Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Неотложно: Орежете парите на съдебната власт!

Ако у нас има единица мярка за институционална наглост, без капка съмнение това е съдебната власт. Това е големият извод от съдържанието на бюджет 2010, гласуван на първо четене във вторник (17 ноември) в Народното събрание. Гласуването мина бързо, а опозицията изплака за орязаните разходи за здравеопазване и образование. По стар навик обаче всички депутати мълчаха заговорнически за бюджета на третата власт. А той е безогледна демонстрация на гавра с основните ценности на обществото - справедливост, солидарност, възнаграждение според резултата от положения труд.
В разгара на жестока финансова криза и на безпрецедентен кадрови скандал, който извади на показ прогнилата същност на българската съдебна система, ръководството й в лицето на Висшия съдебен съвет (ВСС) има очи да поиска допълнително чудовищните 100 млн. лв. в повече от бюджета й за 2009 година. След като предишната година се уредиха с 438 млн. лв., сега искат близо 540 млн. лева. От тях съдебната власт смята да осигури само 75 млн. лв. от собствени приходи. Останалите 465 млн. лв. трябва да изсипе държавата, разбирай данъкоплатецът. Но ако тези 75 млн. лв. не бъдат събрани, държавата ще доплаща разликата. Както казват хората - ни срам, ни очи.
Вече няма и капка съмнение, че публичните разходи за правораздаване трябва да бъдат драстично съкратени, а не разхищавани. При пълната липса на доверие към работата на тези хора както у нас, така и в Европа, да им се пълнят гушите с толкова пари е ирационално и развращаващо.
Очевадната липса на резултати
от дейността им, съчетана с повсеместна корупция, и гарантирани от досегашните бюджети безобразно високи доходи водят единствено към извода, че данъкоплатецът с помощта на другите две власти - законодателната и изпълнителната, трябва да ги санкционира бюджетно като част от опита да усили резултатите от работата им.
Ясно е, че във всяко общество има професионални и политически групи, които го манипулират с помощта на заблуди. Съдебната система неизменно облъчва българите с една почти заклинателска логика, възпроизвеждана от две десетилетия като мантра. С тази разлика, че на санскрит тази дума означава инструмент на съзнанието, чието монотонно припяване освобождава ума от илюзиите и материалната обвързаност. За разлика от Индия, у нас силата на мантрата, както повечето неща, е обърната наопаки - тя не просветлява, а замъглява съзнанието до видиотяване. Та правораздавателната мантра у нас звучи така - съдиите, прокурорите и следователите трябва да получават високи възнаграждения, за да не се изкушават от рушвети и да работят качествено и безпристрастно по делата. А ако продължават да прибират блага под масата и да газят закона с безобразни актове, това трябва да значи единствено, че обществото не им дава достатъчно, за да спрат да го правят. И трябва да им се даде повече. По възможност - много повече!
Високите доходи в съдебната система са изключително притегателни и предизвикват неистов наплив към всичките й структури, като започнем от висшия й орган и свършим с чистачките. Но ни най-малко не водят до по-качествено правораздаване. След даден предел на възнаграждение, който у нас е отдавна надхвърлен, ефектът от доброто заплащане е нулев и насърчава единствено лакомията. Ако магистратът не държи на престижа, на достойнството си и на уважението на околните към дейността му, да му се дават още пари е равнозначно да се налива каца без дъно. Заемането на магистратска длъжност се е превърнало в заветна цел, за постигането на която кандидатите са готови на всичко, включително и на престъпления. Тази жалка и страшна картина се разкри в последните месеци покрай скандала със задкулисния кадровик Красьо Черния, който използвал тарифа от по 200 хил. евро, за да осигури избор за определени длъжности. Както стана ясно, немалко от кандидатите са ги платили, тъй като са избрани за началници, и на свой ред кадруват. За да дадеш такива пари, преди да си взел първата си началническа заплата, трябва да си убеден, че ще ги избиеш за кратко време и ще продължиш да трупаш със същия размах за себе си.
Оказва се, че
високото заплащане генерира и отприщва корупционна лавина
която помита морални и законови норми още на прага на съдебната система. Хора, които попаднат в нея по този начин, не са годни и нямат право да обвиняват и съдят другите. Самата структура на магистратските възнаграждения тъне в лъжа. Макар и високи, обявените им заплати са половината от парите, които реално взимат. За истинския размер на магистратската заплата упорито се мълчи, а в ИНТЕРНЕТ форумите се вихрят свирепи дискусии. Колцина българи, изгубили надежда за мизерна 13-а заплата или за пенсия, знаят, че магистратите прибират към 12-ата си заплата още шест? За прослужено време, за облекло и... кой знае още за какво. В резултат възнаграждението на редовия магистрат е пет пъти по-високо от средното за страната, а на съдиите от ВКС и ВАС - дори 10 пъти.
