не може да се напише. А не може, защото моралът е възпитание, поведение, привързаност към ценности, самоуважение, достойнство, както заяви и министър Попова.
Въпреки това оценка на нравствените качества ще има и ще я правят комисиите по етика и корупция. Механизмът за достигане до тази оценка също не е формулиран в Закона за съдебната власт, но според Попова той е простичък: Като има такава етична комисия, Висшият съдебен съвет ще се обръща към нея, към Върховната касационна прокуратура, която ще може да комуникира със службите за сигурност, или с Министерството на вътрешните работи и по тяхна преценка с всички държавни институции, които биха могли да подадат информация относно морала и нравствеността на кандидатите.
Опа-а-а! Ето къде било разковничето за определяне на степента на нравствеността и моралността - службите за сигурност, МВР и всички държавни институции, за които етичните комисии и прокуратурата се сетят.
Преди десетилетия имаше практика за нравствените качества да се изказват комсомолът, отечественофронтовската квартална организация, даже и доброволните отряди. Днес те не съществуват, но явно духът им все още се мотае по тъмните коридори на службите, отговорни за морала пък и не само там. Както сочи Попова, достатъчно опитни са хората и в прокуратурата, и във Висшия съдебен съвет, за да могат да преценяват информация, която е достатъчно конкретна и която безрезервно и абсолютно сигурно има възможност да бъде проверена. Ние преди всичко смятаме, че етичните комисии и Висшият съдебен съвет биха могли да искат и да ползват цялата информация, която е в рамките най-напред на Министерството на вътрешните работи и на ДАНС, ако се наложи.
Не може да се отрече, че наличието на такава информация в МВР е стара традиция, завещана ни още от времената на кварталните отговорници. Както и от навика на спецслужбите да се ровят в мръсното бельо на онези, които са им на мушка. Информация има бол. Да припомним и притесненията на ИНТЕРНЕТ обществото за нерегламентирания достъп на МВР до лична кореспонденция след промените в Закона за електронните съобщения.
И все пак лекоатлетическите рамене на вътрешния министър изглеждат крехки за цялата отговорност да се изказва за нравствените качества на този или онзи. Да не говорим колко са съмнителни възможностите на подчинените му да определят кое е морално и кое не. Ако проектът за промените в ЗСВ се осъществи, чиновете от вътрешното министерство ще трябва да минат опреснителен курс по философия и етика, белким се оправят в трудната материя и да ударят едно рамо на закъсалия Висш съдебен съвет. Без никакво желание да обидим хилядите служители на министерството и на ДАНС, все пак трябва да се отбележи, че и двете институции много често са раздирани от скандали, в чиято основа лежи именно изкривената представа за морал. Примери от тайния и двойствен живот на МВР колкото щеш - случаят Румен Петков, шефът на КАТ Илия Илиев, шумният скандал Куйович, десетките случаи със задържани за корупция, контрабанда и други престъпления служители...А за ДАНС да не говорим - още от създаването си тръгна с високо навирен нос, но със слаба морална закваска, завещана от склонната към сплетни и интриги Национална служба за сигурност.
Така че жална им майка на бъдещите кандидати за младши съдии и прокурори. Не говорим за сега практикуващите в съдебната система - етичните комисии все пак ще бъдат съставени от техни познати и колеги, с които, както се казва, заедно са яли мекия бял магистратски хляб. Сянката на МВР и ДАНС обаче пълзи по стените на Темида и най-страшното е, че става все по-осезаема. След широко пропагандираното изискване двете ведомства да дават на членовете на ВСС достъп до класифицирана информация, след като подробно ги проучат, присъствието им се разпростира и върху останалата част от съдебната система чрез проекта за промени в ЗСВ. Както е тръгнало - няма да е чудно в скоро време да се появи и закон, който да изисква ведомството на Цветанов да отчита температурата на магистратите. Както и да прилага по свое усмотрение термометрите - орално, или както дойде...

Facebook logo
Бъдете с нас и във