Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Нарушенията на сроковете намаляха, откакто ни има

Г-н Тодоров, миналата година Инспекторатът към ВСС усилено изучаваше чуждестранен опит. Доколкото знам, последното посещение на български представители бе в Испания. Има ли практика, която веднага можете да вземете от испанските си колеги и тя да бъде приложена?
- Нашият инспекторат и техният си приличат като функции, но те са подчинени на главния прокурор. У нас така е уреден Инспекторатът на Върховна касационна прокуратура (ВКП). Там главният прокурор е политическа фигура и се назначава от правителството, мандатът съвпада с този на правителството. Той е политическа фигура и прилага политиката на правителството в прокуратурата. Обвинението в Испания е извън съдебната власт, но не е и в изпълнителната - то си е отделна структура. Този въпрос се дискутира и у нас - дали прокуратурата да излезе от съдебната система и да стане част от изпълнителната. За мен обаче това е много опасно.
Не се ли притесняват от пресичане на професионалната дейност с политическата?
- Никак. Органът си е за вътрешен контрол на прокуратурата. Ние проведохме разговори с главния инспектор, както и със заместника му, а той има 20 години стаж като инспектор. От 2007 г. там е въведен 10-годишен мандат за длъжност инспектор и хора за нея се избират само от средите на прокуратурата. Съставът им е от десет души - един главен инспектор, един заместник и осем инспектори. Нещо, което ми се струва подходящо и за България. При нас много се абсолютизира принципът на случайния подбор. Какво имам предвид? В Испания тези осем инспектори са си разпределили страната на съдебни райони - това са 50 провинции и 17 автономни области. Имат прокуратури в отделните населени места, които съответстват на нашите районни прокуратури, има прокуратури на провинцията - нещо като окръжните прокуратури у нас, и на автономните области - нещо като апелативните прокуратури. Всяка автономна общност е самостоятелна административна единица. И на върха е Главна прокуратура, която е дислоцирана в бивш дворец с прекрасни условия за работа. В същата сграда е и Инспекторатът.
Каква е основната му задача?
- Проверките са като у нас - за спазването на сроковете, за движението на делата. Първата практика, която можем да взаимстваме, е инспекторите да си разделят страната на райони, защото това ще даде възможност за по-добро познаване на района. Сега тук теглим жребий и примерно аз отивам, където се падне. В момента четирима души проверяваме прокурорите. Трябва да се знае, че има пет апелативни района. Като махнем София, която е много голям район и може би всички трябва да го наблюдават, другите четири района могат да бъдат разделени между инспекторите. На това разделение се противопоставя съображението да не възникне проблем между инспектора и прокурорите, които той трябва да проверява заради възникнала близост помежду им при честите контакти. Но в голяма степен е важен субективният фактор. И мисля, че това е едното, което може да се заимства от тях.
Второто нещо е, че когато отиват на проверки, те изискват предварителна информация, пращат се писма (ние правим същото, искаме данни за натовареност, прекратени и спрени дела и много други показатели). Но те правят и нещо друго - допитват се и до други органи и структури: до местната адвокатска колегия, която може да даде информация за работата на прокуратурата, правят си беседи с кмета.
Идеята ни е и ние да подходим така - да се консултираме с адвокатските колегии, с шефовете на полицията, макар че сега има известно противопоставяне между полиция и съдебна система, но все пак може да даде някакви насоки за подобряване на работата. Инспекторите там нямат експерти, но във всяка общност шефът на прокуратурата има функции на инспектор. Осемте инспектори вършат основната работа, но ги подпомагат административните ръководители на място. Те са задължени на три месеца да им подават пълна статистика за състоянието на прокуратурата. И ако има някаква нередност, може да им налага някакви малки наказания. Това е перманентен процес.
Как наказват провинилите се?
- Там дисциплинарните наказания са много интересни - например за дребно провинение глобата е 300 евро. Разликата в дисциплинарните производства при тях е, че са много детайлно изброени: групирани са на тежки, най-тежки и леки. В първата група за дефинирани 16, във втората са 12 и седем са леките. Срещу всяко има съответно наказание, както е в Наказателния кодекс. Докато при нас те са само пет вида и някои са много общо дефинирани. Има възможност за лавиране - може да уволнят някой за нещо, което не е толкова сериозно нарушение, а понякога за много леко нарушение може да ти наложат много тежко наказание. При тях на практика това е избегнато - ако се докаже, че си виновен, не можеш да получиш леко наказание.
Главният прокурор дава разпореждане да се образува наказателното производство и той посочва кой инспектор да извърши разследването. Ние тук сме залети със сигнали - вече са около 2000 за една година. А в испанския инспекторат са получени 160 сигнала за миналата година. Иначе там са общо около 2300 прокурори, почти колкото са тук - 1800 плюс 500 следователи.
