Параграф22 Weekly

§22 Анализи

На свой гръб всяка тояга боли

Бившата обвинителка от Лом Вероника Кольова одруса прокуратурата с рекордно обезщетение в размер на 150 000 лева. Решението на Върховния касационен съд (ВКС)е окончателно и държавното обвинение ще трябва да задели тези пари (плюс лихвите върху тях за последните четири години)от бюджета си. Делото е по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), по който държавата отговаря за неправомерни действия на нейни органи - административни и съдебни. Кольова бе разследвана и съдена през 2006 г. по обвинение, че съставила неверни доклади за състоянието на ломската прокуратура. После бе оправдана, тъй като не бе доказано, че от това са последвали щети за държавата.


Тя обаче успяла да докаже в делото, което е завела по ЗОДОВ, че държавата я е ощетила, както никой друг досега. В резултат на наказателното преследване тя загубила работата си, изпитала психически дискомфорт, репутацията й била срината, а семейството й страдало. На първа инстанция Софийският градски съд дори определя обезщетението на 250 000 лв., което Софийският апелативен съд намалява на 150 000 лева. Като мотив за присъждане на тези суми магистратите посочват с невероятна наглост, че полицаи, военни, магистрати, митнически служители и прочие служители трябвало да бъдат овъзмездявани по принцип с по-високи суми, тъй като очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите били по-високи! Истински принос в юриспруденцията, чиято просташка арогантност не се нуждае от коментар.


В представения неотдавна годишен доклад на прокуратурата ръководството й нададе силен вой срещу обезщетенията по ЗОДОВ, които трябва да плаща. Не че някой от шефовете там ще извади парите от джоба си или от заплатата си, но все пак бъркането в отпуснатия бюджет по тази "странична" линия е болезнено. Държавното обвинение се оплаква от медиите, които отразявали прекалено интензивно някои наказателни производства, което допринасяло после до присъждането на по-високи обезщетения. Съдебната практика приемала, че разпространението на информацията по водените наказателни дела накърнява допълнително честта, достойнството и доброто име на ищеца. В тази връзка е порицан и съдът, който приемал дори без доказателства, че при недоказано обвинение ищецът винаги търпи морални вреди.


Получава се истинска клоунада. От една страна, съдът присъжда повече пари на свои хора, но пък бърка в бюджета на прокуратурата. От друга страна, прокуратурата недоволства, че трябва да плаща за съдебните гафове - както за своите, така и за тези на съда. Но най-интересното е до какви прозрения може да доведе проблемът с парите по това направление. Във въпросния годишен доклад на прокуратурата за миналата година държавното обвинение предлага законодателни промени. Една от тях е да бъде отменен чл.280, ал.1 от приетия през 2008 г. нов Гражданскопроцесуален кодекс. Този текст повечето юристи от години определят като безобразен, а повечето върховни съдии го прилагат по скандален начин, погазвайки дори въведените със самия него критерии. В резултат достъпът на гражданските дела до разглеждане във ВКС беше отрязан драстично, без оглед на безобразията, извършени в долните инстанции. През ситото на произвола се промъкват само онези, които трябва.


Към днешна дата щетите от подобен отказ от правосъдие не подлежат вече на измерване. Едва сега обаче прокуратурата се сеща да повдигне въпроса, защото не й се плаща за вреди. Заради стеснения обсег на касационното обжалване държавното обвинение е било лишено от възможността да обжалва пред ВКС размера на присъдените обезщетения. Друго искане на държавното обвинение е да може да обжалва размера на адвокатските хонорари, които обвиняеми и подсъдими са платили в наказателното производство, в случай че са прекомерно високи. Тези хонорари прокуратурата трябва да изплати на пострадалите като част от обезщетението по ЗОДОВ. Освен това трябвало да се скъсят и давностните срокове, в които пострадалите могат да заведат делата по този закон. В повечето случаи те го правели в края на законовия срок, което водело до натрупване на дължими лихви, а в някои случаи те надвишавали присъдените обезщетения.


В търсене на изход от финансовото бреме на обезщетенията се раждат неподозирано прости идеи. Да видим обаче как прокуратурата, съдът и адвокатурата ще постигнат съгласие по горните три предложения. А ако случайно някога го постигнат, как ще бъде променена съдебната практика така, че да не дели гражданите "според зависи".

Facebook logo
Бъдете с нас и във