Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Надежди и покруса в делото Бай Миле

Надежди със сърбо-хърватски адрес обзеха прокуратурата, която трескаво търси изход от запеклото се дело за убийството на Милчо Бонев-бай Миле. Времето неумолимо тече и ето че се захвана седма година, откак сикаджийският бос и петима от гардовете му бяха застреляни на 30 юли 2004 г. в градината на ресторант Славия.
Напредък в процеса няма, въпреки че година след екзекуцията за нейни извършители бяха посочени Тихомир Дочев - Мравката, Анатолий Мънков - Плъха, Стилиян Георгиев - Мишока и Георги Стефанов. Държавното обвинение е в задънена улица и по тази причина и четиримата заподозрени и в момента са на свобода под парична гаранция и се радват на живота, макар да им е забранено да напускат пределите на татковината.
Обвинението много разчиташе на показанията на един хърватин, който да повдигне булото на неизвестността около разстрела на бай Миле. Той обаче се намира в сръбски затвор, като защитен свидетел в процеса срещу прословутия комшийски подземен бос Сретен Йосич-Йоца Амстердама.
Желанията си по отношение на хърватина Софийската градска прокуратура формулира на последното си заседание в Софийски градски съд в средата на февруари. Обвинителите поискаха защитеният свидетел Томислав Марянович да бъде разпитан по делото за убийството на сикаджията Бонев чрез видеоконферентна връзка. Както е известно, Марянович е един от основните свидетели срещу Йосич. През януари тази година хърватинът заяви в съда в Белград, че Йоца е поръчал убийството на Бай Миле чрез кума си Слободан Джурович - Карандила. Йосич стои зад всяко второ убийство в България, а неговият човек тук е бил тогавашният главен секретар на МВР и сегашен премиер Бойко Борисов, заяви още защитеният свидетел. В последвалата пледоария Сретен обаче отхвърли обвиненията на Марянович и каза, че никога не го е виждал. Йосич пък предложи двамата да бъдат изпробвани с детектор на лъжата. Защитата на мафиота определи хърватина като един обикновен лъжец и наркоман.
Независимо от спорната репутация на хърватина, наблюдаващият прокурор по делото за убийството на бай Миле Нелчо Неделчев поиска Марянович да потвърди или да отрече показанията си. Обвинителят настоя още хърватинът да каже дали познава лицата, на които е поръчано убийството - чужденци ли са те или са български граждани. Но тъй като Томислав Марянович е в затвора, Неделчев поиска да бъде разпитан чрез видеоконферентна връзка.
Може би хърватинът щеше да удовлетвори въжделенията на прокурора, ако съставът на СГС не спази задължителното изискване на закона и подсъдимите да дадат съгласието си за провеждането на такъв видеоразпит. Мравката, Плъха, Мишока и Стефанов обаче отказаха и съдът съответно не даде съгласие хърватинът да бъде разпитан.
На това заседание прокуратурата понесе още един удар, който я отдалечи допълнително от желания край на процеса. Оказа се, че част от доказателствата по делото са изчезнали. Заради това защитата поиска на следващото съдебно заседание на 18 април да бъде извършена своеобразна инвентаризация на веществените доказателства. Тя трябва да установи къде са отишли чифт маратонки, които някога са принадлежали на Климент Петров, приятел на подсъдимия Мишок. Собственикът на изчезналите обувки преди това ги разпознал на снимка, приложена в делото. Той обяснил, че някога си ги забравил при авера си. Маратонки от същата марка обаче са били иззети при ареста на Мишока. Според обвинението, върху тях е намерен косъм, по който имало остатъци от барут, вследствие на водена стрелба наблизо. Точно този косъм заедно с маратонките избягали от склада, където се съхраняват веществените доказателства.
Всъщност магистрати и защита се сетиха за маратонките, когато свидетелят Климент Петров обяви пред съда, че няма как Мишока да е обувал неговите, защото двамата носели различни номера. За да се убеди в това, съдът поиска да бъдат донесени въпросните маратонки. Оказа се обаче, че не могат да ги намерят. Магистратите разпоредиха до 18 април, когато ще е следващото заседание, да се изясни къде са спортните обувки, иззети от Мишока.
Казусът е достоен за камерата на известния босненски режисьор Емир Костурица. Очевидно обвинението виси на косъма, открит някога върху изчезналите в момента маратонки. Ако и тази улика не бъде открита, тезата на прокуратурата съвсем ще се обезцени.
Набива се в очи и фактът, че Мравката, Плъха, Мишока и Стефанов удариха яко рамо на човека на Йосич у нас, като му спестиха неудобството да опровергава твърденията на Марянович пред български съд, макар и чрез видеоконферентна връзка.
След като подсъдимите вече са на свобода под парична гаранция, а някъде маратонките на Мишока заживяха собствен живот, логично е обвинението да изтръска кашоните с веществени доказателства. Но по-добре е да намери други.

