Параграф22 Weekly

§22 Анализи

МВР в зората на кинематографа

През далечната 1895 г. Европа пада на колене, захласната по поредното чудо - французите Луи и Огюст Люмиер прожектират първия филм в света, заснет с кинематограф (от гръцки език: kinesis - движение, grafos - пиша, записвам). Филмът трае една минута и проследява как работници напускат фабриката "Люмиер"  в края на работното време. Това е и името на първата кинолента. Статичната камера проследява как вратите на фабриката се отварят и отвътре се излива тълпа работнички и работници, неподозиращи, че ги снимат.

Почти 120 г. по-късно българското вътрешно министерство творчески доразвива идеята на братята Люмиер, този път като средство за превенция и противодействие на престъпността. Намеренията на МВР са да разположи камери за видеонаблюдение и записи във всички общини в страната и по този начин да държи под контрол криминалния контингент. Това е стара мечта на министерството. Тя бе анонсирана още по времето на първото правителство на ГЕРБ. Тогава радетел на идеята беше вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов. Захласването му по техническите средства за контрол и наблюдение обаче му изигра лоша шега - сега на врата му тежат делата за подвижните уши на МВР, наречени в негова чест "цецомобили", и за престъпни нарушения на закона при употребата на спецсредства. 

Логично е наследникът на Цветанов в министерството - Веселин Вучков, да продължи работата по реализирането на тази стара мечта. Миналата седмица той посети община Марица, където се запозна с изградената система за видеонаблюдение на територията на общината. Вучков подкрепи стореното и коментира, че е един много добър начин на взаимодействие между местна и държавна власт, който трябва да се мултиплицира на територията на цялата страна.

Според статистическите данни на Областната дирекция на МВР в Пловдив, откакто е монтирана системата в общината, регистрираните престъпления са намалели с 30 на сто. Става въпрос за камери, разположени в седем села в района. Те са поставени на стратегически и възлови кръстовища, на входа и на изхода на населените места.  Парите, похарчени за техническите средства, са около 30 000 лв., а намеренията са такива камери да има и в останалите 12 селища в общината. Решението за разполагането на камерите било взето след съгласуване с директора на ОДП-Пловдив Пламен Узунов. След като той подкрепил идеята, проектът за изграждане на Система за видеонаблюдение стартирал и вече е факт. 

Очевидно спадът на регистрираните престъпления в общината се дължи на наличието на системата. Тя обаче дава възможност нетолкова бързо да бъдат разкрити заснетите престъпления, колкото е превантивна мярка срещу намерения за извършването им. Едно е крадецът да знае, че нищо не му пречи да изпълни престъпния си план, друго е да е наясно, че може да влезе в обектива на някоя камера.

Прекрасният превантивен ефект, постигнат от системата в община Марица, обаче бе съсипан от коментарите на официалните лица по време на представянето й. Що ли му трябваше на кмета Димитър Иванов да обяснява, че поради липсата на средства са закупени камери с ниска резолюция? Голяма мъка било да се видят марката и номерът на заснетата кола. И че софтуерът пази записите само десет дни? Би било добре, ако такива технически подробности бяха останали тайна, а не всеки кокошкар да ги научи и да си направи сметката как да действа.

Дано само това да е проблемът на община Марица. Там все пак са извадили някакви пари и - лоши или добри, камерите са факт. Какво обаче да направят други, нетолкова заможни общини, каквито в държавата с лопата да ринеш? Малцина са общините като София, които разполагат с огромен бюджет и могат да отделят пари за сигурност, за изкуство и култура. Не е тайна, че повечето едва връзват двата края и по този повод Националното сдружение на общините даже излезе със специално послание към политическите сили в 43-ото Народно събрание. "Не лишавайте гражданите от правото им да решават проблемите на своята общност, като изземвате 96 лв. от всеки 100 лв., събрани от тях. Не превръщайте европейските проекти от шанс в бедствие за нас и за нашите граждани. Не ни заставяйте да осигуряваме 80% от услугите за гражданите и бизнеса с 15% от публичните ресурси. Не отлагайте наложителни реформи с извинение за „лошо наследство”, криза, суша или наводнения", се казва в посланието. Сдружението се закани също, че вече няма да позволи да се възлагат на общините отговорности без ресурси и условия.

След като МВР не успява само да се справи с битовата престъпност, която е най-страшният душманин на българските общини, отговорността по справянето с нея полека взе да се прехвърля върху общинските власти. Изграждането на системи за видеонаблюдение е пример за стремежа на вътрешното министерство да сподели с общините отговорността си за успешно противодействие на престъпността. МВР шефът Веселин Вучков обяви, че в средата на декември е планирана среща с ръководството на Сдружението на общините, на която да се очертаят проблемите и да се утвърди еднотипен подход в изграждането на системите за видеонаблюдение. Според него в това отношение в момента преобладават импровизациите, за което не са виновни общинските власти, а по-скоро местните регионални директори на МВР. Очевидно такава "импровизация" е и системата в община Марица. Според Вучков е необходим единен подход - тоест унифицирани за цялата страна камери и подсистеми за поддръжката им, включващи единен софтуер и останалите детайли.

В МВР са оптимисти, че в рамките на една година този единен подход може да набере сила и скорост и да обхване всички населени места у нас. Оптимизмът обаче свършва с изразената от Вучков надежда, че основно финансирането на подхода ще легне на плещите на общинските власти. Мечтата на МВР-шефа е напълно разбираема - при наличие на 200 млн. лв. дефицит в бюджета на вътрешното ведомство до края на годината и очертаващата се критична 2015 година с отпуснати пари само за заплати е трудно да си представим то да му отпусне края и да плати за цялостна система за видеонаблюдение. Общинските портфейли обаче също са празни и перспективата за следващата година въобще не е радостна.

Очевидно ситуацията напомня на шахматна игра, но е далеч по-сложна, тъй като и двете страни нямат полезен ход. На МВР може да му се иска да се прегърне с общинските власти и да види идеята за непрекъснат видеоконтрол изпълнена. Но както написа класикът Николай Хайтов, едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш...

 

В епохата на братя Люмиер

Всички средства за видеонаблюдение на МВР всъщност са под разпореждането на "Пътна полиция"- КАТ.

В София работят седем мобилни и три стационарни катаджийски камери.

В страната общият им брой е 134. Цялата дейност по видеонаблюдението се ограничава в правене на снимки на нарушителите на различните ограничения по пътищата. Видеонаблюдение от специалисти, позволяващо контролиране на движението, установяване на признаци на подготовка и извършване на престъпление, все още липсва, всичко е на запис и реакцията на МВР идва впоследствие, след извършеното престъпление. Освен това липсва база данни за сравнения, софтуер за разпознаване на лица и в крайна сметка не може да се говори за единна система за видеонаблюдение за нуждите на противодействието на битовата престъпност.

На територията на София-град има около 3800 камери за видеонаблюдение, инсталирани от общината. За първото шестмесечие на 2013 г. за следствени действия и досъдебни производства по широк кръг престъпления са били използвани над 190 диска със записи.

Камерите, които могат да дадат перфектна картина от неосветен участък, струват от порядъка на 20 000 лева. Те дават възможност за идентификация на лице от разстояние, тъй като обективът й покрива около 1000 кв. м площ. Повечето камери в столицата са висок клас, но не и с такива възможности.

Facebook logo
Бъдете с нас и във