Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Наздравици... сред празни маси

Когато през август тази година вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов реши да се похвали в чужбина с мълниеносните успехи на ГЕРБ в борбата с организираната престъпност, той изрече следното пред британския вестник „Файненшъл Таймс: Неформалният индикатор за активността на организираната престъпност в България - колоните от черни джипове с гологлави мъже в черни костюми, спадна рязко в центъра на София и други градове през последните 12 месеца. Те вече не парадират в центъра на София, както го правеха преди. Цветанов призна обаче, че ще бъде трудно да бъде преобърнат имиджът на България в очите на Запада като страна, където корумпирани съдии освобождават престъпници, където босове на мафията контролират кметствата на градовете, а безчестни държавни служители крадат европейските фондове.
Че Цветанов следва страстта на патрона си - премиера Бойко Борисов, към хвалбите, знаеше вече всяко дете. Но че опитва да баламосва западната преса в стил Дан Браун, смесвайки истината с безподобна фантасмагория, си беше донякъде новина. Мутренските кортежи наистина понамаляха, но едва ли заради осветляването на престъпните босове, афиширано от вътрешния министър. Те още преди години разбраха, че стават смешни и повече си вредят с подобно театралничене.
За сметка на това джиповете и лимузините по българските улици са повече и са по-скъпи от всякога (което Цветанов не каза). Разшири се неимоверно и цветовата им гама - на мода дойдоха дори белите, които, казват, били най-скъпи, защото се водели специално изпълнение. Джипоманията - този неформален индикатор за активността на организираната престъпност, е засегнала и продължава да поразява толкова тежко българския бит, че вместо да бъде преобърнат, имиджът на страната като хранително място за организираната престъпна общност бива все повече институционализиран. И то въпреки антикриминалната активност на две от най-важните институции - прокуратурата и МВР.
Прокуратурата, крепко гушната от управляващите, така и не стана обаче дясната им ръка в борбата с мафията. Не защото не участва в специализирани операции и не повдига обвинения, а заради неубедителната аргументация на наказателната отговорност на обвиняемите. Току по Коледа говорителят на главния прокурор Борис Велчев Стелияна Кожухарова сподели доброто си настроение пред медиите: Най-общо бих казала, че 2010 година е успешна за прокуратурата, успешна от гледна точка на тенденциите в нейното развитие. Специализираните екипи, които бяха създадени, заработиха по-добре и укрепнаха в работата си. Резултатите са положителни, което, разбира се, води след себе си извода, че е намерен правилният път за противодействие на организираната престъпност. Надяваме се сега и с приемането на закона за специализираните съдилища и органи на досъдебното производство работата на прокурорите в тези екипи да продължи вече под формата на специализирана прокуратура и резултатите отново да бъдат добри. Явно това е правилната посока.
Безбройните провали по ключовите показатели, които дразнят обществото, Кожухарова обаче оправдава наедро и с банални доводи:
- Мярката за неотклонение Задържане под стража не е наказание и промяната й в по-лека не отдалечава обвиняемия от осъдителна присъда. Нищо, че прокуратурата никога не е представяла статистика колко обвиняеми, към които е приложена мярка Парична гаранция, Домашен арест или Подписка, после са влезли в затвора и излежават присъда.
- Не било неуспех за прокуратурата и това, че някои дела завършват с оправдателни присъди, че ги прекратяват и че оттеглят повдигнати обвинения. А това се случи с почти всички дела от категорията на знаковите. Това било абсолютно нормално за всички правни системи, а противното би било много притеснително. Нищо че подобно развитие на знаковите наказателни процеси, водещо до неизменно фиаско, е абсолютно ненормално и немислимо за която и да било правна система.
- Наказателният кодекс бил калпав - деянията по много неприложими текстове трябвало да се декриминализират, други текстове да се оправят и да се вкарат нови. Друг въпрос е, че прокуратурата никога не поема инициативата да каже високо кои текстове й пречат и да поиска твърдо от законодателя съответните корекции.
- От прокуратурата очаквали прекомерно много и тя не можела да отговори на това, защото има определени правомощия. Кой знае защо се забравя, че нейните правомощия покриват всяко действие, съставляващо престъпление.
- Не било продуктивно и сезирането й по всякакви поводи, останалите контролни органи в държавата бездействали. Нищо че наказателна отговорност се носи не само за престъпно действие, но и за престъпно бездействие. В резултат на всичко това пък в отношенията си с медиите прокуратурата не се затваряла, а канализирала дейността си в областта на комуникациите.
Да си припомним какъв беше коментарът на главния прокурор Борис Велчев за последния мониторингов доклад на Еврокомисията от юли: Този доклад на Европейската комисия е най-добрият досега. Днес правителството има повод да се гордее. Поздравявам премиера Бойко Борисов и министрите на вътрешните работи Цветан Цветанов и на правосъдието Маргарита Попова!. Точно преди Коледа обаче правителството нямаше повод да се гордее. А Велчев нямаше кого да поздрави и затова деликатно избягна медийни изяви. До прозвучалия като гръм от ясно небе твърд отказ на Франция и Германия да подкрепят приемането ни в Шенгенското пространство някак удобно всички мислеха, че подготовката е работа единствено на МВР. Внезапно се оказа, че в окото на бурята е старата грешница - съдебната система. Обвързването на шенгенския прием с напредъка, по-точно с липсата на такъв, в областта на правосъдието и вътрешния ред би трябвало да е голяма изненада, но изненадан не остана никой. Защото опазването на външните граници на Евросъюза не е работа само на граничните полицаи и митничари. Няма как да пазиш добре външните граници, без да разграничиш безкомпромисно закона от беззаконието, справедливостта от корупцията, независимостта от липсата на контрол. Това е работа на магистратите.
