Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Наказанието "български затвор"

Върховният административен съд (ВАС) окончателно попари всяка надежда на австралиеца Джок Полфрийман да бъде пуснат да излежи присъдата си в родината. Това той направи със свое определение от 24 април тази година. Отказът на главния прокурор да допусне трансфера на осъдения не подлежи на обжалване пред административен съд, категоричен беше ВАС. И поясни,че това е така, защото главният прокурор не е орган на изпълнителната власт, а отказът му не е административен акт. Освен това в закона няма разпоредба, която да урежда инстанционен контрол върху този отказ.


Джок Полфрийман е осъден на 20 години затвор заради убийството на 20-годишния студент Андрей Монов - син на сегашния депутат от "Коалиция за България" Христо Монов. Момчето бе наръгано с нож на площад " Св. Неделя" на 28 декември 2007 година. Освен Андрей тогава в кървавото меле пострада и още един негов приятел. Присъдата на Полфрийман влезе в сила през 2011 година. До края на процеса той не се призна за виновен, а роднините му в Австралия направиха цяла кампания в негова защита. В крайна сметка се стигна и до намесата на дипломатите - през май миналата година в посолството на България в Атина е получена нота с предложение на австралийския главен прокурор за осъществяване на трансфер на осъдения. Австралийците предложиха Полфрийман да излежи присъдата си в родината си, вместо в Софийския централен затвор, където е и до момента.


Съществува международна Конвенция за трансфер на осъдени лица, към която България се е присъединила. И според нея всеки осъден на територията на една държава може да бъде предаден в родината си, за да изтърпи наказанието си там. Смята се, че това е най-доброто средство за приобщаване на осъдените към тяхната собствена социална среда. Конвенцията обаче казва "може" и в никакъв случай не задължава властите на държавата, от която се иска трансфер, да го извършат - тяхно суверенно право е да преценяват това за всеки конкретен случай.


Със сигурност нито една държава не примира от удоволствие да държи на своя територия убийци, наркотрафиканти или крадци от цял свят. И с радост би ги изпратила по живо-по здраво в дома им, пък дори и само от чисто икономически съображения. В случая с Полфрийман обаче не стана така.


Преценката за това дали да пусне Полфрийман според нашето законодателство принадлежи само и единствено на главния прокурор. На 8 юли 2013 г. Сотир Цацаров отказва такъв трансфер. Още тогава бяха зададени множество въпроси: дали има връзка фактът, че загиналият Андрей е син на депутат. Или - пима ли истина в оплакванията на Полфрийман, че го държат тук "за откуп" - докато внесе кръвнината, на която е осъден - общо 450 000 лв. обезщетение за почерненото семейство на Андрей, плюс обезщетение за другото пострадало момче. Но достатъчно ясен отговор така и не бе даден.


Логично Полфрийман заведе дело, с което се опита да оспори отказа да бъде пратен в Австралия. Така на бял свят излязоха и мотивите, с които е бил обоснован отказът на главния прокурор: че осъденият не поема отговорност за извършеното престъпление, не показва разкаяние, настроен е негативно към правната система на Република България, демонстрира враждебност и подозрителност, включително и към заповедите на началника на затвора и на служителите, грубо нарушава правилника за вътрешния ред и затова е наказван неколкократно. Според Цацаров, при едва пет години и десет месеца изтърпяна част от наказанието и при такова поведение, каквото Полфрийман демонстрира, целите на наказанието не са постигнати, не се е достигнало до превъзпитание на осъдения. Нито пък може да се осъществи т. нар. "генерална превенция" - да се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.


Въпросът е обаче дали тези мотиви са достатъчни, за да обосноват отказ от прилагането на конвенцията. И доколко са убедителни, след като в крайна сметка в процедурата по допускане на трансфер на осъден не се доказва вина, нито се спори за вида и размера на наказанието му - те са вече определени от съда. Не се прави и преценка до каква степен вече се е "превъзпитал" осъденият. Спори се само къде трябва да си излежи наказанието. Недопустимо е и впечатлението, което тези няколко изречения оставят: че задържането у нас е някакъв отделен вид наказание, което може да се налага например при нарушаване на реда в затвора.


Но, както съдът казва, нито отказът на главния прокурор, нито мотивите му подлежат на "инстанционен контрол". Точно това е най-важният въпрос, който поставя казуса "Полфрийман ": за поредната дупка в правната ни уредба, която допуска едноличен орган на власт да взема еднолични решения, неподлежащи на обжалване пред никого. Досегашната практика обаче показва, че отговорите на такива въпроси идват прекалено късно. И обикновено - чак от Страсбург...


 



Попаднал в затвора и станал ...студент

Оказа се, че в затвора Джок Полфрийман е намерил нов път към себе си и е станал студент. През 2010 г. се е записал в австралийския университет Макуори, в който се обучава дистанционно на хуманитарни науки. А според адвокатката му той се справял прекрасно със задачите си на студент, макар и от затвора в България.


Всичко това става ясно от съдебно дело от 2013 г., с което Полфрийман настоява да получи право на целодневен достъп до компютърната зала в затвора, за да може да си готви домашните и изпитите. Освен с процеса затворникът се опитва да "мотивира" властите и като обявява гладна стачка. И първоначално успява: състав на Административен съд София-град постановява затворническите власти да му осигурят такъв целодневен достъп до компютър с мотива, че правото на образование на затворниците има огромно значение за социализацията и превъзпитанието им. Впоследствие обаче състав на ВАС отменя това решение и отхвърля жалбата на Полфрийман. Защото достъп до компютри все пак му бил даден наравно с всички останали - по един час на ден. А и имало доказателства само за това, че се записал като студент - не и за взетите изпити и завършени семестри. Все пак престоят в затвора не е курорт, осъдените са принудени да живеят съгласно реда и правилата, които не зависят от техните желания и преценки, напомня накрая съдът.

Facebook logo
Бъдете с нас и във