Параграф22 Weekly

§22 Анализи

На нож в защита на необяснимите богатства

Противниците на проекта на правосъдното министерство за Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от незаконна дейност, се вдигат на финален щурм. В същото време се очаква и окончателното становище на Венецианската комисия към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) за годността на норматива.
Под маската на защита правата на човека няколко неправителствени организации спретнаха преди седмица конференция, последвана от отворено писмо, адресирано до Народното събрание, до Министерския съвет и Министерството на правосъдието и до самата Венецианска комисия.
Повод даде публикуването на третия вариант на закона на ИНТЕРНЕТ страницата на комисията. До него се стигна след едногодишно съгласуване и след няколко междинни становища на евроекспертите. Преди месец трима от тях начело със секретаря на Венецианската комисия Томас Маркерт дойдоха в България специално, за да направят финалните си препоръки. В крайна сметка след доста спекулации, че експертите на комисията ще отхвърлят проекта противниците му у нас го видяха на сайта на специализирания в областта на правното развитие орган на ПАСЕ.
Двайсетината правозащитници, загрижени за правата на милионите обезправени от корупцията и грабежите на криминалния преход българи, са предимно членове на две неправителствени организации. Те са Български адвокати за правата на човека и Асоциация за европейска интеграция, към които се е присъединил и Институтът за модерна политика, оглавяван от бившия царски депутат и заместник на омбудсмана Гиньо Ганев, Борислав Цеков. Подписали са се и председателят на Народното събрание по времето на тройната коалиция Огнян Герджиков, тогавашният правосъден министър Миглена Тачева и бившият червен депутат Татяна Дончева.
Въпросната конференция би трябвало да бъде наречена пресконференция, тъй като всичките двайсет участници бяха старателно подбрани - сред тях нямаше явно нито един привърженик на отнемането на имущество от необяснимо богатите в полза на държавата. Това личи и в обръщението до институциите. Под претекст, че основните правозащитни стандарти са сериозно застрашени от текстовете, залегнали в последния проект от месец септември на Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от незаконна дейност, правозащитниците предупреждават, че в проектозакона отсъства баланс между легитимната цел за справяне с проблема организирана престъпност и начина за постигането й. Какви са обаче реалните стандарти на законност в България, подписалите писмото не коментират. А за това къде е балансът между показаните неотдавна от хеликоптер необясними богатствата и частните и публични права на гражданите и обществото не е обелена и дума.
В доводите си срещу проекта участниците в конференцията носят от девет дерета вода, за да покажат, че той е опасен за хората, придобили имуществото си с честен труд, от бизнес или чрез находчивост точно толкова, колкото и за участниците в престъпни схеми или за подставените лица, които обикновено представляват тяхното имущество. Понеже били малко хората, които имат имущество на стойност, по-малка от 60 000 лв., колкото е границата за несъответствие между притежаваното и законните доходи в проекта, той бил опасен за всички. Проблем в него е и това, че комисията ще прави собствена експертна оценка за пазарната стойност на определен имот, която е предвидено да се прави именно заради безобразията на сегашните вещи лица и т. нар. независими експерти. Слаби били и процесуалните гаранции за правата на проверяваните лица при налагането на запор. Комисията по отнемане ставала втора прокуратура, тъй като в 18-месечния срок на проверката имала право да прави обиски и да отваря банкови сметки, без това да подлежи на съдебен контрол. А твърдението, че икономическата и криминогенната обстановка у нас не налагала приемането на подобен закон, дори не се нуждае от коментар.
С аргумента, че запорът и отнемането няма как да бъдат обяснени на чужденците, придобили законно имоти върху парцели в Банско и Слънчев бряг правозащитниците пък сложиха правата на българите далеч по-долу от тези на чужденците. В крайна сметка двете неща, които мъчат най-тежко противниците на проекта, са възможността отнемането на имущество да се прави без наличие на влязла в сила осъдителна присъда, а другото е задължението на проверявания да доказва законността на доходите, с които е придобил имуществото.
Въпросът на бившия правосъден министър Миглена Тачева: А какво ще стане, ако гражданският съд реши да отнеме имущество на някого с повдигнато обвинение, държавата го продаде, а след това наказателният съд го оправдае?, показва до каква степен правозащитниците се страхуват от въвеждания от проекта принцип на гражданска конфискация. И колко незаменими за необяснимо богатите са действащият (всъщност бездействащият) сега принцип на наказателна конфискация като част от присъдата, както и принудителното отнемането по реда на данъчните производства. Които биват избягвани съответно с безкрайни шикалкавения в наказателния процес, с умишлени фалити или с прехвърляне на задлъжнели фирми в собственост на изпаднали и неграмотни хора без пукнат лев в джоба.

