Параграф22 Weekly

§22 Анализи

НЕСПРАВЕДЛИВИ СА УПРЕЦИТЕ, ЧЕ НАЛАГАМЕ ЛЕКИ НАКАЗАНИЯ

Г-жо Николова, съдебната ни система е подложена на непрекъсната критика, включително и от Европа, че не работи. Къде е истината и как според вас съдопроизводството може да стане по-ефективно?
- Не съм съгласна с непрекъснато ширещата се констатация и с насажданото сред обществото мнение, че съдебната система не работи. Със сигурност има какво да се желае. Но за да има здраво работеща съдебна система, са необходими добро законодателство, подготвени и отговорни кадри, солидна материална база и обективна оценка за усилията на магистратите.
Къде все пак куца системата?
- Основната причина да се шири такава оценка, според мен, е забавянето на делата. И обществото, и конкретните лица, които търсят решаването на споровете помежду си чрез съда, искат да имат по-бърз резултат.
Много важен принос за това имат недостатъчно добре направените закони. Смятам, че в последните години законите се приемат на галоп, в някои случаи под натиска на сроковете и на поетите ангажименти, съдържат взаимно изключващи се и неясни норми. Много проблеми родиха и новите процедури в наказателния процес - като приключване на делата по реда на съкратеното съдебно следствие и със споразумение. Това са диференцирани процедури, чиято основна цел е по-бързо приключване на делата. Даването на възможност при определени хипотези да се прилага чл.55 при съкратеното съдебно следствие е един вид привилегия и толериране на подсъдимите. Оказа се обаче, че в житейски план и в практиката обществото го приема по друг начин. В някои случаи резонансът е драстичен. Упреците падат върху съда, защото за тежко престъпление е наложено леко наказание.
По подобен начин стоят нещата и със споразуменията. Съвсем наскоро беше предмет на коментар едно наше дело за организирана престъпна група, при което част от съучастниците се споразумяха с прокуратурата и получиха по-леки наказания. Но щом съществува такава законова възможност, съдът не би могъл да откаже одобрение на споразумението, щом то не противоречи на закона и морала.
Смятам, че законодателят трябва да изключи най-тежките престъпления и особено опасните престъпници, които са с обременено съдебно минало и за тях да не се прилага този ред, или поне нормата да не бъде императивна. В предишния НПК бе стеснен кръгът на престъпленията, за които се допускаше прекратяване на делото със споразумение. В новия НПК се разшири кръгът на допустимостта на споразуменията. Това е обяснимо, тъй като тези процедури дават възможност делата да бъдат приключвани с осъдителни присъди в много по-кратки срокове.
В кои случаи практиката на съдилищата е противоречива?
- Не е достатъчно ясно дали може съдът по направено искане от подсъдимия да откаже разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и ако може - при какви обстоятелства. Разширяването на кръга на допустимостта на споразуменията на практика е въпрос на законодателна промяна или на тълкувателна дейност на Върховния съд. Например в нашия регион се случи много тежко пътнотранспортно произшествие, при което загинаха трима млади хора. Съдът отказа да приложи института на съкратеното съдебно следствие. Наложено бе доста тежко наказание от първоинстанционния окръжен съд. Апелативният съд обаче отмени присъдата, приемайки, че съдът не може да откаже съкратено съдебно следствие по искане на обвиняемия. Решението бе подписано с особено мнение, защото част от колегите са подкрепили нашето становище.
Съвсем скоро в парламента бе внесено предложение от депутата Димитър Абаджиев споразумение да не се прилага при причинена смърт при катастрофа, когато се установи, че водачът е употребил алкохол. Подкрепяте ли го?
- Подобна законодателна промяна беше направена в редакцията на чл.78а ал.6 от НК. Логично е и в процесуалния закон да се намери аналогично решение. Ние го чакаме с нетърпение, за да не понасяме повече упреците, че налагаме леки наказания за очевидно тежки престъпления. Но при сегашната уредба съдът просто няма друг изход.
Какво според вас трябва да се включи в новия НПК?
- По-ясна дефиниция на съкратеното съдебно следствие и на споразумението относно тежките престъпления, за които при тези процедури и без да са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, се прилагат и се налагат по-леки наказания. Не е дефинирано и как да се постъпи, когато част от съучастниците в един процес поискат съкратено съдебно следствие, а другата част не искат.
Като че ли са остарели и доста текстове от НК?
- Една голяма част от криминализираните деяния, дефинирани в НК, вече могат да се смятат за отживелица, защото те са създадени като норма в малко по-различни обществени условия. Повечето вече са загубили значимостта си и в момента някои съществуват само като мъртви текстове, защото не намират приложение.
