Параграф22 Weekly

§22 Анализи

НАШИТЕ ЧЕНГЕТА СА МЪРЗЕЛИВИ И КОРУМПИРАНИ!

Като се заговори за опущенията на родната полиция, обикновено всички започват с дипломатични изречения от рода: Повечето наши полицаи си вършат работата, но има някои, които... Лично на мен отдавна ми е омръзнало да слушам повече сервилни глупости и затова мисля, че е време да се каже истината: не някои, а повечето полицаи в България са некадърни, недисциплинирани, мързеливи и корумпирани.
Силни думи ли използвам? Мога да ги обоснова и ще започна с очевидното. Загледайте се как полицаите носят униформа. Те са разгърдени като латиноамерикански или африкански партизани, под куртките им се виждат разни пуловерчета, носят цивилни обувки, чорапите им са с най-различни цветове, а по вратовете им висят ланци като верижки на тоалетни казанчета.
Някой ще каже: е, това ли е важното? Всички, които са служили обаче, знаят, че щом един униформен занемари външния си вид, това показва, че е занемарил и носенето на службата, а неговите началници не го държат изкъсо.
Като адвокат съм забелязал, че най-лесно се отменят актовете, написани от полицаи. Ако някой в полицията си правеше труда да чете съдебните решения по собствените им дела, да съм останал без работа. Година след година обаче грешките на пътните полицаи са едни и същи. В повечето случаи даже не ми се налага да пиша нови жалби: само сменям имената и номерата в съществуващите. В това отношение работата на полицията няма нищо общо например с работата на данъчните, които от година на година стават все по-добри, и към днешна дата е голяма рядкост тяхна глоба да бъде отменена.
Досега съм ставал жертва на кражба шест пъти и нито веднъж полицаите не откриха извършителя. Нещо повече, когато отивах в полицията да сигнализирам за станалото, те ме гледаха с голяма досада, като че ли искам от тях нещо, дето не им е работа.
Преди време мазето на един познат бе разбито и оттам бяха откраднати складирани стоки. Няколко дни по-късно, минавайки през Илиянци, той видял, че откраднатите вещи се продават на една сергия. С него отидохме във Второ РПУ да съобщим за разпродажбата на крадените вещи. Представих си, че полицаите ще се зарадват, щом работата им е почти свършена. Нали така става по американските филми: полицаите питат пострадалия дали има идея кой може да е извършил посегателството. А в нашия случай те нямаше нужда да търсят, да разпитват и да мислят. Всичко им бе сервирано наготово, оставаше само да седнат в патрулката, да извършат оглед и изземване, за да спрат едно извършвано в момента престъпление, а именно вещно укривателство по чл.215 от Наказателния кодекс. Носехме образци от продаваните стоки с точно описание на техните уникални отличителни белези, водехме и няколко свидетели.
Но българският полицай няма нищо общо с тоя от американските филми. Той се чуди не как да свърши работата, а как да не си мръдне пръста. Във Второ РПУ отказаха да се заемат със случая, защото кражбата била извършена на територията на Първо РПУ. Последното бе вярно, но ние отидохме във Второ не заради престъплението кражба, което вече беше извършено, а за едно ново престъпление, споменатото вещно укривателство, което се извършваше в момента. Когато обаче влязохме във Второ РПУ, наш противник се оказаха не престъпниците, а полицаите. Дотук във Второ бяха нарушили не само Закона за МВР, но и Закона за административното обслужване на физическите и юридическите лица, и двата действащи по това време. От ЗМВР например бяха нарушени чл.6, точка 1, която казва, че задача на МВР е да противодейства на престъпността. Както и чл.7, точка 6, според която министерството е длъжно да предотвратява престъпността. Колкото до другия закон, нарушен бе чл.12, ал. 3, според която при отказ да бъде регистрирано или незабавно удовлетворено искането, заинтересованият гражданин или юридическо лице може да подаде писмено заявление. А във Второ РПУ отказаха да приемат нашето писмено заявление.