(каре - ОЧАКВА СЕ И ПОЗИЦИЯ НА ФИДОСОВА, да се остави място)
Тезата на неправителствените организации:
1. Липсва задълбочен анализ защо е необходим законът. Съществуващата в страната икономическа и криминогенна обстановка не налага приемане и прилагане на подобен закон.
2. Не е въведена ясна дефиниция на понятието незаконна дейност и така тълкуването му се предоставя изцяло на Комисията за установяване на имущество, придобито чрез незаконна дейност.
3. Създава възможности за произвол липсата на дефинирана връзка между вида, характера и времето на извършване на незаконната дейност и придобитото чрез нея имущество, което се отнема.
4. Липсва яснота какво е съдържанието и кои са признаците на новосъздаваното субективно право на отнемане в полза на държавата.
5. Придава се обратна сила на норми, които засягат правата на трети добросъвестни лица и това сериозно застрашава правната сигурност, при положение че тези трети лица не разполагат с нужната информация, доказателства и процесуални средства да се защитят. Прехвърлянето на доказателствената тежест върху тези трети лица ги поставя пред невъзможността да доказват законността на приходите на техен продавач, длъжник, наследодател.
6. Въведените презумпции, силно ограничаващи съда в свободната му преценка както при обезпеченията, така и във фазата на исковото производство.
7. Законът не отчита обективните трудности при доказване на произхода на доходи за 20 години назад, особено в страни като България с дългогодишна емиграция, от която в икономиката се вливат огромни парични потоци, без техният произход да е регистриран или установен, както и поради повсеместната практика на българските работодатели да заплащат минимална работна заплата, а остатъкът от възнаграждението - под други форми.
8. Липсата на строга методика, по която ще се оценяват имотите на гражданите, към чието отнемане се пристъпва, ще задълбочи вече създадената порочна практика на Комисията по действащия закон да използва експертни оценки по неясни критерии.
9. Липсва детайлно описание на правата и задълженията на проверяваното лице и третите лица в хода на производството пред Комисията.
10. Липсва система за ефективен и прозрачен контрол върху работата на комисията, която на практика ще има изключителни и силно ограничаващи правата на гражданите правомощия. Трите текста, предвиждащи контрол от нарочна парламентарна комисия, са без санкции, без правомощия на парламента и не предоставят гаранциите за строг контрол за законност.

(каре)
Министерството на правосъдието контрира
Всеки има право на мнение относно правната страна на проекта, но категорично не приемаме обвиненията в непрозрачност при изготвянето и обсъждането му. Той беше представен още в края на миналата година на специална среща с медиите и е обсъждан впоследствие на няколко пресконференции. Министерството на правосъдието е публикувало на ИНТЕРНЕТ страницата си съобщения относно развитието на проекта, а министърът на правосъдието го е коментирал както пред медиите, така и в Народното събрание. Обстоятелството, че самият проект не е публикуван на ИНТЕРНЕТ страницата ни, е продиктувано както от процедурни съображения, така и за да бъдем коректни към Венецианската комисия. Очакваме окончателното й становище да бъде огласено на нейната сесия на 16 октомври. Едва тогава проектът ще придобие завършен вид и ще може да бъде подложен на съгласувателна процедура, преди да тръгне към Министерския съвет. Самите неправителствени организации призоваваха най-настоятелно да бъде поискана експертиза на Венецианската комисия и сега министърът на правосъдието като заявител изчаква окончателното й становище.

Facebook logo
Бъдете с нас и във