Параграф22 Weekly

Юлиана Колева, председател на правната комисия на Висшия съдебен съвет

Не чакайте от ВСС съдебна реформа

Юлиана Колева е член на Висшия съдебен съвет, избран по предложение на партия ГЕРБ, и народен представител от нейната група до есента на миналата година. Председател е на Комисията по правни въпроси на ВСС и е член на още две негови комисии - по професионална етика и превенция на корупцията и по анализ и отчитане на степента на натовареност на органите на съдебната власт. Преди началото на депутатския си мандат е била съдия и адвокат в Сливен. Като член на парламентарната правна комисия в предишното Народно събрание Юлиана Колева призова съдебната власт да се отчита пред обществото как и защо се развива едно дело, да се намери някакъв механизъм кой носи отговорностите и да бъде разплетена тази нерешима дилема - доведената до абсурд - независимост на съда.


nbsp;


Г-жо Колева, още като депутат предупредихте предишния ВСС, че ако съдебната власт остане безучастна към произвола в правораздаването, натискът няма да спре. Тогава бившият ви колега във ВСС Пламен Стоилов призна, че съветът има желание, но не и инструментариум да надникне в делата по същество. И че при всеки опит ВСС да навлезе в тази тема табу магистратите оказват упорита съпротива с приказки за независимост прикриват стремежа си да останат извън всякакъв контрол. Пред Параграф 22 Пламен Стоилов поиска в прав текст на ВСС да се даде право на контрол по същество над съдебните актове, а не само по отношение на сроковете. Две години по-късно всичко си е същото, вие сте част от съдебната власт, а натискът е пред сградата на ВСС. А дългогодишният член на парламентарната правна комисия Янаки Стоилов обвини преди дни ВСС в бягство от правосъдие, имайки предвид същото - постоянния рефрен на съдебната власт, че не може да обсъждаме нещата по същество. Май у нас няма по-празно от съдържание понятие от съдебна реформа?

- Отлично си спомням това заседание на парламентарната правна комисия. Рано или късно всеки човек се сблъсква с този въпрос. Аз съм свидетел на отрезвяването на действащи магистрати, които поначало са с нагласата, че едно влязло в сила решение не може да бъде обсъждано. Логиката е - то създава една нова правна реалност, която може да е различна от действителната, но не подлежи на критика. Това винаги много ме е смущавало не само като юрист, но и чисто житейски, и философски. Кой може да се примири с факта на подмяната на една действителност с друга, създадена от съд въз основа на някакви изкуствено конструирани, неправилно поднесени или направо липсващи факти? Бях свидетел как един върховен съдия си задава тези въпроси. Той попита: Какво правим в един момент, когато някакво безобразно и очевадно некоректно решение влезе в сила и ние нямаме възможност за въздействие? Оставяме настрана основанията за извънредна отмяна на влезли в сила актове, която е за крайно ограничени случаи, и изобщо не е изход от такива ситуации.


Стигате ли до отговор на този въпрос?

- Честно ви казвам - непрекъснато мисля по него, но той няма отговор в нашето законодателство. Но е факт, че непрекъснато се натъкваме на такива съдебни решения и нямаме никакъв механизъм да ги ревизираме. Нито ние като Висш съдебен съвет, нито самите съдебни органи. Да не говорим за органи извън съдебната система. Нашият ВСС е със строго определени функции и широката общественост не може да си представи, че нямаме правомощия, каквито имат подобни органи в други държави. Заради липсата на такива правомощия очакванията, които се възлагат на ВСС, са абсолютно напразни. Да се направи чрез ВСС съдебна реформа из основи, както се изразява Европейската комисия, е невъзможно. Ние правим кадруването, наказването, даването на оценки чрез атестиране и смятането на бюджета.


Много от решенията ви обаче падат в съда.

- Точно така. Дори при тези основни и типични за ВСС правомощия в рамките на кадруването и наказването всяко наше решение подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. Извинявайте, но питам: кой тогава е кадровият орган на съдебната система? Така, както е уредено дисциплинарното производство, е много тежък проблем за системата. Без да коментирам дисциплинарната практика на ВАС, ще кажа, че не е логично да имаме дисциплинарни производства срещу членове на ВАС и след това същият ВАС да разглежда делата по обжалване на нашите решения за налагане на санкции. Ами естествено, че висококвалифицираните специалисти (казвам го без ирония)по административно право и процес все ще намерят някакъв повод да се справят с тези решения в полза на техните колеги. Трябва да има отделен дисциплинарен орган - дисциплинарен съд. Не е толкова важно какъв ще е моделът му, най-важното е да е отделен.


