Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Надзирателите слагат Дянков на мушката

Финансовият министър Симеон Дянков измести правосъдния Диана Ковачева като главна мишена №1 на предстоящия национален протест на надзирателите в затворите. Решението за акцията беше взето на 21 май в Пловдив на заседание на управителния съвет на Синдиката на служителите на затворите(ССЗБ)в България. Митингът ще се състои на 10 юни пред сградите на Министерството на правосъдието и на Министерството на финансите, а организаторите са категорични, че ако не бъде постигнат резултат, това ще е само началото на протеста.


Половин година след като обявиха готовност да излезнат на улицата редом с колегите си от МВР, служителите в главни дирекции Изпълнение на наказанията и Охрана в Министерството на правосъдието заклеймиха Дянков като главен виновник исканията им да не бъдат изпълнени. Синдикалистите са стигнали до извода, че е безпредметно да разговарят с ръководството на ресорното им министерство, тъй като Ковачева и заместникът й Пламен Георгиев повтарят едно и също: разбираме ви, подкрепяме ви, но пари няма. В ССЗБ са решени да не се поддават вече на каквито и да било обещания, а решението за протест да бъде преразгледано само ако бъдат предприети конкретни мерки за отпускане на бюджетни средства.


Служителите в местата за лишаване от свобода се заканиха още през октомври миналата година да запалят протестна цигара в съвместна акция със синдикалните организации на полицаите, пожарникарите и надзирателите. Инициативата беше предприета в отговор на плановете на кабинета да удължи с две години продължителността на изисквания осигурителен стаж за служителите в сектор Сигурност и да ореже обезщетенията им при пенсиониране. Изпратено беше и официално писмо до Дянков, с което синдикалистите го предупредиха, че в тези структури има напрежение, служителите нямат усещане за стабилност и сигурност, което се отразява на работата и на мотивацията им.


За разлика от недоволството в МВР, бунтът на надзирателите тогава се оказа новина. Служителите в местата за лишаване от свобода са на щат в Министерството на правосъдието и досега като че ли оставаха встрани от протестната вълна. Статутът им също се определя според Закона за изпълнение на наказанията и Закона за МВР, който регламентира и социалните им придобивки. Опасността те да бъдат орязани даде гласност на отдавна стаявано недоволство, тъй като условията на работа в затворите стават все по-нетърпими.


Протестът на надзирателите преди Нова година беше отложен единствено защото се смени ръководният екип в правосъдното министерство. Хората от ССЗБ се оплакваха, че нямат никакъв диалог с предишния заместник-министър Христо Ангелов, отговарящ за ГД Изпълнение на наказанията и че на ниво министерство всичко зацикля. Както и че проблемите са трупани с години, а решаването им все се отлага. Създаденият по настояване на синдиката Съвет за социално партньорство се оказа безплоден заради дежурния отговор на Ангелов, че пари няма. Според надзирателите обаче ножът отдавна е опрял до кокала. Към днешна дата новото ръководство на правосъдното министерство в лицето на министър Диана Ковачева и на заместника й Пламен Георгиев не дава признаци, че ще направи нещо. А хората, които пазят престъпниците в най-криминализираната държава в Европейския съюз, са убедени, че липсата на пари е просто едно оправдание за нежеланието на държавата да води ефективна наказателна политика.


nbsp;


nbsp;


Иван Петров, председател на управителния съвет на ССЗБ:
Господин Петров, синдикатът все още ли е в протестна готовност?

- Ще ви поправя - в протестна готовност сме още от октомври миналата година, а сега твърдо сме решени да излезем на протест. Ако не беше смяната в Министерството на правосъдието, нямаше да чакаме досега. Надеждата ни беше новото ръководство да се заеме с решаването на нашите проблеми, затова решихме да му дадем време. Но няма вече защо да се лъжем - става въпрос за пари и финансовият министър трябва да ги даде, както го прави в други спешни случаи. Затова част от протестите ще бъдат пред финансовото министерство.


Минаха повече от десет дни, откакто взехте решение за протест. Няма ли реакция?

- Никаква, освен че хора от правосъдното министерство казаха в няколко медии, че пари няма. По никой от поставените от нас въпроси не са приели конкретен ангажимент. Много разбиране, нула раздвижване. Министър Ковачева каза в едно интервю, че исканите от нас 30 лв. за храна и 30 лв. вредни изглеждат малко, но като ги съберем, ставали 3 млн. лева. Питаме що за министерство е това, което не може да извади 3 млн. лв. за служителите в затворите, които изпълняват такава важна функция, и са занемарени от години?! Вижте само бонусите, които си раздават в разните ведомства, и няма какво повече да говорим! Отпускат се пари за какво ли не, а охраната на престъпниците е оставена да оцелява самостоятелно.


