Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Необходим е нов НК, но не гласуваният от кабинета

... Правено-недоправено правно недоносче се е запътило към пленарната зала ...

Академик проф. д-р Борислав Йотов е прокурор с 40-годишен стаж (от заместник районен до прокурор във Върховната касационна прокуратура (бивша Главна прокуратура). Защитил е докторска дисертация на тема: "Международноправно сътрудничество в борбата с тероризма". Автор е на 150 художествено-публицистични и научни книги, между които 72 монографии. Сред тях са учебни трудове по "Международно наказателно право", "Интелектуално право", "Видове тероризъм" и "Международно наказателно правосъдие", учебниците "Наказателно право - обща част" и "Българско наказателно право - специална част".


Член е на Световната асоциация на писателите криминалисти (AIEP).


 


Близо 40-годишната ми дейност в системата на прокуратурата ми предостави възможността да се занимавам с практическото приложение на нормите на Наказателното право. Натрупаният огромен професионален опит е основание да изразя личното си скромно мнение по повод проекта за нов Наказателен кодекс, който вече е депозиран в Народното събрание. За да сторя това, обаче са ми нужни минимум двеста страници за подробен анализ...


Ноторно известен юридически факт е, че действащият Наказателен кодекс беше приет преди 45 години (1968 г.), когато корифеят на българската наказателноправна мисъл - проф. Иван Ненов, изработи един перфектен фундаментален закон. Оттогава обаче настъпиха качествени изменения във всички области на обществените отношения - политически, икономически, научно-технически, нравствени... Тези съществени изменения в генезиса на обществените отношения налагаха често Наказателният кодекс да бъде поправян, променян и изменян, за да бъде адекватен на потребностите на тези изменени отношения. Тази нормотворческа дейност бе извършвана (до септември 2013 г.) 87 пъти. Ако придам образност на мисълта си, ще напиша, че понастоящем Наказателният кодекс е заприличал на една пъстроцветна мозайка от кръпки върху продънена циганска торба...


С впечатление съм, че в мотивите, подкрепящи проекта, това не е направено обосновано и убедително в достатъчна степен, за да може тези мотиви да бъдат в хармония с Решение №14/2001 г. на Конституционния съд. Ето защо тези мотиви трябва да бъдат доразвити. Три пъти четох задълбочено съдържанието на проекта и установих, че в наказателноправен аспект той страда от съществени недъзи, които трябва да бъдат преодолени.


Първият от тях е, че буквално е сбъркана философията му относно кои, какви права, интереси (на гражданите, на обществото, на държавата и на международната общност), ценности, области в обществените отношения следва да бъдат обект на наказателноправна защита? Тези именно на гражданите, на обществото, на държавата, на пострадалите от престъпление - или едностранно се защитават правата, интересите, дори живота на... убийците, грабителите, изнасилвачите, крадците, измамниците, рушветчиите, корумпираните длъжностни лица, терористите...!


Още в разпоредбата на чл.2, ал.1 (от проекта), след като е въплътен класическият принцип, че "за всяко престъпление се прилага законът, който е бил в сила по време на неговото извършване", в ал.2 обаче това свещено класическо правило буквално е обезсилено - че "ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се този, който е най-благоприятен за дееца".


Питам аз - с какво убиецът, изнасилвачът, грабителят, присвоителят, крадецът, злоупотребяващият със служебното си положение престъпник, измамникът, терористът и всички останали криминални субекти "дейци" са заслужили тази законодателна "премия". Този "бонус", с които българската държава, в лицето на българския законодател, великодушно ги възнаграждава и щедро авансово дарява?


Каква е тази криворазбрана солидарност и хуманност към престъпника? Кой ще защитава правата и интересите на пострадалите от престъплението? Законодателят ще преобърне ли философията на закона и ще напише ли, примерно, че се прилага този закон, които е най-благоприятен за пострадалия и неговите ближни? Едва ли ще го направи. За да е така, се иска гражданска и професионална смелост, "революционно" мислене, за да може той, законодателят, да се освободи от лобистки и престъпни влияния...


За съжаление оставам с впечатление, че някои от съставителите на проекта буквално имат престъпен начин на мислене. От една страна, те са обгрижили бъдещите извършители на престъпления и, от друга, допускат, че "един ден в бъдещето" и те могат да бъдат такива извършители, да бъдат със "статут на дейци"...


Необоснованата, антихуманната тенденция продължава и се утвърждава и в разпоредбата на чл.47 (от проекта). От съдържанието му се разбира, че от българската наказателноправна система е отпаднала съществуващата сега в правния мир най-строга санкция - доживотен затвор без замяна. В "зората на демокрацията" беше наложен мораториум и веднага след него - отмяна на смъртното наказание. В условията на ескалираща престъпност, довела до криминален взрив, премахваме най-тежките наказания.


