Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Ние ги хващаме, вие ги пускате го има и в САЩ

Робърт (Боб) Върнън е бивш заместник-шеф на полицейското управление в Лос Анджелис, Калифорния, където е работил в продължение на 37 години. Преди да стигне до високия пост в едно от най-уважаваните полицейски управления в света, Върнън минава по всички стъпала на йерархията, започвайки от патрулиращ полицай. Върнън има магистърска степен по бизнес администрация от университета в Пепърдин, завършил е Института по мениджмънт на Южнокалифорнийския университет и Националния управленски институт на ФБР. Сега бившият полицейски началник живее със съпругата си в Пасадена, Калифорния. Има две деца и девет внуци.
Робърт Върнън е основател на Института за лидерство Пойнтман - известен преди като групата Върнън, който многократно е съдействал на полицейски служби от бившия съветски блок, запознавайки служителите от тези държави с един по-демократичен модел на полицейска работа. Семинарите на Върнън започват през 1994 г. в Чехия и Унгария и оттогава са преминали през повече от 30 други държави. Дейността на института в тези страни включва преквалификация на полицейските служители за работа, съответстваща на морала, етиката и духовните ценности, присъщи на западната култура. Интерес към семинарите на Пойнтман проявяват и депутати, военни лидери, бизнесмени, преподаватели, обществени групи и неправителствени организации.