КАРЕ
Не за първи път изчезват доказателства в делото за убийството на бай Миле. През 2005 г. се оказа, че липсват часовник за около 60 000 лв., два златни пръстена със скъпи камъни, дебел ланец и гривна, свалени от трупа на Милчо Бонев. Те изчезнаха от хранилището на столичното следствие, докато вървеше разследването на екзекуцията. Тогава Софийската градска прокуратура (СГП) и Националната следствена служба (НСлС) образуваха дело срещу бившата следователка от Столичната следствена служба Весела Василева, като я обвиниха в мародерство. Василева е била дежурна в Столичната следствена служба в деня на разстрела и участва в първоначалния оглед, в обиска на труповете и в идентифицирането на убитите.
През март 2005 г. Весела Василева напуска следствието и започва работа като ръководител на дознателите в НСБОП (днес - Главна дирекция Борба с организираната престъпност). През април от прокуратурата съобщават, че срещу нея е образувано дело, по което са й повдигнати две обвинения: за длъжностно престъпление (чл.282 от Наказателния кодекс) и за присвояване (чл.203 от НК).
Според обвинителното заключение, докато е изпълнявала служебните си задължения в ресторант Градина, бившата следователка е свалила от трупа на Милчо Бонев марковия му часовник с брилянти, няколко златни пръстена, ланец и гривна (на обща стойност 47 490 лв.) и ги е предала в Столичното следствие. Тези скъпи вещи обаче така и не послужили като доказателства по делото за разстрела на видния сикаджия и затова няколко месеца след убийството на бай Миле неговата вдовица Силвия Панагонова започнала да си ги иска обратно.
След настойчивите жалби на вдовицата най-накрая става ясно, че часовникът и накитите са изчезнали. Според извършеното разследване Весела Василева е последното длъжностно лице, което е имало достъп до тях, защото през цялото време те са били заключени в служебната й каса.
През пролетта на 2006 г. тогавашният заместник-ръководител на Софийската градска прокуратура (СГП) Николай Кокинов внася обвинителния акт срещу Весела Василева в Софийския градски съд. На 12 юни 2006 г. обаче съдия Пламен Дацов връща делото за отстраняване на едно-единствено процесуално нарушение: в акта не е уточнено кой точно е потърпевш от мародерския акт - държавата или наследниците на покойния - Бай Миле.
През есента на 2006 г. прецизираният обвинителен акт отново е внесен в съда, като в него изрично е записано, че с престъпното си деяние Весела Василева е ощетила единствено наследниците на Милчо Бонев. Заподозряната продължава да отрича, че е извършила престъпленията, в които е обвинена. Най-накрая през април 2007 г. съдията по делото Пламен Дацов обяви Весела Василева за невинна и отхвърли иска за 47 490 лв., заведен срещу нея от наследниците на бай Миле. Той обясни и причината за решението на съда: Предметите, описани в обвинителния акт срещу бившата следователка, нямат нищо общо с предметите, описани в протокола от изземването след убийството на Милчо Бонев. Всеки сам да си направи изводите!

Facebook logo
Бъдете с нас и във