Националната финансова прокуратура на Франция е поискала вчера (8 декември) Никола Саркози, който бе начело на Петата република от 2007 г. до 2012 г., да бъде осъден на четири години, две от които да прекара зад решетките, а две - условно, заради корупция и злоупотреба с влияние.
По делото, известно като „Случаят с подслушванията”, затвор заплашва още адвокатът му Тиери Ерцог (плюс 5-годишна забрана да упражнявава адвокатската професия) и бившия висш магистрат Жилбер Азибер.
Никола Саркози е обвинен, че през 2014 г., когато вече не е действащ президент, е сключил „корупционен договор“ с висш магистрат чрез посредничеството на своя адвокат. Целта била да получи секретна информация, свързана с обжалвано от него дело пред Касационния съд.
Това е първият път, когато прокуратурата настоява за ефективна присъда срещу бивш президент, управлявал по времето на Петата република. В предишния подобен казус - през 2011 г. - държавните обвинители настояваха за оправдателна присъда за Жак Ширак. Той бе разследван за злоупотреба с обществени средства: назначил е на фиктивни длъжности свои сподвижници от времената, когато е бил кмет на Париж (1977-1995 г.) и най-редовно им е плащал заплати. Въпреки желанието на прокуратурата обаче Ширак е признат за виновен и получава двегодишна условна присъда.
На вчерашното заседание по случая с подслушаните разговори на Никола Саркози прокурорът Блашон започна с думите: "Нямаше да стигнем дотук, ако бившият президент – г-н Саркози, който освен всичко друго е и адвокат, си даваше сметка за висотата, отговорността и задълженията, произтичащи от поста, който е заемал. Републиката не забравя своите президенти, но и обратното трябва да е вярно - не можем да си позволим бивш президент да забрави Републиката и един от важните й стълбове - върховенството на закона..."
На заседанието присъства и ръководителят на Националната финансова прокуратура на Франция Жан-Франсоа Бонер - за да подкрепи колегите си и да декларира публично, че „никой тук не търси отмъщение срещу бившия президент на Републиката“.
Ето накратко по-важните акценти по случая с
„подслушванията“ на Никола Саркози
Никола Саркози е обвинен, че се е опитал да получи секретна информация по досие със стенограми от негови подслушани разговори. Те са извършени с цел събиране на доказателства по аферата „Бетанкур“ и то не от кого да е – а от Жилбер Азибер - висш магистрат в Касационния съд.
Бившият президент е искал да повлияе на решаването на делото, като е обещал на магистрата престижен пост в Монако.
Припомняме, че по аферата „Бетанкур“ Саркози бе обвинен, че през 2007 г. е финансирал незаконно част от президентската си кампания с пари от наследницата на Л' Ореал Лилиан Бетанкур, която е смятана за най-богатата жена във Франция. Освен това Саркози е обвинен, незаконно е финансирал кампанията си с пари от либийски фондове, свързани с фамилията на либийския диктатор Муамар Кадафи.
"Бръмбарите" са пуснати след бившия френски президент
на 19 април 2013 г., когато прокуратурата в Париж започва да разследва случай на "активна и пасивна корупция", на "злоупотреба с влияние", на "фалшифициране и използване на фалшификати", на "злоупотреба с корпоративни активи", на "пране на пари". Разрешенията за използване на специални разузнавателни средства (вкл. и подслушване) дават двама съдии - Серж Турнер и Рене Груман.
На 7 март 2014 г. в. "Монд" излиза със сензационната новина, че в рамките на това разследване са били подслушвани бившият президент Никола Саркози и двама негови министри на вътрешните работи - Клод Геан и Брис Ортефьо.
Какво става ясно от подслушванията?
На 11 март 2014 г. Касационният съд трябва да се произнесе по жалба на Никола Саркози. В нея бившият държавен глава настоява досието му (информацията от подслушаните му разговори) да не бъде включвано към общата документация по случая "Бетанкур" а след това и по аферата "Тапи – Лагард" (по нея се разследва ролята на Кристин Лагард през 2008 г., когато е министър на финансите, и одобрява, според обвинението – напълно незаконно, плащането на компенсации в размер на 285 млн. евро на Бернар Тапи – бизнесмен, собственик на футболния колос "Олимпик", Марсилия, подкрепял предизборната кампания на Саркози.)
От информацията, събрана при подслушванията, може да се предположи, че Никола Саркози и неговият адвокат Тиери Ерцог са успели да си осигурят подкрепа от висшия магистрат Жилбер Азибер преди произнасянето на Касационния съд. Азибер бил уверил Саркози, че ще се срещне последователно с двама или трима свои колеги, които трябва да се произнесат по жалбата на Саркози, "за да им обясни случая, преди те да помислят“.
Пак през март 2014 г., новинарският сайт Mediapart публикува нова поредица от разкрития, базиращи се на резюмета от подслушаните разговори. Те в голяма степен потвърждават, че Саркози и неговия адвокат, освен съдия Азибер, са имали още няколко "застъпници" - както в съда, така и във висшата администрация на полицията.
Един от ангажиментите на тези „застъпници“ бил своевременно да информират Саркози как напредва разследването на "либийската връзка" във финансирането на кампанията му от 2007 година. Освен това, адвокатът на Саркози Тиери Ерцог е трябвало да бъде информиран - и за евентуално подслушване на телефоните на клиента, и за евентуални обиски с цел събиране на доказателства срещу бившия президент.
Вестник „Монд“ разкрива, че страхувайки се от подслушване, Саркози ползвал втори телефон, водещ се на фалшиво име.
Поуките от "Казуса Саркози" са очевидни
В правовата държава няма недосегаеми лица и е недопустимо бивш президент да злоупотребява с влияние и да корумпира. В крайна сметка Касационният съд отхвърля молбата на Никола Саркози, а решението на магистратите е в негов ущърб.
Рухва и още едно табу, с което всички се съобразяват... сляпо: подслушването на разговори между адвокат и клиент е недопустимо, невъзможно и противно на всякакви правни традиции. Няма такова нещо. Във Франция има два варианта, при които специалната защита на професионалната тайна отпада - когато адвокатът е заподозрян в извършване на престъпление и когато председателят на професионалната адвокатска организация е информиран предварително информиран, че негов колега ще бъде подслушван.
Още през март 2016 г. Касационният съд потвърди, че подслушванията на Саркози и Ерцог са законни, независимо че в конкретния случай да става въпрос за разговори между адвокат и негов клиент.
Пледоариите на защитата са насрочени за по-късно днес (9 декември) и за четвъртък (10 декември).
