Параграф22 Weekly

§22 Анализи

МВР сънува българо-турски гранични патрули

Опазването на граница с Турция продължава да бъде проблем въпреки клетвите на вътрешния министър Цветан Цветанов, че сме покрили всички изисквания за Шенген. Няма да помогне и пуснатият в експлоатация първи етап от изградената с най-модерни технически средства интегрирана система за наблюдение на сухоземната българо-турска граница. Неговата дължина е едва 58 км, останалите 201 км от общата зелена полоса продължават да са пропускливи за незаконните имигранти. А техният наплив към заветните европейски простори, засилен от арабската пролет, няма изгледи скоро да спре.


Докато запълним с интегрирана система дупката с 200-километрова дължина, очевидно ще мине време. Дотогава обаче трябва да се направи нещо, така че да се намали натискът от бежанци към Европа. Знайно е, че една голяма част от тях използват пролуките в границите ни с Гърция и най-вече с Турция.


Една от мерките, които държавата би могла да приложи, за да спре нелегалните имигранти, е


насищане на зелената полоса с патрули

За това обаче са нужни човешки и финансов ресурс, с каквито нашенската Гранична полиция не разполага. Ръководството на МВР е намерило разковничето към разрешаване на този проблем и горещо навива комшиите ни да създадем съвместни патрули. Тази идея беше един от акцентите в срещата на МВР-шефа Цветан Цветанов с турския му колега Идрис Наим Шахин. Цветанов поискал от него да се засили работата по проектите за съвместни патрули по границата и за изграждането на контактен център за полицейско и митническо сътрудничество. Считам, че за опазване на реда и законността на границата ще допринесе именно създаването на този тристранен контактен център между България, Гърция и Турция за полицейско и митническо сътрудничество, е изтъкнал Цветанов пред турския вътрешен министър. Такива центрове вече имаме с Гърция, Румъния, Македония и Сърбия.


От МВР са готови да предоставят сграда за тристранния център на ГКПП - Капитан Андреево. Съдейки по официалната информация на МВР за разговора, Шахин е реагирал доста сдържано. Той е казал, че страната му има готовност да работи в тази посока, без каквито и да е конкретни идеи за разписване на дейността.


Подобна е била реакцията му и на предложението на Цветанов съвместни патрули да поемат охраната на проблемната българо-турска граница. Идеята е общи екипи от Гранична полиция и турската жандармерия да сноват по основните пътни артерии, създавайки допълнителни възможности за справянето с незаконната миграция, трафика на хора, трафика на наркотици и други прояви на организираната престъпност.


Причината за сдържаната реакция на турския вътрешен министър на предложенията на колегата му се корени в охладнелите отношения на Турция с Европейския съюз. Заради нелегалните имигранти от ЕС настояват южната ни съседка да подпише час по-скоро договор за реадмисия на бежанци. Комшиите обаче обвързват договора с падането на визовите ограничения за турци в ЕС.


На срещата си с колегата си Шахин Цветанов е заявил, че България подкрепя стартирането на диалога между ЕС и Турция за визовия въпрос. Изказването му по смисъл е същото, каквото е направил турският МВР шеф за изграждането на център и създаването на съвместни патрули. Дори и да подкрепяме идеята, не сме в положението да определяме външната политика на Европа, в случая отношенията й с южната ни съседка.


Някакво начало на диалог все пак е положено през юни тази година, когато ЕС и Турция подписаха


споразумение за връщане на нелегални имигранти

То обаче ще влезе в сила след официално подписване на договора. Европейският комисар по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом обяви тогава, че очаква парафирането му както и влизането му в сила, което ще засили диалога и сътрудничеството с Турция. От думите й става ясно, че ЕС иска да види първо подписания договор за реадмисия, а после ще умува над визовия въпрос, повдигнат от Турция.


Очевидно за визовата либерализация разговорите тепърва предстоят, но отсега е ясно, че никак няма да са леки. Турция обвързва подписването на договора за реадмисия с условието да отпаднат визите за пътуване на турски граждани в ЕС. Непреклонни по въпроса обаче са Франция и Германия.


Това даде повод на турския министър на икономиката Зафер Чаглаян в средата на септември да заяви, че Европейският съюз се отнася нечестно със страната му от пет десетилетия. Ще дойде ден, когато Брюксел ще моли Турция да стане членка на ЕС, додаде гневно той.