В този най-добър мониторингов доклад наред с констатацията за огромен брой лица с по 3-4 и повече на брой висящи дела, които въпреки това са на свобода, еврокомисарите написаха следното: Анализът на комисията показва, че все още са налице сериозни недостатъци в съдебната практика и на прокуратурата, и на съда. Съдебният процес в България страда от липсата на инициатива и на професионален капацитет. При сложните разследвания липсват посока и цел, а процедурите са прекалено формални и прекалено дълги и често се провалят в съда. Въпреки че съгласно законодателството магистратите трябва да предприемат действия в полза на правосъдието веднага след като получат информация за извършено престъпление, те рядко изпълняват това задължение по ефективен начин. На практика комисията забелязва нежелание от страна на прокуратурата да започне разследвания въз основа на очевидни сигнали и да води сложни разследвания, които отнемат време.
Без работещо правораздаване МВР ще продължава единствено да брои и да осветлява босовете и престъпните групи. Без осъдителни присъди прокуратурата ще продължава да пише нахалост постановления и обвинителни актове. А без годни доказателства съдът ще продължи да произнася оправдателни присъди, ще връща делата за допълнително разследване или ще ги прекратява. От годишния доклад на Велчев за дейността на прокуратурата през 2009 г. узнахме, че регистрираната престъпност бележи ръст от близо 7%, а разкриваемостта намалява. Под черта остава обстоятелството, че огромен брой престъпления изобщо не се регистрират в полицията, а по други, вече регистрирани престъпления (които също са огромен брой), прокурорите отказват да образуват досъдебни производства, пишейки с по десетина реда, че не намират достатъчно данни за закононарушение. Продължава да върви с пълна пара прекратяването на прашасали дела поради изтекла давност, както и спирането на дела, защото извършителят не е разкрит. В доклада на Велчев се казва, че внесените в съда прокурорски актове са станали повече и по 96.5% от тях съдът е постановил осъдителни присъди и санкциониращи решения. Но въпреки че оправдателните присъди са под 4%, броят на затворниците непрекъснато спада и сред тях липсват именно босовете, генериращи организираната престъпност и тежката корупция.
Постигането на висок процент успеваемост по дела срещу кокошкари е единственото обяснение на тази статистика. Новото от година насам са шумните операции със звучни имена и шаманските изявления, че са събрани безспорни доказателства. В съда обаче всичко си идва на мястото и осъдителните присъди остават мираж. Вербалната война между МВР и съда позатихна, прокуратурата изобщо не влезе в бой и не взе страна в нея. Снишаването с цел оцеляване при всякакви условия работи единствено в полза на мъглата чия е вината за провала на важните дела. За кой ли път се създава натрапчивото усещане, че правораздаването се режисира и се ползва за тяснопартийни и групови нужди, без да има воля за решителна съдебна реформа.
Това личи както от бездействието на управляващите по отношение на преструктурирането на съдебната власт, така и от безогледните комбинации за овладяване на ключовите постове в нея. За разкъсване на порочния модел съдът и прокуратурата да са под една властова шапка никой във властта не гъква. Съдии и прокурори са еднакво независими, еднакво несменяеми, с еднакво гарантирани високи заплати и с еднакво гарантирани тлъсти надбавки. Как тогава прокуратурата, която в съобщенията до медиите уж ръководи специализираните полицейски операции, да посочи с пръст определени съдебни актове и да заяви гръмко, че те нямат нищо общо с правораздаването? И как без радикална промяна в правомощията и контрола над Висшия съдебен съвет магистратите да разберат, че не може да газят брутално законите, без да ги сполетят тежки последствия?
На този фон заявката на премиера Бойко Борисов от пролетта законите да станат по-прокурорски изглежда безперспективна. След като НК и НПК станаха по-прокурорски, единственият ефект бе известно дисциплиниране на защитата. На дневен ред е приемането на изцяло нови специализирани магистратури с идеята да са по-прокурорски от действащите. Все по-малко хора обаче вярват, че у нас определението прокурорски е белег за успех в правораздаването. Както и че шетнята на МВР действително има за цел борбата с организираната престъпност и с корупцията. И големият проблем накъде отиват започнатите от тандема прокуратура - МВР знакови наказателни дела всъщност е дреболия в сравнение с очевадния факт, че те изобщо не посочват истински знаковите фигури в организираната престъпност.
При това развитие на нещата новата година ще донесе единствено старата липса на късмет - страната с най-много прокурори и полицаи на глава от населението в Европейския съюз ще трябва тепърва да доказва (според някои френски прогнози - години наред) принадлежността си към европейското (шенгенското) пространство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във