Параграф22 Weekly

§22 Анализи

На политическата класа не й трябва силна и ефективна полиция

Бившият шеф на Шесто РПУ в Пловдив комисар Иван Пачеджиев е в системата от 1977 г., когато влиза в школата на МВР в Симеоново. В полицията извървява пътя оперативен работник по криминална линия, през инспектор в Тежки престъпления и началник на Магистрална полиция. После поема криминалната полиция в пловдивското Трето РПУ. През 2003 г. Иван Пачеджиев става началник на направление Координационна и информационно-аналитична дейност (КИАД) при ОДП-Пловдив и служител по сигурността .Три години по-късно му възлагат да оглави едно от най-тежките районни управления в Пловдив, на чиято територия е най-големият цигански квартал в страната Столипиново. От 2007 г. е хоноруван преподавател в Пловдивския университет по магистърските програми Сигурност в публичния и частния сектор и Сигурност на информацията. Той е офицерът, който за първи път въвежда звената за анализ в българската полиция като пилотен проект на британския Ноу хау фонд.

Г-н Пачеджиев, по Великден бяха пенсионирани повече от 20 служители на ОДП в Пловдив и вие сте един от тях. Тогава директорът, комисар Ангел Рангелов, употреби израза покана за заслужен отдих, като заяви, че освободените са хора с изчерпани възможности, които пречат за постигането на още по-добри резултати. Вие сте в системата от 30 години и сте изкачили стъпало по стъпало пътя от оперативен работник до началник на РПУ, и то на едно от най-тежките. Как приемате тази квалификация за себе си?
- Мисля, че думите на комисар Рангелов са демагогия, защото години наред ръководените от мен служби са на първите места и това е факт. Не съм съгласен, че първите по резултати са дърпали назад Областната дирекция на полицията в Пловдив. Излиза, че преча аз лично, а дали е така, ще покаже най-реално времето. Всъщност на системата явно й пречат мислещите служители, тези със собствено, различно мнение. Ако това е моят грях - готов съм да го поема, и то с удовлетворението на професионалист.
Рангелов е казал пред колеги, че причината за пенсионирането ми били нерегламентирани контакти с медии?! Аз използвах медиите като партньор. И продължавам да твърдя, че това е правилната позиция. Аз работех за данъкоплатеца, който трябва да знае какви са резултатите от работата ми, какви са проблемите ми, защо някъде имам неуспехи, а това той може да научава чрез медиите.
Струва ми се, че когато изпращат някой на заслужена почивка, има и съответната тържествена процедура?
- Изразът, че пенсионирането ни всъщност е покана за заслужен отдих, също не е верен. Ако е заслужен, защо не бях награден дори с едно писмо, с часовник от 25 лева?... Все пак 30 години съм служил на обществото, борил съм се с криминалната престъпност, вкарал съм в затвора стотици престъпници, помогнал съм на хиляди хора, не съм наказван, награждаван съм многократно за конкретни резултати в полицейската си работа. Работил съм на ненормирано работно време, през което семейството и близките ми са били лишени от мен. Не че без наградата на министъра няма да преживея. За мен е стократно по-ценна наградата на хората, които ми звъняха да изкажат съжалението си, да предложат подкрепата си макар и чисто морална. Министрите идват и си отиват - кой от кой по-некомпетентни и незаинтересовани. А с хората от този град се срещам и ще продължавам да се виждам всеки ден. За мен те са важни, а не политиците - еднодневки или едномандатници. Категорично смятам, че служителите на МВР, останали след мен в системата, заслужават достойнство и уважение дори когато си изчерпат възможностите, за да работят за хората мотивирано и с хъс.
И протестиращите полицаи също говореха за недостиг на уважение и достойнство в ежедневната им работа...
- По логиката в думите на директора Рангелов излиза, че трябва да пестиш възможностите си, за да ти стигнат за по-дълго време. На обществото не му трябват полицаи мижитурки, които броят дните на стажа си и чакат поредните 5% увеличение на мизерната заплата, за да си купят хартия за писане на поредния донос срещу колегата. Достойният полицейски служител трябва да има осмислената сила да гори в работата си, ако трябва и да изгори в името на хората, на които е избрал да служи. А достойната държава трябва да осигури тези свои служители така, че да не мислят за ежедневните дребни проблеми и да насочат цялата вътрешна енергия и сила в борбата с престъпността.
Знаете ли, че полицаите плащат, за да си свършат работата. Че на 5-о число всеки месец лимитът гориво от 60 литра свършва и ако началникът на РПУ-то не намери спонсори, няма да има патрулни автомобили. Че ако не намери пари за хартия, няма да има приключени досъдебни производства и присъди срещу престъпници. И какво - ще ги амнистираме поради липса на пари?! В същото това време министърът издава заповед за пестене на средствата за канцеларски материали - как ще пестиш от нещо, което години наред не си получил?! Ето на това му казвам демагогия - прах в очите на обществото.