Тенденцията на "омилостивяване" и обгрижване на престъпниците продължава и в следващата разпоредба от проекта - чл.48, където се съдържа правната възможност случайно осъденият на доживотен затвор да поиска този вид наказание да бъде заменено с наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години. После ще се включат в действие механизмите на институтите на условното предсрочно освобождаване, на амнистията, на помилването... Както вървят нещата, може да се достигне до абсурда и санкцията "лишаване от свобода" да отпадне от българската наказателноправна система. На престъпниците - вместо в затвора, да им се урежда комфортно настаняване, примерно в 6-звездни морски и планински хотелски комплекси.


Явно този проект е правен от лица - научни субекти, които в живота си не са прекрачвали прага на Съдебната палата, на съдебната зала, в която се доказва виновността на престъпника към момента на извършване на престъплението. Това доказва, че не са се срещали очи в очи с жестоките убийци грабители, ловки измамници, хитри шпиони, зловещи терористи, организаторите на престъпни групи. Не са виждали тежките, солени сълзи в тъжните очи на вечно скърбящите майки и бащи, останали без едното убито им чедо.


"Законотворци", слезте от небесата, приземете се!


В проекта съществува едно алогично противоречие. От една страна, се намаляват броят на видовете и размерът на санкциите, а, от друга, чувствително се разширява приложното поле на наказателната отговорност, като са инкриминирани прекалено много граждански и административноправни отношения, както и случаи от битово естество. В световен мащаб има тенденцията за декриминализация, а у нас обратното - за инкриминализация на случаи от граждански и административен характер. В контекст с тази отрицателна тенденция ще привлека вниманието само върху следните по-фрапиращи наказателноправни състави, които разкриват едно очевидно "залитане".


... Относно забраната за филмиране, фотографиране, за задължението да бъдат декларирани съкровенни, лични културни ценности журналистите достатъчно гневно и основателно изобличиха авторите на тези недомислия. Ще допълня обаче следните по-важни момента от проекта.


В разпоредбата на чл.35 се съдържа определение на понятието продължавано престъпление, а липсва дефиниция на понятията продължено и систематически извършено престъпление. Обаче авторите на проекта направо са се влюбили в думите (чл.30 - "задружна умишлена престъпна дейност", "престъпно сдружение" - чл.191, чл.198 и чл. 421). Тези хора не само не са вникнали в етимологията, но и не знаят смисъла на тези благозвучни, изпълнени с благопристойно нравствено съдържание славянски думи от народностен характер...


...Трансформирана и грубо, примитивно, елементарно ашладисана към "задружна престъпна дейност" е направо едно оскверняване на тази свята от народностен характер дума. Идентични осквернявания има и с употребата на "престъпно сдружение", вместо "организирана престъпна група" !


Особен акцент в проекта е допуснатото на някои места смешение между престъпление и правонарушение, които са два различни института на юридическата наука. Тези категории имат съществена разлика в изпълнителното деяние и целта на дееца.


... Много "оригинално" е непознатото в наказателноправната доктрина и в юриспруденцията понятие "смесена вина", чл.22 от проекта.


Само липсата на място ме ограничава и пречи да анализирам - имам още стотина доводи и научнопрактически аргументи в тази критична насока. Имам сериозни забележки относно видовете интелектуална собственост и обектите на престъпления против интелектуалната собственост, както и на престъпленията, свързани с информационните системи. В проекта съществува необоснована замяна на утвърдения наказателноправен институт "квалифицирана наказателна отговорност" с "тежка наказуемост". Липсва формата на вината за "тежката наказуемост", което води до несъставомерни обосновки на предложените състави.


...Не е регламентирано, не е обособено като отделен, самостоятелен наказателноправен състав на престъплението - национално предателство. И това сигурно не е случайно, защото България буквално гъмжи от национални предатели. За да не се засегнат интересите и дейността им, тя не е инкриминирана и е потънала в общата аморфна маса - предателство (чл.305, чл.306 от проекта).


Най-силно ме притеснява явно демонстрираната неграмотност на онези съставители на проекта, които са "разработвали" материята с международен елемент. Материя, която на тези "законотворци" не им е ясна и въобще не я разбират. Затова най-добронамерено им препоръчвам да седнат, да прочетат, да препрочетат учебните трудове: "Международно наказателно право" и "Видове тероризъм", от които ще научат какво представлява "атентат" (чл.302 от проекта) и тероризъм. Тази част от проекта представлява синтез на невежество и юридическа неграмотност.


В заключение ще споделя факта, че екип от учени и магистрати сме разработили юридически систематизиран, научно обоснован проект за нов Наказателен кодекс.


Академик проф. д-р Борислав Йотов

Facebook logo
Бъдете с нас и във