Параграф22 Weekly

In Memoriam

Непокорният генерал

Каква ирония на съдбата - сърцето на коравия генерал Ваньо Танов го свали от сцената завинаги! Дори шумните скандали около името му не успяха да го спрат от пътя, който беше поел. Здравият като бик генерал, както го описа най-близкият му приятел проф. Радослав Гайдарски, през 2007 г. по време на управлението на тройната коалиция си тръгна от любимата ГДБОП, хвърляйки оставка с думите: "Службата е изчерпала възможностите си за борба с корупцията във високите етажи на властта. В икономическите направления, свързани със стоково-акцизната контрабанда, антимафиотите не могат да си вършат работата, защото по думите им там има политически чадър."

Не само заради оставката тогавашният вътрешен министър Румен Петков ще помни чепатия характер на Танов. Генералът извади на бял свят тайната му среща със скандалните "братя Галеви" и бившата барета Алексей Петров, а в резултат на това Петков също хвърли оставка.

По-късно Танов се върна точно там, където според него тегнеше сянката на чадъра. Идвайки на власт, ГЕРБ го назначи за шеф на Агенция "Митници". И пращайки го да бори контрабандата, го вкара в беля - през 2011 г. излязоха записи на разговори между днешния финансов министър Владислав Горанов, Дянков и Танов, разкриващи опънатите отношения между Танов и МВР-шефа Цветан Цветанов. А по-късно името му се завъртя шеметно в т. нар. скандал "Ало, Ваньо", избухнал след публикуването на записи от подслушани телефонни разговори между Танов и премиера Борисов.

Факт е, че неудобният генерал дълго време опъва нервите на премиера покрай този скандал. Освен това начена епична битка с неговия близък приятел, шефа на "Лукойл България" Валентин Златев, за контрол върху компанията с цел пресичане на акцизни измами.

Както обаче заяви самият Борисов, в лицето на Танов той имал верен приятел, на когото можел да се довери. И в знак на доверие стовари на плещите му непосилната задача да пълни хазната, запушвайки контрабандни канали. Доверието бе оценено на 1 млрд. лв., после стана два, сетне - три...

Дали именно това доверие не натовари здравото сърце на непокорния генерал? Едва ли някога ще разберем - Танов мълчаливо носеше кръста си. До самия край.

Мир на праха му!

Facebook logo
Бъдете с нас и във