Усилията на южната ни съседка да си реши въпроса с визите, както и влизането й в ЕС са в пълен застой. В дъното на забавянето на двустранните разговори е Кипър, който пое председателството на ЕС през юли и до края на годината няма да си мръдне пръста за Турция заради т.нар. кипърски въпрос. Стигна се дотам, че дори председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой призна в средата на септември, че преговорите с Турция на практика са замразени. По тази причина и Турция бойкотира всички срещи на високо ниво в Брюксел.


Така че казаното от вътрешния министър Цветан Цветанов по време на срещата му с турския му колега е преливане от пусто в празно. Това предложение вече беше депозирано на съвместното заседание на българския и турския кабинет в Анкара през март тази година, но реакцията на турците отново бе същата. Не ги впечатли дори и поредният жест на българското правителство, плод на преследвана


външна политика, основана на принципа изуй гащи

Става въпрос за отказа на българската страна да строи защитна телена стена между България и Турция. Това решение беше взето през април 2011 г. заради избухналата епидемия от шап в тези райони. Точно една година по-късно, след натиск на турците, решението беше отменено. Те вдигнаха дипломатически скандал, заявявайки, че вдигането на защитна преграда означава стена между ЕС и Турция в дългосрочен план и фактически отказ от приемането на Турция в общността.


Всъщност още от миналата година южните ни съседи ни дават нишани, че ситуацията е доста завързана и няма място за празни приказки. В една своя статия от м.г. посланикът на Турция у нас Исмаил Арамаз в прав текст написа, че Турция не е нито източник, нито целева страна на незаконна миграция, а по-скоро е жертва на успеха на ЕС. Той заяви, че страната му настоява прилагането на договора за реадмисия да е процес, който върви успоредно с процеса на либерализация на визовия режим за турските граждани.


От думите на турския посланик става ясно, че България е предложила създаването на съвместни екипи по границата, но Турция предпочита да даде свой вариант на тази идея. Принципно е приет и проектът за изграждане на тристранен център, но турската страна все още не е направила конкретна оценка на предложението.


През 2011 г. кабинетът е поискал от Турция да разреши облитане на съвместната граница с хеликоптери за ефективен контрол над зелената полоса. Турция обаче е отказала да даде разрешение, мотивирайки се със споразумение от 1967 г., според което облитане не може да се извършва в 5-километрова зона покрай границата. От турската страна са отговорили, че е необходимо първо споразумението да претърпи промени. За това обаче се изисква много време и ратификация от турския парламент. Очевидно за пореден път МВР-шефът Цветан Цветанов не си е направил сметката, а е използвал срещата турския си колега за лъскане на имиджа. Ясно е обаче, че с ПР-акция дупки в границата не се пълнят.


nbsp;


nbsp;


nbsp;


По границата между Турция и Гърция през миналата година са преминали над 55 000 незаконни имигранти по данни на европейската мисия за подпомагане на граничния контрол ФРОНТЕКС. Тя все още е любимият вход за имигранти към ЕС. През 2010 г. там са засечени 47 700 души предимно от Бангладеш, Афганистан и Пакистан, които незаконно проникват в Гърция през турската граница, а през 2011 г. техният брой възлиза на 55 000.


Междувременно Гърция съобщи, че изгражда телена ограда от около 10.5 км по границата с Турция. Тя подсили охраната с още 1800 души в хода на кризата с бежанците от Сирия. Освен това гърците възнамеряват да вдигнат по граничната Марица и 26 плаващи прегради.


Гръцките власти са решили да изградят и четири нови центъра за прием на имигранти на острови в Егейско море, за да се справят с нарастващия приток на имигранти в Гърция по море. Те ще се намират на островите Хиос, Лесбос, Самос и Родос. Целта е да се избегне пътуването на пристигащите имигранти до вътрешността на страната преди депортирането им. Гръцкото правителство има план за справяне с бежанския поток от Сирия. Той предвижда три сценария, според които бежанците може да пристигнат в Гърция, Кипър или Турция. В последните два случая гръцките власти са готови да окажат подкрепа на съседните страни. Ако бежанците пристигнат в Гърция, планът предвижда те да бъдат задържани временно на остров Крит.


Наблюдатели смятат, че в Турция има около 83 000 сирийски бежанци в момента, но страната е заявила, че не може да поеме повече от 130 000 души. Според тях около 250 000 сирийци са напуснали родните си земи и са се отправили към Европа.


Дори да не тръгнат да влизат през българо-турската граница, проблемът с охраната й остава. Единственият изход за нас е ФРОНТЕКС да поеме нещата в свои ръце.


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във