Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Наплив от идеи за оценка на законодателството

Четвърт век след началото на законодателния порой, залял посттоталитарния преход, наблюдаваме внезапен порив за оценка на законодателството. Първоначално шефката на създадения при управлението на ГЕРБ антикорупционен център БОРКОР Елеонора Николова обяви през юли готовност структурата да започне да анализира законопроекти с цел да разкрие корупционни схеми, заложени в тях. Тази заявка беше придружена с готовност за промяна на цялото законодателство под мотото: Дошло е време да пренапишем законите. Николова се позова и на сегашните управляващи: Правителството на г-н Орешарски поиска да се направи одит на вече приети закони - дали са лобистки, или корупционни.


През август пък председателят на Народното събрание Михаил Миков предложи с подобна анализаторска дейност на законодателството да се заеме НЦИОМ. Това би трябвало да значи, че БОРКОР ще анализира приетите вече закони, които НЦИОМ е анализирал, преди да бъдат приети. Зад тези предложения прозираха обаче странични мотиви. Ако активността на Николова се обяснява с отчаяни опити да запази поста си, Миков беше упрекнат, че отмъщава за неблагоприятните за партията му предизборни проучвания на държавното социологическо ведомство.


Каквито и да са съпътстващите аргументи на управляващите, те, изглежда, имат сериозно намерение да създадат методология за оценка на законодателството. При това не само с технически и структурни промени, а със законодателна уредба. В проект за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове(ЗНА), подписан от премиера Пламен Орешарски, се посочват две насоки, свързани с процеса на нормотворчество. Едната включва оценката на въздействие на нормативните актове, другата - постигане на повече откритост и съгласуваност при създаването им.


Пъпът на промените в ЗНА е въвеждането на предварителна оценка на въздействието на нормативния акт. В мотивите към проекта тя е определена като инструмент за претегляне на очакваните положителни и отрицателни въздействия на една нова регулация и като основа за съответното й оптимизиране от гледна точка на нейната ефективност и ефикасност. Оценката на въздействието ще представлява самостоятелен документ, като в процеса на изготвянето й ще се получава и анализира значителна по обем специализирана информация. Този документ ще се прилага към съответния проектозакон при неговото обществено обсъждане, съгласуване, одобряване и приемане. В изготвянето на оценката ще участват специалисти в икономическата, финансовата, екологичната, социалната и други сфери на обществения живот, каквато е и европейската практика.


Оценката на въздействието ще се извършва от органа, който отговаря за изготвянето на проекта, като за целта могат да бъдат привличани и външни експерти. Министерският съвет трябва да приеме подзаконов нормативен акт (наредба), с който да определи методологията за извършване на оценката и минималното й съдържание. Министерският съвет ще осъществява и контрола за съответствието й с изискванията на самия Закон за нормативните актове. За целта ще се обособи специално звено в администрацията на кабинета с промяна в устройствения му правилник.


Промените предвиждат предварителната оценка за въздействие да се извършва само по отношение на проекти, включени в законодателната програма на Министерския съвет. Отчита се това, че този правен механизъм се въвежда за първи път, поради което следва да се прилага върху по-малък обем нормативни актове, а те са най-високите по степен - кодекси и закони. Съображенията са по-скоро прагматични - да се избегне блокиране на дейността на администрацията, което би станало, ако механизмът се прилага и спрямо проектите за подзаконови актове. Изключение е предвидено в случаите, когато Народното събрание въвежда в нашето законодателство актове на Европейския съюз, за които е извършена оценка на въздействието от Европейската комисия.


За разширяване на публичността се предлага допълнение на съществуващата уредба за публикуване на проектозаконите на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите. Заинтересованите лица ще разполагат най-малко с 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Новото е, че и справките, отразяващи обществените обсъждания, ще се публикуват и на Портала за обществени консултации към Министерския съвет. В тримесечен срок от обнародването на промените кабинетът трябва да приеме програма с мерки за прилагането им. До приемането на наредбата за методологията в шестмесечен срок пък ведомствата ще обучават кадри, които да оценяват законодателството.

Facebook logo
Бъдете с нас и във