Да разбирам ли, че той трябва да е извън ВСС и да е чисто административно наказващ орган?

- Ами да видим какво прави сега ВСС. Например някоя от комисиите, да речем етичната, констатира грубо дисциплинарно нарушение. Минимум петима членове на съвета трябва да инициират дисциплинарното производство, като внесат предложение за налагане на дисциплинарно наказание. След това измежду членовете на ВСС се избира дисциплинарен състав, който действа като нещо като съд. Но всъщност не е точно съд, защото, разглеждайки доказателствата, изготвя само предложение да се наложи ли наказание и какво да бъде то. И едва тогава това предложение се гласува от пленарния състав на ВСС. В момента на гласуването значи има едни пет човека, които са формирали предварително мнението си по казуса, има още трима гласуващи, които също са формирали своето мнение. И дори в обсъждането и гласуването да участват всичките му 25 членове, осем от тях са вече предубедени при вземането на решението. Това е пълна бъркотия в самата дисциплинарна процедура.


Ставаме свидетели обаче и на това някои хора да се отмятат от първоначалното си мнение - тогава гласовете не излизат. Което пък дава повод за нови съмнения в подбудите.

- Отделен е въпросът, че самите дисциплинарни нарушения, така както са разписани в Закона за съдебната власт, и предвидените за тях наказания дават възможности за всевъзможни тълкувания - както от страна на ВСС, така и на ВАС. Въвежда се разнопосочна практика и за нас е много трудно да работим еднопосочно и предвидимо. Излиза, че органите, които искат от нас да уеднаквяваме практиката с цел равнопоставеност и стабилност, задкулисно действат в обратната посока.


Не е за пренебрегване, че тази противоречивост съдейства за формирането на силно негативното обществено мнение за дейността на съвета. Което пък не е последица от нашето становище, а го прокарват няколко неправителствени организации - според тях ВСС е задължителният виновник във всяка една ситуация. За тях ние ще сме добри само ако приемаме сто на сто всичко, което те предлагат.


Да се върнем на същинската правораздавателна дейност. Освен че на въпросното заседание на парламентарната правна комисия главният съдебен инспектор Анна Караиванова поиска по-твърда и по-безкомпромисна дисциплинарна практика, тя отправи и призива: Да направим най-сетне съдебна реформа за гражданите - досега я правехме само за магистратите! Смятате ли, че е адекватна реакцията на ВСС на сигналите за явно корупционни, неправилни по същество актове на съдилищата?

- Огромната част от жалбите и сигналите до ВСС са точно срещу такива актове. И отговора го знаете - ние просто нямаме право да ги разгледаме и го казваме на хората. Те, естествено, остават недоволни, но пък всеки може да подаде жалбата си по електронен път и да провери какво му отговаряме на нашата интернет страница.


Има ли обаче дебат във ВСС за формиране на законодателни предложения в тази посока?

- Може да прозвучи невероятно, но много смислен според мен дебат по този въпрос се получи по отношение на наказателното правораздаване. Знаете, че Министерството на правосъдието възложи на външни експерти анализа на няколко знакови дела с влезли в сила присъди. Изводите им съвпаднаха с анализа на съда и прокуратурата за най-честите причини за неблагополучията по наказателни процеси. Получи се достоверен резултат за това доколко причините са законодателни, доколко са организационни и как да се преодолее прекаленият формализъм в процеса - особено във връзка с експертизата на вещите лица. Точно този ще е приоритетът ни до края на октомври - законопроектът за вещите лица и техническите сътрудници с цел да се регламентира много сериозен подбор и контрол върху работата на експертите.


Как ще се развие проблемът с достъпа на членовете на ВСС до класифицирана информация, възникнал след искането на съвета прокуратурата да му предостави данни за всички наказателни дела, водени срещу магистрати?

- Истината е, че членовете на ВСС нямат достъп до класифицирана информация. Законът, който урежда този достъп, посочва органите, които имат това право по служба, т. нар. функционален достъп. Сред тях са магистратите - те имат право на служебен достъп по водените от тях дела. Членовете на ВСС обаче не са сред правоимащите, защото не работят по текущи производства.


Значи не може да бъде упрекнат главният прокурор Сотир Цацаров, че не ви дава данни за делата срещу магистрати? А защо според вас другите власти не предприемат законодателна инициатива за решаване на проблема?

