Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Някои законодателни промени са против гражданите

Васил Иванов е роден на 21 май 1962 година в Кюстендил. Завършва Езикова гимназия в родния си град през 1980 г. и право в СУ Св. Климент Охридски през 1990 година. След дипломирането си и задължителния едногодишен стаж в КОС, от 1991 до 1993 г. е юрисконсулт в ПЧБ, а от 1993 г. е адвокат на свободна практика. На 1 февруари 2006 г. Васил Иванов е избран за председател на Кюстендилската адвокатска колегия. След това печели и втори мандат. Смятат го за един от най-добрите наказателни адвокати в региона. Има двама синове.

Г-н Иванов, през последните няколко седмици обществото отново фокусира вниманието си върху законодателните промени на правителството. Една от тях се отнася до Закона за движение по пътищата, по-точно до електронния фиш. Не ви ли се струва, че май гражданите ще го отнесат заради този фиш?
- Според тези промени собственикът на автомобила ще бъде задължен доброволно да попълни декларация кой управлява колата. Ако оставим на заден план парадокса задължен доброволно, това на практика означава нови опашки в КАТ Пътна полиция.
Например лизингова компания сключва сделка. Според действащите в момента правила компанията е собственик на автомобила, докато не бъде изплатена и последната вноска по лизинга. Компанията или управителят й обаче нямат начин да знаят и контролират кой управлява автомобила във всеки един момент. Такъв е и случаят с фирми, най често търговски, които имат по 20-30 и повече автомобили. Няма начин управителят на фирмата във всеки момент да знае кой от шофьорите къде какъв автомобил управлява. Въпросът е как и защо законът ще наказва собственика на автомобила за извършено нарушение. Тук парадоксът е, че законът ще репресира не този, който е извършил нарушението или престъплението.
Отделен въпрос е, че в коментирания пример този електронен фиш нямаш възможност и да го обжалваш, което също е парадокс. Първо те наказват за нещо, което не си извършил лично, а после не можеш и да обжалваш наказанието. Или трябва да платиш и след това, ако се заядеш да обжалваш, като след n-брой години ще си получиш парите. Ако тръгнеш да съдиш държавата, че ти е нанесена тази вреда, се сблъскваш с тълкувателно решение на Върховния съд, което казва, че лихвите върху парите ти се дължат не от момента на плащане на глобата, а от момента, в който наказателното постановление е отпаднало. И значи с тези пари държавата ще работи, да кажем, две-три години, а когато тръгнеш да съдиш държавата, тя ще ти плати лихвите за един месец?!
В момента на дневен ред е Наказателнопроцесуалния кодекс. Една от най-дискутираните промени в НПК е възможността да ни подслушват, с какво ни заплашва тази промяна?
- Лично аз съм категорично против. Това на практика означава, че всеки един от нас, адвокатите, който има клиент срещу когото има производство, ще бъде подслушван. Не говоря за клиентите ни, а за нас, защитниците. Поне аз така разбирам идеята на промените, които се дискутират по страниците на вестниците, но не и в професионалните сдружения на адвокати, прокурори, съдии. Официално съдържанието на тези промени все още не е пристигнало при нас.
За мен всеки може да пусне жалба от всякакъв тип, да се образува производство и да те закачат на слушалка. Досега за подобно нещо трябваше разрешение от съдия, и то не който и да е, а лично от председателя на Окръжния съд. А сега все още не съм наясно коя от двете лансирани идеи ще мине, защото едната е да бъдем подслушвани, а другата е веднага да се вземат разпечатки за водените разговори. Това са две отделни и доста различни неща. Значи, това което аз чух, че иска МВР, поне на този етап е веднага да могат да вземат от мобилните оператори разпечатки от разговори. Което сега също не могат да правят.
Това уточнение специално излезе на бял свят по повод коментар на случая в Благоевград, където две студентки бяха залети с киселина. Там шефът на ОДП - Благоевград, комисар Константин Титянов каза, че ако била въведена възможността за получаване на разпечатки веднага, полицията е можела да установи извършителите на мига. Тъй като поръчителят и извършителят непрекъснато са имали контакт. В такъв случай моят въпрос е - а ако не са контактували? Какво щяха да намерят в разпечатката на телефона на извършителя?
