Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Няма виновни за потопа в Мизия

Няма виновни за потопа, който удави Мизия, разруши стотици къщи и уби двама души - възрастни мъж и жена. Една година след трагедията Врачанската окръжна прокуратура сложи точка и на последното разследване, свързано с трагедията. Делата вече са прекратени. А драмата на Мизия отива в архив - точно така, както се случи след потопите в Цар Калоян и в с. Бисер.   

Да припомним, че на 2 срещу 3 август 2014 г., след продължителни дъждове, река Скът излезе от коритото си, преля и стовари 4-метрова вълна над притихналото в сън градче и върху съседното село Крушовица. Стотици семейства останаха без дом, над 500 души бяха евакуирани и животът им бе спасен на косъм, но двама все пак се удавиха. Щетите от бедствието се изчисляваха в милиони левове. Но по-лошото е, че то продължава да дави живота на своите жертви дори и днес. В квартала на фургоните все още живеят хора, които нямат друг покрив. "Късметлиите", които имаха работа, теглиха кредити и успяха да си възстановят порутените къщи. А другите просто предпочетоха да се върнат в порутените си къщи на свой риск - ако се сринат върху главите им, това ще е.

Та за всичко това виновни, както се оказа, няма. При това - вече окончателно.

Прекратеното тази седмица дело всъщност се водеше срещу неизвестен извършител. С него прокуратурата се опитваше да установи има ли виновни длъжностни лица, които да са допринесли за смъртта на двете жертви от потопа в Мизия. Разследването бе основано на чл.123 от Наказателния кодекс - за убийство по непредпазливост. Той гласи: "Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода до пет години". Всъщност се проверяваше дали областната и общинската администрация са си изпълнили точно задълженията, свързани с евакуацията на хората. Данни за престъпление обаче не са били открити - поне така обяви държавното обвинение.

Постановлението за прекратяване на делото може да бъде обжалвано от наследниците на двете жертви, а теоретично може да бъде отменено и от горестоящата прокуратура. Но никой не очаква това да се случи.

Това е второто разследване за потопа в Мизия, което бе прекратено. Доскоро имаше и друго. То се водеше от Районната прокуратура в Оряхово и вървеше по друг текст от Наказателния кодекс: по чл.335, който предвижда наказание специално за причиняване на наводнение. Но и това дело замина в архив преди около месец. Защото и по него виновни не се намериха.  А и нямаше как да бъде другояче, след като в експертиза, дебела 200 страници, мастити учени от БАН и от още ред държавни ведомства обявиха, че за бедствието са виновни само водната стихия и специфичният ландшафт на Мизия. Експертите бяха категорични, че няма допусната човешка грешка, а и че язовирите не са причина за трагедията. "Бедствието в Мизия е резултат от възникване на три типа наводнение - речно, скатово и евентуално наводнение от подземни води, проявили се едновременно. В резултат на това се е формирала висока вълна с изключително голям обем и връх, която съответства на събитие, което се случва веднъж на хиляда години. Настъпването на бедствието е било неизбежно и в случая състоянието на речното легло и изградената хидротехническа инфраструктура не са били от съществено значение за намаляване на мащаба му”, заявиха експертите. Вярно, те споменаха и че язовирите в района са стопанисвани лошо, но това се оказа недостатъчно, за да обоснове вина на длъжностните лица, натоварени с контрола върху ползването на тези обекти.

Всъщност, веднага след потопа в Мизия всички институции в държавата се впрегнаха да проверяват язовири и речни корита. И установиха това, което се знаеше от години: за пълното безхаберие и безотговорност в системата на водните обекти се заговори открито още през 2007-а, след водния ад в Цар Калоян. Затова и никой не се изненада, когато министерските чиновници изброиха  над 200 "безстопанствени" язовира в държавата  - такива, за които не се знае дори чия собственост са, камо ли кой е длъжен да ги поддържа технически изправни.  А 78 от тях се оказаха направо цъкащи бомби със закъснител, защото бяха в състояние, тактично определено не като опасно, а като "предаварийно".

Междувременно и прокуратурата оповести, че има доклад за своя проверка, и обяви, че има серия закононарушения, запуснат контрол, неизправни язовирни стени и липса на карти с рискови за наводнения райони. Написани бяха 95 предписания до кметове и областни управители, бяха образувани 4 преписки за евентуални престъпления, както и 17 административни производства.

Сетне всички зачакаха панацеята: поредните законодателни промени. Е, направиха ги, макар и едва през юли тази година. С тях контролът върху язовирите и водните обекти най-сетне се "централизира" в едно ведомство вместо в десет отделни, които само да си прехвърлят топката и да си мият ръцете едно на друго. Само че за да започнат да действат новите правила и по-строгият контрол,  ще са нужни и подзаконови нормативи. А за изготвянето им законодателите са предвидили още шест месеца - явно с надеждата, че дотогава няма да вали.

Дали това ще е достатъчно? Ще видим. При това вероятно твърде скоро, още при следващото наводнение някъде другаде в България...

Facebook logo
Бъдете с нас и във