Всъщност мисля, че на политическата класа не й трябва силна и ефективна полиция. Затова няма пари, няма закони, няма права, няма съдебна реформа, няма такава и в МВР.
Още докато не ви се бяха изчерпали възможностите, вие за пръв път въведохте звената за анализ в българската полиция като пилотен проект на британския Ноу хау фонд. Успя ли тази система да заработи?
- Въвеждането на метода на анализа в дейността на полицията е заимстван от страните, традиционно силни в полицейската дейност като САЩ и Великобритания. Звената за анализ съществуват в момента и в работата на полицията във всички останали страни от Европейския съюз.Тези звена са съществена част от цялостна система за управление на разузнавателната информация като процес. Чрез анализаторите разузнавателната информация пристига за кратко време при полицейския служител, на когото е необходима. Така постига ефективността си Скотланд Ярд например. Това е и в основата на проактивния модел за полицейска дейност, насочена в полза на данъкоплатеца, а не на управляващата в момента политическа върхушка. Звената за анализ съществуват само в Пловдив за съжаление. А дори и тук не работят напълно ефективно, тъй като повече се занимават с несъществена дейност като изготвяне на справки, отчети, информации и пр. Рядко се случва да изготвят същински анализ, например за причините и условията, довели да извършването на конкретно престъпление. Да не говорим пък някой да тръгне после да отстранява тези причини и условия... Което би довело до намаляване на ръста на престъпност. Превенцията и профилактиката са основно направление на работа, но само на думи - в нормативните документи.
Крайно време е в българската полиция да се въведе фигурата на офицер по превенцията. Именно той би трябвало да вземе оценката за причините и условията за престъплението от анализатора и да започне къртовска, упорита работа за отстраняването им - една по една.Така утре ще има едно престъпление по-малко, след месец 20, след година 300.Така ще изпълним задължението си към данъкоплатеца, който всъщност е нашият работодател.
Зная, че звучи идилично и теоретично, но съм убеден, че е възможно и съм сигурен, че е необходимо. Дори не е трудно за постигане.Това всъщност е реформата, необходима на полицията - децентрализация, проактивна организирана система за работа с оперативната информация, положена на основата на аналитичния подход и водеща до служба на данъкоплатеца. Необходимо е само наличие на държавна воля за това! За съжаление в момента не виждам такава.
Двайсет години след демократичните промени системата на МВР си остава нереформирана. И макар че всеки нов министър се кълне в обратното, политиците май нямат интерес това да се случи. Вярно, непрекъснато се симулира дейност - променят се закони, закриват се служби, създават се други. Като аналитик как бихте определили най-наболелия проблем в системата в момента?
- Знаете ли, че в Лондон един началник на районно полицейско управление в началото на годината получава бюджет и основни приоритети от министъра. В края на годината дава отчет публично по местната телевизия за какво е похарчил всяко пени и какви резултати е постигнал. Кариерата му зависи от обществената оценка. Но дори да е отлична - на петата година го местят - нагоре, надолу,по хоризонтала, в друго РПУ. На въпроса ми защо, те отговориха, че по този начин предавал опита си на други колеги. А аз моя опит на кого да предам? В българската полиция липсва приемственост, което бих определил като най-наболелия проблем в системата в момента. А основният проблем, разбира се, е принципът на централизация, залегнал в основата на Закона за МВР. Централизацията е равна на тоталитаризъм, децентрализацията - на демокрация.
Бизнесът с отвличанията процъфтява, а полицията изглежда безсилна, поне отстрани. Доколко основателни са подозренията, че в този явно доходен бизнес участват и полицаи?
- Първо, сигурен съм, че в групите за отвличания няма полицаи. Може да има бивши или сегашни кадри на някои звена в МВР, но не и полицаи. Хората рядко правят разлика, но тя е съществена. Второ, защо да не са бивши или настоящи военни - те имат още по-добра подготовка, по-организирани са и са обучавани на терористични действия в тила на врага.
Докато в полицията нас са ни обучавали как да защитаваме, тях са ги обучавали как да нападат, което е и в основата на тактиката при отвличанията. В МВР няма база данни за хората, получили такова обучение.Това обяснява и защо полицията не може да стигне до тях. Сега е моментът обаче ДАНС да докаже, че има защо да съществува и да се оправдаят високите заплати на хората там - те разполагат с такива данни и би трябвало да се задействат и да помогнат на тези, които разследват отвличанията. Още повече че тези нагли престъпления станаха твърде много и имат такъв висок обществен отзвук, че се превърнаха в реална заплаха за националната сигурност, макар и във вътрешен план.
Има ли точно установена граница, до която отношенията между полицай и престъпник, или дори на министър на вътрешните работи и престъпник не следва да бъдат възприемани като нерегламентирани?
