Параграф22 Weekly

§22 Анализи

На съдийския фронт нищо ново

Броени дни след като депутатите от парламентарната правна комисия проведоха прословутото изслушване на номинираните от Народното събрание, съдиите станаха първата професионална група, която определи своите представители в следващото правителство на съдебната власт. Повече от денонощие беше нужно, за да бъдат избрани Камен Иванов, Юлия Ковачева, Милка Итова, Даниела Костова, Галя Георгиева и Калин Калпакчиев. От тях единствено Камен Иванов от Софийския апелативен съд събра повече от половината гласове на първия тур. Предложената както от парламентарната, така и от съдебната квота Каролина Михайлова пък се отказа от надпреварата за втората, разчитайки на сигурен депутатски вот.


Оплаквания за манипулации на предаваното пряко в сайта на ВСС събрание нямаше нито от делегатите, нито от присъстващите наблюдатели от някои неправителствени организации. Но пък в интернет форумите отново се ширна подозрението, че изборът е бил в общи линии предопределен. Неизбежните договорки явно са правени още при издигането на кандидатурите и избора на делегатите, а напредъкът в прозрачността засегна предимно пускането и обработката на бюлетините. Всяка бюлетина беше показвана на всеки член на комисията, отбелязваше се бройката на съдиите, за които е гласувано, прочитаха се имената и всеки член на комисията си ги записваше. След края на гласуването членовете правеха отделни изчисления, които бяха сверявани преди вписване в протокола.


Обсъждането и изпълнението на процедурните правила продължиха часове наред и отнеха далеч повече емоции от изслушването на кандидатите. Ден преди общото делегатско събрание на съдиите се появи контраплан за начина, по който да протече то. Председателят на Върховния административен съд Георги Колев събра подопечните си делегати, след което обяви, че ще предложи проект, различен от предложения преди това от 70 делегати. В срещата участвали и председателите на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов и на Софийския градски съд Владимира Янева. И трите съдилища изпратиха свои представители в бъдещия ВСС - освен Иванов от САС е и Калпакчиев, Ковачева е от ВАС (183 гласа), а Итова - от СГС. (176). Костова е от Окръжния съд във Варна, а Георгиева - от Апелативния съд в Пловдив.


Оказа се, че разделението е отново плод на войната с хората около Съюза на съдиите в България. Колев заяви, че в предложението на 70-те делегати имало излишни неща, имайки предвид прекалено детайлните правомощия на наблюдателите от неправителствения сектор по отношение на засичането и отчитането на бюлетините. Решено било и урните за гласуване да бъдат поставени в залата на събранието, а не в тъмни стаички. Колев даде да се разбере също, че не гледа с добро око на предварителното определяне на правилата, тъй като те трябвало да са дело основно на комисията по избора, на която делегатите дават съответния мандат. След предложение на Нели Куцкова от съдийския съюз се стигна до паритет поне в ръководенето на събранието - за съпредседатели бяха избрани Боян Магдалинчев от Върховния административен съд и Албена Бонева от Върховния касационен съд.


Срещу прекалената прозрачност на изборите за ВСС, наложена с последните промени в Закона за съдебната власт, възропта язвително и председателят на ВКС Лазар Груев. Груев иронизира стремежа за прозрачност при кадруването в съдебната власт, сравнявайки го с липсата на такава в другите власти. Той имал две мечти. Първата -някога някой премиер в средата на юли да обяви кандидатите за министри в сайта на парламента с писмена мотивация. След 15 дни да бъдат публикувани концепциите на кандидатите министри, които да бъдат обсъдени, а кандидатите - изслушани от неправителствени организации. Да бъдат публикувани и декларациите за имущественото състояние на кандидатите. И после при избора в Народното събрание да има наблюдатели. Втората ми мечта е някоя неправителствена организация, подготвяйки своето събрание за избор на ръководни органи и бюджет, да обяви кандидатите си с писмена мотивация, декларациите им за имуществото им състояние и възможност за становища. А при избора на ръководните органи да бъдат поканени наблюдатели магистрати.


Малко от зададените на кандидатите въпроси съдържаха конкретика, а корупцията и поръчковото решаване на дела се оказаха тема табу. Задаваха се удобни въпроси (включително и от съдии, които седят с кандидата всеки ден на една маса). Говореше се за вътрешни и странични проблеми като натовареност, атестиране, кариерно израстване, бюджет, заплати, но не и за справедливо правосъдие, адекватно законодателство и единна съдебна практика. Отработен беше по сценарий дори ключовият въпрос за правомощията на ВСС. На въпрос може ли съветът да се намесва в правораздаването по същество, произнасяйки се върху правилността на съдебните актове, Камен Иванов отговори, че не е работа на ВСС да дава оценка правилно или неправилно е постановена оправдателна присъда и това да се отразява в оценката на един български съдия при кариерното и професионалното му израстване. На въпрос какво мисли за практиката на ВСС (наложена всъщност от живота и мнението на хората)да квалифицира някои дела като обществено значими, Иванов отвърна в същия стил: Няма по-малко, средно или по-голямо дело, щом е създадено наказателно правоотношение между държавата и определен човек или хора. Делата трябва да се решават в съда, а не в медиите. Те не се пререшават на площада, нито при изговорени фрази от политически лица.


nbsp;


nbsp;


nbsp;


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във