Имам чувството, че от изолирани случаи се правят генерални изводи и с тях се мотивират промени, и то не достатъчно обосновани. При втория вариант - подслушването, мен то особено много ме притеснява, защото на практика, след като слушат мои клиенти, означава, че ще ме слушат и мен. Не че досега не слушаха, но имаше някакъв контрол, и то доста сериозен. При исканата промяна, от гледна точка на професионалната ми дейност, първо, се нарушава тайната между адвокат и клиент. В момента никой няма право да гледа кореспонденцията ми с моя клиент. Никой няма право да влезе в кантората ми или да ми иска кореспонденцията с клиента ми, защото това е едно от основните права - на тайната на кореспонденцията.
Какво ще стане, ако приемат и промяната, според която всеки гражданин да може да бъде осъден въз основа на СРС и на скрит свидетел?
- Ами ако се приемат тези поправки, ще се получи следното. От един случаен разговор, с помощта на един скрит свидетел можеш да влезеш в затвора, без да си наясно откъде ти е дошло.
Това на практика е нарушаване на основни постулати в правото - правото на защита. При анонимните свидетели въпросите се задават само писмено. Едно е свидетеля да го видиш в залата, застанал срещу съдията и човека, когото обвинява или разкрива. И друго е анонимният свидетел да си седи някъде на топло, да приказва каквото иска, защото той не застава с лице зад написаното от него.
В залата е по-различно, там ние, адвокатите, използваме и психологически прийоми, а българският език е много богат и едно е да чуеш отговора на човек, а съвсем различно звучене има при изписването му на лист хартия. В залата човек се държи по един начин, когато има и други хора. По друг начин се държи когато е сам и никой не му опонира. Когато не можеш да му зададеш веднага въпросите, особено когато чувстваш, че лъже, нещата се изкривяват и се обезсмислят.
Не се ли страхувате,че ако се приемат всички тези промени, ще се стигне до една лавина от дела за разчистване на сметки - и личностни, и на политическа основа?
- Може до всичко да доведе. В случая ме притеснява най-вече това, че промените се правят, без да се обсъждат широко.
Хайде да видим и друга оспорвана поправка - т.нар. запасни адвокати?
- О, това е една от любимите теми на почти всички адвокати от няколко седмици. Какво означава това? Нали всеки гражданин има право на защита, която той самият си е избрал и упълномощил. Клиентът ми ме е избрал за защитник и изведнъж в залата му влиза друг човек?! Който подсъдимият не познава, а и запасният адвокат не познава делото.
От друга страна, какво означава, че съм назначен за запасен защитник? Че след като ме уведомят, че ще бъда резерва по делото, аз трябва да се запозная с него и да го прочета цялото, след това да висна в залата и да чакам дали ще се появи колегата... И ако колегата дойде, този труд на мен кой ще ми го плати?
Чисто практически не ги виждам как ще станат нещата. Това може да стане на практика само ако един или двама колеги стоят постоянно в залата върху купища папки по всички дела, които ще се гледат в този ден. Защото не се знае по кое от делата ще се наложи да влиза запасен адвокат.
Това не е ли стъпка назад в правото на човек да се защитава и да избира най-ефективната защита, която може да си позволи?
- Не стъпка, това направо си е скок назад. През последните 20 години, откакто аз се занимавам активно с право, се стремим да се улеснява правото на защита, като се започне оттам, че едно време нямахме права да участваме при задържането на човек. Тогава можеше да те задържат и 24 часа да те държат и през това време никой нямаше достъп до теб. Днес можем във всеки един момент да участваме в производството срещу клиентите ни. И сега изведнъж по този начин всичко постигнато през последните 20 години се зачерква с лека ръка.
Притеснява ме и това, че министърът на правосъдието Маргарита Попова, която е бивш прокурор, не е съгласувала тези промени и с колегите си от прокуратурата, а пък за другите магистрати въобще не говорим.
Кой тогава е мозъкът на промените, кой ги е разработвал?
- Ами доколкото знам, правосъдният министър събра един екип от бивши и настоящи прокурори, мисля че те са авторите на промените.
Толкова малко ли знаят прокурорите за наказателния процес, или промените са правени, за да обслужват работата на държавното обвинение?
- Е, може би, промените се правят, за да се гарантира бърз процес, макар че на практика нещата няма да се случат. Ако си мислят, че с резервните адвокати няма да има отлагане на дела, някой е забравил, че в самата съдебна зала подсъдимият има правото да не иска да бъде защитаван от резервата и тогава съдът ще бъде принуден отново да отложи и пренасрочи делото.
Сега, когато ни назначават за служебни защитници, винаги питаме подсъдимия иска ли този адвокат. Може да сме се били с подсъдимия, може да имаме личностни, верски или други противоречия, или просто да не съм му симпатичен. Е, тогава десет защитници ли ще му се изредят и кога те ще се запознаят с делото?

Facebook logo
Бъдете с нас и във