- Според мен думата не се използва правилно - регламентиран означава разрешен, получил разрешение. В практиката понякога няма време за подобно разрешение. Полицаят трябва светкавично да вземе решение. На базата на закона, на базата на опита и в името на обществения интерес. Например аз бих си затворил очите за една кражба, ако това ще ми даде възможност да спася живота на невинен човек. И след това ще си понеса наказанието от закона, ако е необходимо, но ще бъда с чиста съвест и с моралното удовлетворение за изпълнен обществен дълг. Границата е вътре в нас или поне трябва да я има, тя е в съзнанието, че си човек на закона, в офицерската и човешката ни чест. Тази граница е разликата ни с престъпниците - при тях не съществува, за тях е по-важен резултатът. Колкото до министъра на вътрешните работи - не е негова работа да поддържа каквито и да е отношения с престъпници. Той да си гледа своите задължения - да осигури бюджет, закони, политическа и обществена подкрепа за редовия полицай, за да е уважаван и обичан като полицая в Лондон, в Мюнхен, Виена. Тогава и полицията ни ще е ефективна, полицейската професия - привлекателна.
За толкова години работа в полицията сте работили с не един и двама министри, още повече че във вътрешното министерство често ги сменят. Предпоследният - Румен Петков, си тръгна след шумен скандал, наследникът му Михаил Миков уж щеше да налага либералните стандарти, но май нещо не му се получава. Кой според вас е типът политик, който би могъл най-сетне да извърши реформата?
- Не може да има резултат, когато някой се заема да управлява непозната за него дейност или система. Това е все едно минувач да погледа сервитьора от тротоара и изведнъж да стане сервитьор и да започне работа.
В системата на МВР успех може да постигне политикът, който си създаде сериозен екип от опитни професионалисти и най-вече, който има пълна парламентарна подкрепа за реформата - и на управляващи, и на опозиция. Това означава отговорно политическо мислене, което за съжаление не очаквам скоро да се случи. Отговорни политици в България ще има само тогава, когато има отговорно гражданско общество. Но то в момента няма никакво, камо ли отговорно. Ако имаше такова общество, сега щяхме да гласуваме за нова конституция, а не за поредния парламент.
В последните години се смениха толкова много и толкова безлични ръководители на министерството, че ми се сливат. Дали е Емануил Йорданов или Георги Петканов - все едно. Нищо не свършиха, но поне не разбиха работещата организация на работа в министерството. Румен Петков направи доста повече - намери пари за нови коли, сгради, малко специална техника и започна разбиването на системата под формата на реорганизация и кадрова политика. Създаде едни наистина красиви и крайно необходими нови полицейски униформи, но се вживя в ролята на оперативен работник и му отрязаха времето.
И тогава, за да продължи партийната линия и за наказание на МВР, дойде Миков. Този титан на юридическата мисъл разби и продължава да разбива и малкото останало работещо в МВР. Национална служба полиция да се разбие на главни дирекции - мъдро, нали? Хем повече началнически места за наши хора, хем липса на единна мисъл и работа. Информациите за престъпления и престъпници започват да се лутат из дирекциите, връзките между тях зациклят, никой не знае за какво се бори, анархията и безотговорността са пълни. Всичко това се представя пред обществото като необходими реформи. А всъщност е отслабване на полицейските органи в навечерието на изборите - може би като част от един по-голям план?!
Бихте ли се върнали отново на работа в МВР?
- Няма нищо по-тъжно от младия песимист, ако не се брои старият оптимист, разбира се. Харесвам тази мисъл на Марк Твен, не само защото като че ли е писана за мен.
В МВР не бих се върнал, бих се върнал в полицията, но не на всяка цена! Неотдавна бяха публикувани данни, че българската полиция наброявала около 65 000 души състав, което означава около 650 полицаи на 100 000 население - ниво най-високо в Европа. Ако е така, защо в Шесто РПУ в Пловдив, което ръководех, не работят 650 души, а само 100?! В България най-големите районни управления не надхвърлят 450 души състав?! Явно на всеки полицай, който работи за охрана на обществения ред и се бори с престъпността, се падат най-малко двама началници с кабинети в София. По мои данни всички полицаи в страната са около 30 000 души. Аз питам - с какво точно се занимават останалите служители на МВР и какви заплати получават. Ето в това МВР не желая да работя. Искам да продължа работата си в полицията, но при правителство, което ще даде пред избирателя гаранции, че ще подложи въпроса за вътрешната и националната сигурност на широк обществен дебат с участието на институциите, гражданските организации и академичните среди.
Така ще се избегне добре познатата ситуация, при която на незнайни принципи, при неизвестни процедури се избират лица, които пишат доктрини за националната сигурност - доктрини, които може и да не са лоши, но са безалтернативни, а това само по себе си вече не е добре.
Изключително важно е сигурността, в това число и борбата с организираната и общата престъпност, да бъде извадена от сферата на партийните интереси и да бъде поставена там, където й е мястото - в сферата на националните интереси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във