Нищо ли не се промени с новия екип на правосъдното министерство?

- В интерес на истината имаше някакво раздвижване в началото. Диана Ковачева изрази готовност да ни подкрепи, не можем да отречем. Същото направи и Пламен Георгиев. Но на обещания сме се наслушали, те няма да ни разколебаят. Не държим да протестираме на всяка цена, но и не можем да отстъпваме и да търпим повече. Искаме не обещание, а изпълнение. Представете си - чуваме и реплики, че заплатите ни не са лоши на фона на доходите в провинциалните градове. А един новоназначен служител започва с 600 лв. заплата, която в малък град обикновено е единствената в семейството.


Има ли промяна в исканията на колегите Ви?

- Категорично не. От три години искаме едно и също и нищо не е изпълнено. Наясно сме, че държавата е в затруднено положение, но на карта е поставена вече не само работата ни, а и животът ни - 30 лв. порцион са си 30 лв. и ни се полагат по Закона за МВР, както на колегите в това министерство. Щом там ги взимат, а същото е и в Министерството на отбраната, трябва да ги взимаме и ние. Какво означава да ни казват ей така: Няма пари? Не е нормално да работим по 25 часа на смяна, а да се зачитат по 20 часа. За 15-20 години служба това прави две години от живота ни - това са надници, осигуровки, пенсии и преумора. Пък и не става въпрос само за директни пари. Нямаме технически и лични предпазни средства.


Как така?

- Ами така. Няма ръкавици, палки и други елементарни неща. Обискираме хора, които не знаем дали не са болни от нещо, а става въпрос за лични данни и медицинското лице няма право да ни предупреди. Представете си един облян в кръв наркоман, на когото съм длъжен да помогна по закон. А пък и той е човек. А 80 процента от тях са болни от хепатит или от СПИН. Една раничка да имаш на ръката и заминаваш, защото... държавата няма пари за найлонови ръкавици. Има колеги, които не смеят да прегърнат децата си, защото не знаят дали не са пипнали вече някой вирус. От години поставяме въпроса за оценката на риска - нямало пари за такива обследвания. Какво да се чудим тогава, че ни излезе анекдот: Що е то надзирател? Ами осъден без присъда!


При това безхаберие на държавата - за кой век остава строителството на нов затвор?

- А-а, това пък е съвсем друга тема. Вероятно ще останете изненадани, но докато си говорим за нов затвор, може да бъдат направени и много други неща. Участвах в проверка заедно със заместник-министъра Пламен Георгиев и знаете ли какво установихме? Почти няма затвор от съществуващите, в който да няма празни неизползвани помещения. Може да им се направи ремонт и да бъдат използвани, преди да се строят нови. В повечето случаи става въпрос за пустеещи цехове от бившите предприятия към затворите. Големи масивни сгради, грехота е да не се ползват. Още повече че ръководствата на затворите са представили в министерството съответните проекти. Има го и модела - бившият мебелен цех в пловдивския затвор беше ремонтиран и сега е най-модерният арест в държавата. Затова казвам, че не всичко е въпрос на пари - трябва и желание.


Има ли опасност протестът на надзирателите да наруши охраната на затворниците и арестантите?

- Твърдо не, гражданите не трябва да се притесняват. Ние сме държавни служители, деполитизирани сме и нямаме право на ефективни стачни действия. Ще действаме само в рамките на закона и колегите, които са на смяна, ще изпълняват задълженията си. Очакваме да чуем, че протестът е слаб, но ние сме малко повече от 2000 души и не можем да дойдем накуп. Очакваме обаче подкрепа от всички колеги в сектор Сигурност. Ще кажем високо и ясно, че и ние сме хора. При това работим с контингент, с който никой друг не би искал да си има работа. Много от младите напускат на втория месец, като видят за какво става дума. Кой забеляза, че колегите от София и от Бобовдол си зарязаха семействата след земетресението, за да евакуират затворниците, тъй като по програмата за действие при извънредни ситуации са длъжни да се отзоват на 15-ата минута и не по-късно от два часа? Представяте ли си да оставиш близките си в такъв тежък момент, за да вадиш затворници, много от тях рецидивисти? До гуша ни дойде да слушаме излиянията на правозащитните организации за правата им. За нас никой не мисли!

Facebook logo
Бъдете с нас и във