Г-н Върнън, досега не сте посещавали България, какви са първите ви впечатления?
- Тук съм по повод на Конференцията за борба срещу корупцията, където ръководих един от панелите. Първите ми впечатления са много приятни. Още от самолета пред мен се откри много красива гледка - това е много красива страна. А и хората са доста дружелюбни. Впечатленията ми от конференцията са също положителни. Мисля, че имаше полза от такъв форум, тъй като участниците имаха да кажат важни неща.
Знаете ли, че тази красива страна е на едно от първите места по корупция в Европа?
- Вчера, по време на конференцията, един от българските участници показа графика с класиране по този показател, от която се виждаше, че вие сте някъде по средата на класацията.
Вие с вашия богат професионален опит как бихте могли да съдействате да се преодолеят проблемите с корупцията у нас? Най-вече с корупцията по високите етажи на властта?
- Със сътрудниците в моята организация сме посетили повече от петдесет държави в целия свят. Най-важното е, че от всяка една от тези държави сме извлекли опит, успели сме да научим по нещо. Корупцията в правителствените кръгове е световен проблем, не мислете, че се проявява само тук. И в Америка има корупция на това равнище. В един период в края на тридесетте и началото на четиридесетте години полицията в Лос Анджелис, в която съм прекарал голяма част от живота си, се смяташе за една от най-корумпираните структури в Америка.
Вероятно може да ни бъдете от полза, тъй като сега нивото на корупция в България е като в Америка от периода на тридесетте години...
- Трябва да си призная, че не съм бил достатъчно дълго време в България, за да преценя каква е реалната ситуация тук. Не съм се срещал с много полицаи, срещнах се всъщност само с един полицейски служител, но впечатленията, с които останах, са, че полицаите в България искат да направят нещо в борбата с корупцията. Оптимист съм в това отношение.
Бихте ли казали нещо повече за организацията, от чието име присъствате на конференцията в София?
- В нея членуват осемдесет служители. Част от тези служители работят в САЩ, част от тях са пенсионирани, други са на активна полицейска работа. Това е международна организация. Тринадесет служители имаме във Великобритания, двама в Германия, имаме хора и в Южна Африка. Нашата организация е създала обучителна програма за борба с корупцията, в която сме събрали знанията и опита от целия свят. За класически пример мога да дам Либерия. Когато нашата организация започна работа в Либерия, страната бе на дъното на таблицата на Световната банка по отношение на корупцията и за четири години се изкачи със седемдесет и три места.
Очевидно опитът ви като шеф на полицията в Лос Анджелис си е казал своето. Какви качества трябва да притежава един човек, за да стане полицай в САЩ?
- Това е много добър въпрос. Бих искал да ви разкажа за илюстрация една кратка история за един капитан на кораб в Аляска. Попитали го какви хора наема за този тип работа. Той отговорил: Наемам дървари. Попитали го: Защо наемате дървари? А той отговорил: Всеки глупак може да бъде научен да лови риба, но дърварите знаят как да работят. Така и ние имаме нужда от хора, които имат здрава професионална етика. В полицията ние не наемаме на базата на способности и умения, а на базата на черти на характера. Нашите кандидати минават през няколко вида тестове - писмен изпит, тест за интелигентност, интервю, с което проверяваме тяхната мотивация да станат полицаи, тест за определяне на физическото им състояние, медицински преглед и психологически преглед. Но най-важното, което гледаме, е техният произход. Ние искаме почтени хора, дисциплинирани, лоялни, усърдни и смели. И тук не става дума за чисто физическа смелост, но и смелост, която да им позволи да постъпят правилно. Както и изградена представа за добро и зло, за правилно и неправилно.
Имат ли полицаите в САЩ разследващи функции? От известно време на българската полиция са възложени и такива задачи?
- Да. Патрулиращите полицаи извършват т. нар. предварителни разследвания. Тяхната първоначална задача е, ако мога така да се изразя, да стабилизират местопрестъплението.
Имат ли право да изземват доказателства?
- По-скоро тяхната функция е да защитят доказателствата. Да ги съхранят. Събират и доказателства, но само при по-елементарни престъпления. При тежки случаи, като например при убийство, те само запазват терена, където евентуално могат да се открият доказателствата, а детективите са тези, които ги събират. Освен детективите имаме и криминолози, които извършат специфични изследвания като това на кръвта, правят ДНК анализи и пр.
Започнали сте кариерата си като патрулен полицай. Бихте ли обяснили как е организирана патрулната служба в Лос Анджелис, а и в щатската полиция изобщо, тъй като в България те като че не са много ефективни.
- Патрулирането в Лос Анджелис е организирано на общностен принцип. Имаме практиката да разпределяме патрулиращите полицаи по райони и се стремим те да се задържат по-дълго в дадения район, за да опознаят хората и общността да опознае тях. Тоест полицаите работят в тясна връзка с обществото.
Какви са взаимоотношенията на полицията с прокуратурата, която в САЩ е част от изпълнителната власт? До каква степен прокуратурата има контролни функции и участва в ръководството на полицията?
- Взаимодействието между полицията и прокуратурата при нас е много тясно. Това, което полицията прави, е да предостави на прокуратурата цялата документация - докладите относно арестите, докладите на детективите. При по-маловажни дела, при по-маловажни случаи като например джебчийство, съответният детективски доклад се изпраща при прокурора и той решава. При по-сериозни случаи като въоръжен грабеж, взлом, убийство или отвличане детективът лично отива да докладва на прокурора. В осемдесет процента от случаите прокурорите са доволни от информацията, която получават. В около двадесет на сто от случаите прокурорите връщат случая за допълнително разследване, като дават подробни указания какво точно трябва да се разследва, с кого трябва да се разговаря и т.н. Когато даден случай отиде в съда, тогава разследващият детектив седи редом с прокурора и му помага при провеждането на делото.
В България се получи противопоставяне между МВР и съда. Стана популярен един такъв израз: полицията казва ние залавяме престъпниците, а съдът ги пуска. Съществува ли подобен проблем в САЩ?
- Трябва да призная, че има такова нещо и в Съединените щати. Полицията много често смята, че е събрала достатъчно доказателства, за да бъде осъден даден престъпник, но след това се решава, че може да се стигне до съдебно споразумение. Статистиката показва, че около 70 на сто от случаите в САЩ се разрешават чрез извънсъдебно споразумение. Например, ако някой е обвинен за влизане с взлом, защитата се съгласява този човек да се признае за виновен за кражба, което предполага по-леко наказание. Така че и в САЩ го има това недоволство от страна на полицията към съда: Ние ги хващаме, вие ги пускате.

Facebook logo
Бъдете с нас и във