Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Насилваш жена си? В затвора!

Формите на сексуално насилие срещу жените трябва да бъдат признати за престъпление във всички страни от ЕС и автоматично да водят до образуването на наказателно производство. Това постановява Европейският парламент (ЕП) в резолюция, разпространена във вторник (5 април). Депутатите призовават дори да бъде приета директива за борба с половото насилие.
В някои държави членки на ЕС изнасилването не се разглежда като углавно престъпление, пише в документа. Тук трябва да уточним, че забележката не се отнася за българското законодателство, то отрежда много години затвор за сексуално насилие върху жена.
Всички държави трябва да признаят за престъпление изнасилването и сексуалното насилие срещу жени, особено в рамките на брака или неформалните интимни връзки, а също когато е извършено от роднини от мъжки пол, категорични са евродепутатите. В същото време европейските страни трябва да гарантират, че при подобни престъпления се образува наказателно производство срещу извършителя служебно. Освен това от практиката трябва да се изхвърли каквото и да било позоваване на културни или религиозни традиции като смекчаващо вината обстоятелство в случаите на насилие срещу жени. Включително и т.нар. престъпления на честта или осакатяването на женски полови органи.
Между една пета до една четвърт от жените в Европа са преживели физическо насилие поне веднъж през живота си като възрастни, а повече от една десета са жертва на сексуално насилие, включващо употреба на сила, предупреждава текстът.
В допълнение евродепутатите настояват и следенето да се разглежда като форма на насилие срещу жените и съответната санкция да бъде включена в нормативната уредба на всички държави членки.
Трябва да се установи и правна рамка, която дава право на жените имигранти да притежават собствен паспорт и разрешително за престой, казва още резолюцията. В тази връзка се посочва, че трябва да се включи наказателна отговорност на онези, които са отнели тези документи.
Европейските депутати настояват за минимални стандарти, които да гарантират на жертвите на насилие достъп до професионална помощ от практикуващ юрист и до правна защита, която им дава възможност да отстояват правата си на територията на целия ЕС. В заключение членовете на ЕП призовават държавите членки да осигурят приюти и структури за оказване на помощ на жертвите на насилие на всеки 10 000 жители.
Около 18 на сто от пълнолетните жени в България (или около 120 000) са били обект на сексуално насилие, показват проучвания на агенция Алфа рисърч. Според социологическите сондажи 54% от жените у нас смятат, че сексуалното насилие е сериозен проблем. Те обаче се притесняват да споделят, че са станали жертва на мъжете си или на търговци с женска плът. В България сексуалното насилие се свързва с формите на физическо посегателство - изнасилване или опит за изнасилване, трафик на жени и домашно насилие. Йерархията на формите възпроизвеждат до голяма степен самите случаи на сексуално насилие.
Според социологическите проучвания обаче две трети от жените са станали обект на насилие в дома си, 54 на сто са насилвани и в работата си и почти толкова - на публично място. В 80 на сто от случаите насилникът, е бил познат на жертвата.
Сондажите сочат, че жените у нас се доверяват най-вече на полицията. На въпрос как ще постъпите, ако станете жертва или свидетел на сексуално престъпление, повечето от запитаните отговарят, че ще съобщят в полицията, а значително по-малко са тези, които търсят помощ на гореща телефонна линия или пък се обръщат за съдействие от близките си.

КАРЕ 1
История на домашното насилие
През мрачното Средновековие в същата Европа, където днес жените са на почит, благородниците биели съпругите си редовно, а църквата налагала санкции, ако жените проявяват неподчинение. Едва в началото на ХV век църквата започнала да насърчава мъжете да бъдат по-състрадателни.
Върхът на тормоза върху жената е достигнат по време на царуването на Иван Грозни в Русия през втората половина на ХVI век. Тогава е издадена т.нар. домакинска наредба, която описва кога и как един мъж може най-ефективно да бъхти половинката си . Мъжът дори има право да убие жена си при определени обстоятелства. Половин век по-късно много руски жени отвръщат на ударите и настават масови убийства на мъже. През същия период се насърчава насилието върху жените и в старата Англия. Там в средата на ХVII век британският юрист Матю Хейл, член на Висшия съд, прокарва традицията на непризнаване на брачното изнасилване. Ще рече - съпругът не може да бъде виновен, ако е изнасилил законната си жена.
Едва през 1829 г. на Острова е премахната абсолютната власт на съпруга над неговата съпруга. За първи път съд анулира законното право на мъжете да бият жените си едва през 1871 г. в Северна Америка.
От 1880-а законът в Англия вече позволява на жени, които са били пребити от съпрузите си до точката, застрашаваща живота, да се разведат.
През 1882 г. в Мериленд, САЩ, се приема закон, който класифицира побоя над жената като престъпление, което се наказва с 40 удара с камшик, или с една година затвор. Четири години по-късно Върховният съд на щата Северна Каролина решава, че не може да бъде отправено наказателно обвинение срещу мъж насилник, освен ако не се е стигнало до трайни наранявания, до опасност за живота и здравето на жената.
От 1905 г. в Англия нападението върху жена е обявено за достатъчно основание за развод. През 1917 г. болшевиките дават на съветските жени пълен достъп до политическата власт и равенство, достъп до всички икономически и културни сфери на руското общество. Законодателството се заема с премахването на нелегитимни отношения, с подкрепа на майките и с регламентация на хуманното отношение към децата. През 1919 г. жените в Швеция получават право на глас, а две години по-късно и жените в САЩ.
През 1975 г. в Северна Ирландия се създава Национална работна група за защита на жените от домашното насилие. През 1993 г. ООН определя домашното насилие като международен проблем и разпространява декларация за премахване на насилието срещу жените.

КАРЕ 2
Из Наказателния кодекс
Чл. 152. (1) Който се съвкупи с лице от женски пол:
1. лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие, като го принуди към това със сила или заплашване и го приведе в безпомощно състояние, се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от две до осем години.
(2) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до десет години в случаите, ако изнасилената не е навършила осемнадесет години; ако тя е низходяща сродница; ако е извършено повторно.
(3) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години: 1. ако е извършено от две или повече лица; 2. ако е причинена средна телесна повреда; 3. ако е последвал опит за самоубийство; 4. ако е извършено с цел въвличане в последващи развратни действия или проституция; 5. ако представлява опасен рецидив.
(4) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години: 1. ако изнасилената не е навършила четиринадесет години; 2. ако е причинена тежка телесна повреда; 3. ако е последвало самоубийство; 4. ако представлява особено тежък случай.
Чл. 153. Който се съвкупи с друго лице, като го принуди към това чрез използване на служебната му или материална зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във