И така, отидохме в Първо РПУ. Там два дни разпитваха окрадения търговец. Искаха му да представи документи за регистрация и касов апарат - неща, които нямат връзка със случая. А през това време продажбата на краденото в Илиянци продължаваше. На третия ден в Първо РПУ решиха, че не са компетентни, понеже престъплението се извършва в Илиянци, т.е. в района на Второ РПУ. Трябваха им няколко дни, за да достигнат до този извод. И така изпратиха преписката на колегите си от Второ РПУ. Тя пристигна там след още два дни. След това минаха още два дни, преди най-после полицаите от Второ да отидат на Илиянци. По това време обаче на въпросната сергия всичко бе разпродадено. Питам се: това само мързел ли беше, или от самото начало целяха да не намерят извършителите?
В полицията цари безразличие към закона. За незаконните актове споменах. Не се изпълняват съдебни решения. Аз лично съм водил дело по такъв случай. Не се издават входящи номера. Това може да се види във всяко РПУ, само в приемната на самото министерство на вътрешните работи получават входящ номер. Изчезват преписки, не се завеждат жалби за извършени престъпления и какво ли още не.
Но това е нищо. Същественото е, че от 10 ноември насам към 20 души са били убити от побои в полицията. Случаите на телесни повреди пък нямат чет: за средните и леките изобщо никой не води статистика. За българския полицай е нещо обикновено да бие тоя, който му е паднал. И тук не става дума само за опит да се изтръгнат показания. В много случаи полицаите бият за удоволствие или за да укрепят авторитета си. Свидетели на тия побои обикновено са само техните колеги, които също участват. Но и да участват и да не участват, след това те задружно лъжат, че побой всъщност не е имало. В това отношение българският полицай е един закоравял престъпник, понеже може да лъжесвидетелства на закуска, обяд и вечеря, а лъжесвидетелството е престъпление съгласно Наказателния кодекс.
Понякога обаче полицаите допускат грешки и бият там, където има свидетели и камери. Така успяхме да видим нападението на полицаи над един миньор. Сблъсък нямаше, няколко полицаи без провокация се нахвърля върху човека и му удариха главата в асфалта. Същото може да се каже и за протестите на природозащитниците. Там полицаите бяха нападателни срещу момичета. Българските полицаи са смели, когато вкупом нападат невъоръжени и беззащитни хора, но виж, когато става дума за опасни хора, те са пасивни. Видяхме го по време на циганските вълнения в Красна поляна. Там, за разлика от протестите на миньори и природозащитници, бе нарушаван общественият ред и бе извършвано престъплението хулиганство. При това нарушителите не държаха лозунги и транспаранти, а тояги и секири. А нашите полицаи гледаха отстрани.
Наскоро те посегнаха и на журналист. Тук вече не става дума само за телесна повреда и неимуществени вреди, но и за нарушаване свободата на словото.
И така, да обобщим. Нашата полиция е слаба в намирането на крадци и извършители на поръчкови убийства, не стряска мутрите, но я бива да бие обикновените хора.
Всеки говори за корупцията в съдебната система. Обаче никой не може да си спомни сам да е давал пари на съдия или на деловодителка. Знае, че има корупция, понеже е чул, че има. Всеки шофьор обаче не само е чул, ами сам е давал пари на пътните полицаи. Аз работя от девет години в гражданското правораздаване и още не съм я видял тая корупция. Явно добре се е скрила. Ако обаче искаме да я видим в полицията, няма нужда да търсим дълго. Достатъчно е да се качим в една кола без колани и корупцията ще ни спре още на Владая. Затова е време да си припомним, че катаджиите всъщност са полицаи.
Българските полицаи са нагли. Веднъж попаднах на интервю, което някакви полицаи даваха по повод обвинените за убийството на Луканов. Вече се беше разбрало, че обвинените нямат нищо общо с убийството. Докато се разбере обаче, те бяха държани в затвора с години, бяха обиждани, тормозени и бити, животът им бе съсипан. Междувременно родната полиция така и не намери убийците на Луканов. При това положение полицаите трябваше гузно да сведат поглед. Те не само не си бяха свършили работата, но бяха погазили законите и бяха лъгали, че са разкрили извършителите. Обаче с цялото си дебелоочие даваха изявления по телевизията и обясняваха, че всъщност си били свършили работата, но останали неразбрани. Да не отваряме приказка за разни главни секретари, които с години ни обясняваха как им пречили съдиите, законите и какво ли още не, та не можели да си свършат работата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във