Смятам, че трябва да се намери механизъм дребните престъпления да бъдат декриминилизирани, за тях да бъде създадена друга форма на наказуемост - например по административен ред. Не е необходимо целият апарат на съдебната система да бъде ангажиран с неща, които могат да намерят разрешението си по друг път. Трябва да се промени НК, като се извадят от дефиницията престъпления деяния, които по своята малозначителност вече са загубили необходимостта от защита по съдебен ред.
Имаше идея при отсъствие на адвокат да се назначава служебен защитник, а също медицинските бележки, заради които се отлагат делата, да се издават от специализирано звено към болниците и в тях изрично да е отбелязано, че ще послужат пред съдебен орган?
- Идеите са чудесни, защото една от основните причини за отлагане на делата е представяне на болнични листове и почти непрекъснати заболявания на подсъдимия или на неговия адвокат. Това с особена сила важи за делата с по няколко подсъдими, които се редуват да боледуват. Ние нямаме механизъм в деня, в който те представят болничния лист, да проверим неговата прецизност. Единственият изход е да отложим делото. Случвало се е при непрекъснато представяне на болнични листове за едно и също лице от различни лекари, с различни заболявания да изпращаме на проверка документите, но делата така или иначе са били отложени. Това води до забавяне и създава негативни настроения срещу нас.
Твърде формален е и наказателният ни процес най-вече от гледна точка на защитата на правата на обвиняемия. Случва се понякога за много дребен пропуск в обвинителния акт да се връща делото за допълнително разследване или за изготвяне на нов обвинителен акт с конкретни указания. Губи си време и този, който чака правосъдие и смята, че бавенето не е случайно. А ние няма как да избегнем изискването за осигуряване на всяка цена правото на защита на обвиняемия в пълен обем. България стана член на Европейския съюз, а още преди това сме подписали и сме се присъединили към Европейската конвенция за защита правата на човека.
Как, според вас, трябва да се промени законодателството, уреждащо използването на специални разузнавателни средства (СРС), за да се улесни работата на съдебните органи?
- По сега действащия Закон за СРС и по НПК председателят на Окръжния съд или определен от него заместник дава разрешение за използване на СРС. Много рядко обаче от използването им се получава някакъв категоричен резултат. На мен ми се струва, че трябва да бъде стеснен малко кръгът на престъпленията, за които се ползват СРС и органите, които дават разрешение за тях. Не само окръжният съд да е този, който разрешава използването им, защото веригата, по която се представят доказателства, обосноваващи необходимостта от даване на разрешение, е много дълга. Тя преминава през оперативен работник, съд и прокуратура, т.е. колкото повече хора, толкова по-малък резултат.
Като че ли недоволството на юристите от минимизиране на следователския апарат победи, обсъжда се отново идеята за връщане на правомощията на следователите?
-Не е удачно решението за намаляване на следователския апарат като численост и те да разследват само престъпления по няколко текста от НК. По този начин един много значителен потенциал подготвени, работещи от години следователи, бе оставен практически без работа. Дознателите пък, които поначало нямаха достатъчно подготовка, изведнъж бяха затрупани с купища преписки и дела, без да е създадена необходимата материална база. Така се оказа невъзможно този обем на работа нито физически, нито технически да се извърши. Освен това преди кадрите се специализираха в определена материя. Сега дознателите работят всичко. Не е възможно даже и най-добре подготвеният или най-мотивиран служител в полицията да работи едновременно и върху тежки престъпления, и по престъпления срещу личността, и по пътнотранспортни произшествия.
Смятате ли, че съдът ще бъде по-справедлив, ако започне да работи като съдебно жури?
- Аз не съм привърженик на подхода да вземаме идеи оттук - оттам. Нашата система е континентална. Статутът на съдебните заседатели, който съществува, е работещ механизъм. Не намирам за удачна комбинация на механизми от различни държави. Все пак нормотворчеството и законодателната дейност са отражение на обективните реалности, на обществените отношения, характерни за определена страна. Ние можем да имаме общо законодателство, но спецификата на народопсихологията, на обществените отношения, наложили се във всяка държава, не могат механично да бъдат пренасяни.
Разговора води Евелина Енева

Facebook logo
Бъдете с нас и във