Сигналите се подават в прокуратурата и може дори по телефона, но това се протоколира. При тях също има много неоснователни сигнали. Те не ги разглеждат - казват, че има горна инстанция. Но ако се прецени, че трябва да се провери, определя се инспекторът, който ще проверява. А разследванията там се извършват от заместник главния инспектор. Той вика прокурора, който е обект на проверка, той се явява задължително с адвокат и му се връчва нещо като обвинение. Това е дисциплинарно дело като при нас. Разликата е, че в хода на производството ние не връчваме обвинение, а правим акт, като му го изпращаме, и той има 7-дневен срок да направи възражения. След това на заседание на инспектората се обсъжда, преценява, гласуваме и ако събере кворум, го изпращаме във Висшия съдебен съвет. При тях в хода на самото разследване заместник главният прокурор връчва дисциплинарно обвинение, задължително на този разговор присъства още един инспектор и казаното се протоколира. Това се докладва на главния прокурор, който налага наказанието. Има възможност за обжалване - пред министъра на правосъдието и след това пред по-горна инстанция - Административния съд. При нас наказанието го налага ВСС - ако е по-тежко, се обжалва пред тричленен състав на ВАС и следващата инстанция с 5-членен състав на ВАС.
Нека да се върнем на наказанията за останалите провинения. Кое е най-тежкото за испанците?
- Глоба до 3 хиляди евро, преместване в друга прокуратура, която е на не по-малко от 100 километра. Най-често се прилага наказанието отстраняване от длъжност: по регламент то е от един до шест месеца, но те го прилагат най-много до три месеца. Това пак е свързано с икономическа санкция - заплатата е около 4 хил. евро. Много логика има в цялата работа. Обаче там не можаха да си спомнят случай да е уволнен прокурор. Случаи на корупция в прокуратурата почти няма. Те са с високи заплати, подсигурени от държавата и са с много голям авторитет. Любопитното е, че заплатите на прокурорите са по-ниски от тези на съдиите. Във Върховния съд има 85 съдии, като всеки ползва кола и шофьор. Най-високата заплата там е 7 хил. евро. Много престижна професия.
Има ли според практиката в Испания регламентиран срок за извършване и приключване на проверката?
- Няма законово установен срок за продължителността на проверката - зависи от обема на работа на съответната прокуратура. Интересното е, че там всеки прокурор си има досие и всеки резултат от проверка се прилага в него.
Отразява ли се негативният резултат от проверката на кариерата на прокурора?
- В Испания кадровото израстване се базира на стажа. Ако се освободи място в главна прокуратура, там ще отиде човек от по-долната прокуратура с най-много стаж. Няма конкурси. Не е възможно външен човек да влезе в системата - държи се много тежък изпит, за който се подготвят две-три години.
А при нас поне теоретично от районна прокуратура можеш да отидеш директно в главна. От друга страна, при нас уравновиловката е нещото, което пречи на точната преценка и на кариерното развитие. Направени са атестационни формуляри, които са с много показатели и ако се попълват правилно, ще се дава реална оценка. Но не може всички да имат много добра оценка и да събират максималния брой точки, каквато е масовата практика. И това се дължи на факта, че се извършва оценка от помощна атестационна комисия, която го прави на мястото, където работи магистратът. Но как да напиша за колегата си, че работи лошо, като следващия път той ще пише за мен?
Струва ми се, че тук е мястото на инспектората?
- Можем по-засилено в тази насока да работим, действително това е ролята на ИВСС. Реално сега приключваме втората си година - планови проверки сме направили на четири от петте апелативни района - Варна, Велико Търново, Пловдив и Бургас. Остана ни само Софийският апелативен район. Другата година напролет възнамеряваме да проверим Благоевград, Кюстендил, Перник, Враца, Монтана и Видин, прокуратурите в София-област и след това Софийската градска прокуратура.
Правим и контролни проверки - такава имаше в Разлог, където бяха констатирани много слабости. След нея обаче резултатите бяха значително подобрени. В Русе също - там дори предлагаме председателя на Русенския районен съд за поощрение, защото имат много добри резултати. Там също имаше насрещни проверки.
Една испанска колежка ми каза: знам всичко за моя район, познавам всеки прокурор и знам как работи. Не е необходимо да ходя там, защото знам какво правят - мога и по телефона да им кажа какво им препоръчвам. Освен това задължително всяко тримесечие изпращат в инспектората формуляри с резултати по различни показатели. Така че там инспекторите непрекъснато имат поглед върху работата.
Направи ми впечатление, че те могат да се произнасят върху липсата на мотивировка в прокурорския акт. Нещо, което ние нямаме право да правим. Там могат да дават препоръки да са по-мотивирани актовете. Тук аз ако преценя, че актът е фрапиращо неправилен, мога да го пратя на горестоящата прокуратура за проверка. Имали сме такива случаи във Варна, Велико Търново. Но нямам право да кажа, че мотивировката на обвинението не е вярна. Обаче има такива отменени постановления, които сме изпратили до по-горната прокуратура или до главния прокурор.
Любопитно е, че когато ни сформираха, буквално ни заляха със сигнали, залежали във Върховната прокуратура от години. Това е признание, че имаме една независимост в работата, което е много добре. Избрани сме с такова мнозинство, което ни дава възможност да си гледаме спокойно работата и да не се опасяваме от намеса.
А е добре, че напоследък не можем да хванем нарушения на изискванията за срочност. И това е, откакто ни има.

Facebook logo
Бъдете с нас и във