Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Народът срещу презумпцията за невиновност

Повече от 4/5 от българите (около 80%)искат да видят зад решетките осъдените на лишаване от свобода, независимо дали присъдата им е влязла в сила. Това сочи поредното изследване на състоянието и развитието на правния ред в България, осъществявано от сдружението Център за правни инициативи в рамките на инициативата Юридически барометър. Резултатите от него сочат, че обществото иска престоят в затвора да започва още с осъждането на първа инстанция (особено за тежки престъпления).


Тези нагласи не се нуждаят от коментар и са показателни за жестоката травмираност на обществото от вилнеещите две десетилетия престъпност и безнаказаност. Действащото у нас право не позволява съдът да задържа постоянно човек само защото му е наложена осъдителна присъда на някоя от по-долните инстанции. Въпросът стана особено актуален след бягството на братя Галеви и Върховният касационен съд потвърди в тълкувателно решение тази постановка на закона. В много европейски страни обаче съдът има право да затваря осъдените незабавно. Както знаем, у нас много от делата се протакат с години, а горните инстанции отменят или променят с лекота осъдителни присъди.


Изследването сочи, че народът има същите нагласи и по отношение на мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство - промяната й в по-лека предизвиква масово възмущение.


Числата са показателни. С категорично да на въпроса Трябва ли лица, осъдени на първа инстанция на лишаване от свобода, задължително да бъдат оставяни в ареста до постановяване на окончателна присъда? отговарят 38.2% от анкетираните. Близо толкова (32%)предпочитат отговора по-скоро да, а 15.8% нямат отговор. Отговорилите с по-скоро не са едва 11.2%, а процентът на избралите категорично не е нищожен - 2.8. При това 33% от анкетираните искат осъдените на първа инстанция подсъдими да останат в ареста на всяка цена и независимо от обстоятелствата. Други 44.8% искат такава мярка само за тежки престъпления, а още 3.4% я подкрепят с уговорката ако не е много скъпо. Останалите 18.8% нямат отговор, но съотношението на мненията подсказва, че повечето от колебаещите се в крайна сметка ще предпочетат недокрай осъдените престъпници да чакат финала на процеса зад решетките. Привържениците на такава практика се аргументират с опасността осъдените да се укрият или да извършат друго престъпление. За тях е високата вероятност те да са виновни, щом като първата инстанция ги е признала за такива. Около 10% пък са се опрели на довода, че така ще бъдат защитени по-добре животът и здравето на подсъдимия.


По отношение на законодателството анкетираните констатират, че се приемат калпави закони, които търпят много промени. Повече от половината от тях са изменени повече от веднъж, а шампион е Кодексът за социално осигуряване, който само през миналата година е преправян десет пъти, а в последните три години - 25 пъти. Следват го Законът за здравното осигуряване, Данъчноосигурителният процесуален кодекс и Законът за устройството на територията. А в почти всички случаи се предвижда обратно действие на новоприетите нормативи назад във времето, резултат от забавеното им внасяне или приемане или от необходимостта да се направят корекции. За капак законите ни предвиждат създаването на огромен брой подзаконови актове, които да детайлизират прилагането им - средно по 13 подзаконови акта на закон. Първенец е Законът за гражданското въздухоплаване, който предвижда приемането на 61 подзаконови акта.


nbsp;


nbsp;



Изследването включва и данни за делата срещу България в Страсбург. До края на миналата година евросъдът за правата на човека е осъдил страната ни общо 501 пъти, което ни нарежда на 10-о място по общия брой на осъдителните решения по същество. За 2012 г. обаче сме на 6-о място след Русия, Турция, Румъния, Полша и Украйна. За десет години се е увеличил шест пъти и броят на жалбите срещу България - от 196 през 1999 г. до 1348 през 2010 година. Към края на януари 2013 г. общият брой на висящите жалби пред съда срещу България е 4171, като 95% от допуснатите са основателни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във