Параграф22 Daily

ПАРОДИЯТА НА ПРЕХОДА

МВР в хватката на "кинжали" и "ювелири"

S 250 983edf95 b8f2 4894 b77e 504204478652
S 250 5aecdfab 85ee 4d2f 9de6 30915c17bd4a


Историческият контекст, в който действат вътрешните министри в началото на прехода би могъл да се илюстрира с чувствата на лирическия герой от стихотворението на Димчо Дебелянов "Черна песен": "..през деня неуморно изграждам, през нощта безпощадно руша...". С тази разлика, че в онова време политическият градеж всъщност е бил разграждане.


 

След кабинетите "Луканов - 1",  "Луканов - 2" и правителството на Димитър Попов, на власт идва първото правителство на СДС начело с Филип Димитров. То има една основна задача - смяната на системата, наследена от соца и отстраняването на кадрите в държавната администрация, свързани с нея.

СДС, което победи на изборите "с малко, но завинаги" (според израза на тогавашният депутат Александър Йорданов) успяваше да прокара законопроектите си с подкрепата на Движението за права и свободи. СДС разполагаше със 110 депутатски места, а червените - със 106. Тогава за пръв път на политическия небосклон блесна "златният пръст" на ДПС, което балансираше в НС с 24 депутати.

Междувременно в СДС започна процес, придобил гражданственост като "люспене". Радикалите се групираха около премиера Филип Димитров и се сдобиха с прякора "Кинжали". Останалите застанаха зад първия демократично избран президент Жельо Желев, който не одобряваше войнстващата и конфронтационна политика на кабинета "Димитров", както заяви на прословутата си пресконференция  на 30 август 1992 г. в Бояна. "Боянските ливади" бяха възприети като сигнал за сваляне на правителството на СДС, което не оцеля след вот на доверие в парламента.

Следващото правителство бе излъчено от златопръстното ДПС и остана в историята като правителството на корпорацията "Мултигруп". То бе уникално - с мандат на ДПС, с подкрепата на БСП, но с програмата на СДС. Начело на кабинета застана проф. Любен Беров - икономически съветник на президента Желев.

Кабинетът "Беров" остана в историята като правителство на корупционните схеми. През 1993 г. вицепремиерът Нейчо Неев, на когото принадлежи прочутата реплика "Егати правителството, щом аз съм му вицепремиер",  е арестуван и обвинен за съдействие на определени групировки за контрабанда на петрол в Югославия. В далаверите около югоембаргото се оформя и незабравимия облик на българските  "мутри", които основаха силовите застрахователни групировки ВИС, "Корона ИНС", СИК. И така постепенно мафията се сдоби с държава...

 

Метлата в цитаделата на ДС

Първият цивилен вътрешен министър в историята на прехода е Йордан Соколов (8.11.1991 — 30.12.1992 г.). Той влиза в коридорите на МВР, въоръжен с метла и с хъс да изхвърли ДС-боклука, завещан му от предшествениците му. Още на вратата на "Шести септември" 29 той обаче признава, че нищо не разбира от полицейска работа. Може би това му дава самочувствие да изгони 28 шефове на регионални дирекции на МВР, над 4500 служители от министерството,  агенти, оперативни работници и сътрудници на службите заради съмнения за принадлежност към ДС.

Министър Соколов уволнява служителите на МВР, участвали активно във възродителния процес и наградени за дейността си според поверителния Указ 1313 на Тодор Живков от 1986 година. Указът съдържа имената на 180 кадрови служители на МВР и техните звания. До един ги уволних, признава Соколов.

Той издава заповед, според която са освободени 50 на сто от служителите в Националната служба за сигурност (НСС). Освен НСС, на мушката на Соколов попадна и тогавашната Служба за оперативно-техническа информация (СОТИ) в МВР, занимаваща се с подслушване.  Соколов разкрива, че до неговото идване под постоянно наблюдение на СОТИ са били около 3000 обекта. "Съкратих хора и в службата започнаха да работят 26 души, но като направих проверка се оказа, че в СОТИ работят 300 души. Имаше и петима лекари – психиатри под прикритие", разкрива по-късно Соколов.

По времето на Соколов избухна колосален скандал, наречен "Оня списък". Става дума за списък от 38 страници, съдържащ около 1300 имена на служители от Националната разузнавателна служба и Разузнавателното управление на Министерството на отбраната, които са били под прикритие на дипломатическа работа. Според делото, образувано по случая, списъкът е отнесен и предаден на 4 февруари 1992 г. от Ахмед Доган, лидер на ДПС, и Мехмед Тефик на служители от турското посолство в София.

През 1994 г. в парламента е съставена ко­ми­сия за разследване на случая. Тя пуб­ли­ку­ва док­лад, спо­ред кой­то Ах­мед До­ган, Ше­ри­фе Мус­та­фа и дру­ги ли­де­ри на ДПС са би­ли под­слуш­ва­ни през есе­нта на 1992 г. във връзка с "Оня списък" по на­реж­да­не на вът­реш­ния ми­нис­тър Йор­дан Со­ко­лов. Ин­фор­ма­ция­та по-къс­но е пот­вър­де­на от вът­реш­ния ми­нис­тър в ка­би­не­та на Лю­бен Бе­ров - Вик­тор Ми­хай­лов.

 

Лов по време на гангстерска война

Темата за незаконното подслушване по времето на Соколов, се очакваше да бъде приключена още през далечната 1994 г., когато бе приет първият Закон за специалните разузнавателни средства (ЗСРС). Това обаче така и не се случи, а страхът от големите уши на МВР и до ден днешен периодично хвърля българите в истерия. 

Появата на закона за спецсредствата съвпада с пребиваването на Виктор Михайлов на т.нар. министерски етаж на "Шести септември" №29 от 30 декември 1992 до 16 октомври 1994 година. Това е времето, когато рамо до рамо с Михайлов, със силовите групировки и бандитизмът рамо до рамо трябваше да се борят главният прокурор Иван Татарчев и шефът на Националната служба за борба с организираната престъпност Кирил Радев. Резултатът от битката им беше плачевен - дългомесечна гангстерска война, улични престрелки, трупове и хаос в държавата.

Гафът, с който Михайлов дълго ще се помни, са неадекватните действия на МВР под негово ръководство в случая "Белите брези". За да предотвратят избухването на гангстерска война, МВР разиграва оперативна игра за елиминирането на кръстника Иво Карамански. На 14 януари той е поканен на разговор с главния секретар на МВР Коста Богацевски, където е задържан. 

По същото време в блока на бившия полицай и съдружник на Карамански Иван Иванов в ж.к. "Белите брези", където Иванов се среща с топ-полицая полк. Ботьо Ботев и шефът информационно-аналитичната служба в МВР Григор Вълков, става престрелка между спецчченгета от различни звена на МВР. Бойци от Специализираният отряд за борба с масовите безредици (БМБ) откриват огън по трима цивилни служители на Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ), които пристигат с висшите ченгета в блока на Иванов. На място са убити заместник-командирът на СОБТ подполк. Марин Чанев и баретата Георги Георгиев (Жоро Индианеца), а третият командос Христо Билев, е ранен в гърдите.

Оказва се, че по време на кървавата баня в "Белите брези" вътрешният министър Виктор Михайлов е бил на лов заедно с тогавашния шеф на разузнаването Бриго Аспарухов. По-късно Михайлов нарече оперативната разработка за елиминирането на Иво Карамански, в резултат на която се стигна до престрелката между представители на различни спецзвена на МВР, ювелирна акция.

След трагедията Виктор Михайлов подаде оставка, която не бе приета и той довърши мандата си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във