- Нямам представа. Важно е обаче едно уточнение. Поначало отказът на главния прокурор е основателен. Но в случая нашето искане или не беше разбрано, или... Ние не искаме информация по делата, а само кои магистрати са обект на такива дела срещу неизвестен извършител. Магистратите, срещу които има образувани дела - и те са посочени като извършители, ги знаем. Но ето, разследването срещу окръжния прокурор на Хасково Иван Ванчев(отстранен временно от длъжност за участие в скандала Ситнилски - бел. авт.)продължава да се води срещу неизвестен извършител, въпреки че него го знаем. Е, извинявайте, но на какво прилича това? Затова поискахме да узнаем от прокуратурата колко такива дела има, без да искаме същинската класифицирана информация. А те ни питат защо ги искаме. За какво може да ги иска Висшият съдебен съвет?!


Как все пак ще излезете от положението?

- Специално ще поискам комисията по професионална етика да обърне внимание на главния прокурор - да не си позволяват повече прокурорите да отговарят така на Висшия съдебен съвет. Ние не сме престъпници, нито сме хора, които ще злоупотребят с подобна информация. Та ние поддържаме досиета на тези магистрати. Без наличие на исканата от нас информация утре ще попаднем в същото конфузно положение, както беше с Венета Марковска. Уж срещу нея и срещу нейни близки нямаше дела и точно преди да се закълне като конституционен съдия, излизат други факти. И ВСС отново е в неудобно положение, защото не е могъл да реагира адекватно. А прокуратурата - на бял кон.


Каква е оценката ви за посещението на мисията на Европейската комисия?

- Отношението към нас беше много коректно. За разлика от друг път, дойдоха магистрати. Бяха много добре запознати с положението у нас, задаваха изключително адекватни въпроси. Обяснихме откровено какво правим и какво възнамеряваме да правим. Възможно е част от отговорите ни да не са ги удовлетворили просто защото тепърва задълбаваме в някои от нещата, с които се захващаме - особено проблема със случайното разпределение на делата. Факт е, че беше установена принципната възможност за манипулиране на разпределението. Само че аз не знам дали изобщо е възможно да се избегне човешката намеса в която и да било техническа система. Затова европейските експерти ни насочиха към съвсем друго решение на проблема. Не към техническото усъвършенстване - всяка технология се износва за няколко години, а към човешкия фактор. Профилът на административния ръководител, когото ние избираме на съответната длъжност, трябва да е такъв, че да не предизвиква съмнения в обществото. А чисто организационно трябва да създадем сигурен механизъм, който да не позволява заобикаляне на системата за случайно разпределение. Известно е как се прави сега - подават се няколко десетки идентични жалби или искови молби, след което се оттеглят всички освен онази, която е попаднала на правилния съдия. Българинът е безкрайно изобретателен в прилагането на лоши практики, но в случая възможността за това трябва да бъде сведена до нула.


Ще направите ли прогноза за тона на евродоклада в края на годината?

- Въобще не съм оптимист. Ще се отбележи вероятно някакъв ограничен напредък, но ще се отбележат и всички тези проблеми и скандали, разтърсващи държавата в последната година и половина. Те не дават повод за повишаване на доверието към съдебната система. И не съдебна система в тесен смисъл, а в широк - изобщо за правосъдието и вътрешния ред. Това включва и изпълнителната власт, и законодателната, и Конституционния съд.


В интерес на истината сегашният ВСС не е достигнал още гротескно негативната репутация на предишния съдебен съвет...

- Ами да, но не вярвам да е задълго. Чета например медийни публикации колко негативи сме събрали с избора на новия главен прокурор. И защо? Защото въведохме правила, които после въведохме при избора на всички административни ръководители и никой не ги оспори. Не чух общественото мнение да е срещу проведения избор на главен прокурор. Факт е, че Цацаров се представи най-добре спрямо другите кандидати. Това, че изслушахме първо него не е предимство, а точно обратното - следващите имат предимство, защото могат да чуят концепцията му. Мнозина скочиха, когато решихме да проведем избора с електронната система, въпреки че с нея вземаме всички наши решения - дотогава и сега, и не ни упрекват в манипулации. Обаче в случая ни упрекнаха Защо махате бюлетините? Ясно е, че в тази обстановка всичко се политизира. Но дайте да видим чисто политически кой е най-потърпевш от този избор. Да не би да са бившите министри на БСП? Ами не са. Най-потърпевши са бившите министри на ГЕРБ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във