За да бъдем справедливи, ще уточним веднага, че въпреки натиска на магистратското лоби, повечето депутати не са готови да изпълняват докрай хищните му прищевки. Показва го фактът, че членовете на някои от парламентарните комисии, обсъдили бюджета, са отхвърлили категорично исканата от съдебната власт сума и подкрепят становището на Министерския съвет по нея, което предвижда 387 млн. лв. разходи и 95 млн. лв. приходи - логично, след като брутният вътрешен продукт на страната се е свил с цели 10 процента. А в особено близката до юридическите професии правна комисия за предложения от ВСС бюджет гласува един-единствен депутат, другите 16 деликатно се въздържаха. Това обаче е израз не толкова на воля за промяна, колкото на шок от демонстрираната наглост. Всъщност бюджетните хватки се прилагат всяка година по един и същ сценарий. Всеки иска повече пари с ясното съзнание, че ще увеличението, което ще получи, е по-малко от заявеното. Но и в тази игра си има правила и граници. А аршинът на съдебната власт е неизменно далеч по-дълъг от този на другите държавни органи. И номерът винаги минава. За да получат тези 438 млн. лв. за 2009 г., съдебните управници поискаха предвидливо скромните 512 млн. лева.
С надеждата, че поне когато числата говорят, съдебните управници ще замълчат, ще цитираме едно напълно актуално изследване на институт Отворено общество, публикувано през май тази година. Нарича се Цената на правосъдието в България и проследява динамиката и ефективността на обществените разходи за правосъдие и ред в продължение на едно десетилетие - от 1998 до 2008 година. В него се прави изводът, че наследената от комунизма традиционна бюджетна система работи на принципа, че бюджетът за всяка следваща година трябва да е по-голям от този за предишната. Нарастването се определя чрез предварително заложени критерии като инфлацията и ръста на доходите. Това води до
постоянно увеличаване на разходите без връзка с постигнатите резултати
Съдът, прокуратурата и следствието отчитат изразходваните средства чрез чисто количествени показатели - разгледаните преписки и издадените съдебни актове, които нямат връзка с дневния ред на обществото.
А ето ги и числата. За разглеждания десетгодишен период бюджетът на съдебната власт е нараснал с чудовищните 506 процента. За сравнение - разходите по консолидирания бюджет са дръпнали едва със 192%, т. е. ръстът на разходите на съдебната власт е 2.6 пъти по-висок както от ръста на общите разходи в държавния бюджет, така и от ръста на брутния вътрешен продукт. Приблизително същото е съотношението и спрямо ръста на разходите в секторите здравеопазване, образование, социални дейности. От Закона за държавния бюджет за 2009 г. пък е видно, че от отпуснатите 438 млн. лв. 305 млн. лв. са предназначени за заплати и за други възнаграждения и плащания за персонала. Наред с редуцирането на звената и на числения им състав именно това е перото, което трябва да бъде съкратено драстично. За сметка на това се орязват капиталови разходи, а тази практика е особено порочна по време на криза, за да се запазят на всяка цена тлъстите възнаграждения. Шампион в срамната класация е опозорилият се до дъно Висш съдебен съвет, чиито разходи са се увеличили за 10 години 72 пъти, а делът им в общите разходи на съдебната власт е увеличен десетократно.
Изследването на Отворено общество показва и друго - разходите на Министерството на правосъдието се увеличават още по-бързо от тези на съдебната власт - цели 113 пъти за същите 10 години. За 2008 г. правосъдното министерство е усвоило 185 млн. лв., без да стигне доникъде в прословутите си планове за нови съдебни палати в София и Варна. За сметка на това екипът на Тачева сключи скандална сделка за нова сграда на Агенцията по вписванията, с която наля милиони левове държавни средства в полза на частна фирма. В бюджета за 2010 г. кабинетът ще даде на правосъдния министър да разпределя 150 млн. лв., което е отлично постижение за Маргарита Попова, като се има предвид небивалият срив на разходите в други сектори.
Сравнението с 36 европейски страни показва, че като дял от брутния вътрешен продукт
бедна България харчи за правосъдие много повече
отколкото държави като Швеция, Финландия, Холандия, Франция, Норвегия и е сред челниците на 9-о място. И това на фона на нищожен ръст на завършените дела и осъдителните присъди спрямо предишните години. А по отношение финансирането на прокуратурата сме дори шести. Нищо че броят на внесените обвинителни актове не мърда от години, докато бюджетът на обвинението расте главоломно. За капак се оказва, че регистрираната престъпност у нас е сред най-ниските в Европа. Обясненията - доверието в органите е толкова ниско, че в повечето случаи хората не съобщават за извършено престъпление (от пет извършени се регистрира едно престъпление). Но и на тези, които съобщават, им е намерена цаката - полицаите не регистрират много от сигналите, а прокурорите отказват да образуват досъдебни производства. И ако при наказателните дела има все пак някакъв показател за постигнати резултати, като обвинителни актове и осъдителни присъди, при гражданските и административните дела цари пълна мъгла относно качеството на правосъдието. Само водилите такива дела си знаят как съдии от различни съдилища и инстанции безчинстват с правото в угода на страната, която ги е купила с десетки, че и стотици хиляди левово и евро.
На всичко това трябва да бъде сложен край не само с оправяне на законодателството. Другата неотложна мярка е масова чистка на всички, за които има дори само съмнение, че са назначени по втория начин или решават делата според рушветите. Третата е рязко съкращаване на разходите за заплати на магистрати и правосъдни чиновници. Народът хрантути един Франкенщайн, който го лишава от това, за което му се плаща - справедливо правораздаване. Не е трудно да се проумее, че съчетанието между високо заплащане и безконтролна възможност за взимане на подкупи в третата власт обезсмисля самата идея за справедливост и е фактор №1 за разпада на обществото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във