Параграф22 Weekly

Нотариус Ивайло Иванов:

Ние искаме просто да сме полезни

Нотариус Ивайло Иванов

Г-н Иванов, вярно ли е, че вече и банките ще могат да проверяват в реално време дали са действителни пълномощните, които се представят пред тях - например за теглене на средства от чужди сметки, за откриване или закриване на сметки и други?

- Вярно е, въвеждаме такава практика. Идеята е ние, нотариусите, да качваме информация за заверките върху банкови пълномощни в нашата информационна система "Единство" - така, както вече правим с пълномощните за сделки с недвижимо имущество например. А банките да могат да правят проверки на тези пълномощни в системата. Защото те всъщност правят такива проверки и сега. Практика е, когато отиде на гишето клиент с пълномощно, особено при операции с по-големи суми, да се звъни по телефона и да се търси нотариусът, който е заверил документа - за да потвърди верността му. Само че много често се случва така, че колегата е например в отпуск, не може да вдигне телефона в момента или има някакъв друг ангажимент. А това бави хората, изнервя обстановката, създава затруднения. Затова предложихме, когато има необходимост от такава проверка, банките да могат да я направят веднага и без да изпитват чисто техническите трудности, които са факт в момента. От друга страна, тази операция с телефонното прозвъняване и проверка за нас също е притеснителна - в крайна сметка ние не знаем кой стои отсреща на линията, нали така? Така че и за нас работата ще стане по-спокойна. А най-важният ефект е сигурността за гражданите - така представянето на т. нар. фалшиви пълномощни, с които да се правят опити да се изтеглят неправомерно пари от чуждите банкови сметки, ще бъде значително затруднено.

Всъщност откога реално ще започнат да се правят тези проверки на пълномощните за банковите операции?
- Засега е факт изменението в нашата наредба, която дава срок от два месеца, за да може технически да се пригоди системата "Единство", да се включи новият модул, който да позволи качването на тези пълномощни. Наредбата влезе в сила на 12 февруари, значи до 12 април трябва да сме подготвили нещата технически. Оттам нататък има и друг срок, в който банките да сключат споразумения с камарата - всяка една банка трябва да го направи, трябва да определи на кои лица ще бъде даден достъп до системата, да се снабдят с електронен подпис - това предполагам също ще отнеме малко време. А дали и колко банки ще поискат да се възползват от тази възможност - ще си решат самите те.

А ако въпреки дадения достъп до вашата система "Единство" банковият служител не направи проверка и отпусне парите срещу фалшиво пълномощно - какви ще са тогава последиците?
- Искате от мен отговор, който не е предмет на нашата регламентация. Това е въпрос, по който във всеки един случай би трябвало да се произнесе съдът - да се установи дали е положена необходимата грижа за защита на интересите на гражданина, да се види дали има проявена небрежност и ако да - от кого. Защото може да се окаже, че банковият служител добросъвестно е проверил в системата и там това пълномощно действително е фигурирало, че то е било заверено от нотариуса, но въпреки това то да се окаже неистинско...

В какъв срок след заверката ще може да се "видят" пълномощните в системата?
- Практически веднага. Всъщност имаме идея да се направи доработка на модулите, които използват нотариусите - това са няколко основни програми за водене на регистри, за да може информацията да се праща автоматично. Така ще се улесни и нашата работа, защото вече прекалено много неща трябва да вкарваме в "Единство".

В този смисъл не станаха ли вече прекалено много ведомствата, които имат достъп до вашата система "Единство"? Това не създава ли опасност от пробив на системата, от изтичане на информация?
- Първо да уточним: пълен достъп до системата имат само нотариусите. За всички останали такъв достъп няма - за тях той е функционален. Например за съдебните органи, прокуратурата, разследващите органи - те правят искане до Камарата на нотариусите за осигуряване на достъп по конкретно дело, за конкретен случай и получават достъп само до него. Разликата е чувствителна. Ограничен ще е достъпът и на останалите длъжностни лица - например тези на Агенцията по вписванията, които ще правят проверки при вписванията в Търговския регистър. И те няма да могат да разглеждат какво има в системата, те ще имат достъп само до конкретния модул от нея, който засяга тяхната дейност, и само до конкретен документ. Същото ще бъде и с банките: ще могат да видят под този номер какъв документ съществува, кои са страните и кратко описание на съдържанието му. Нищо повече. Освен това в системата винаги ще остане белег за това кой, кога е влизал и какво е гледал, а това също не е без значение с оглед осигуряването на сигурност за информацията за гражданите и дружествата.

Като стана дума за Търговския регистър, как ще коментирате мерките срещу т. нар. "кражба на фирми"? Много хора негодуват от въвеждането на задължителна и едновременна заверка на съдържание и подпис при смяна на управител, прехвърляне на дружествен дял и ред още фирмени  решения. Има юристи, които твърдят, че това ще затрудни страшно много търговците. Особено дружества, в които участват чуждестранни граждани - трудно ще им е да бият пътя до България специално за един подпис у нас...
- Чувам и чета тези мнения, но, честно казано, не съм много съгласен с тях. Вярно е, че въведеното изискване за едновременно удостоверяване на подпис и съдържание може да доведе до затруднения в някои случаи. Но тук е въпрос на избор - човек трябва сам да реши дали иска повече сигурност, или повече бързина и облекчения. Освен това трябва да се каже, че у нас условията за регистрация и пререгистрация на търговските субекти са изключително облекчени, в сравнение с много други държави. В момента например тече една дискусия за приемане на европейска директива за едноличните дружества с ограничена отговорност (ЕООД). Целта е с нея  да се задължат държавите в ЕС да облекчат условията за регистрация на ЕООД - да става по електронен път, с минимален капитал - нещо, което ние отдавна вече сме направили, при това не само за ЕООД, а за всички дружества. Дискусиите, които текат около тази директива, обаче сочат, че срещу нея има много сериозен отпор - и то до степен, че е възможно тя дори да не бъде приета. Точно заради това, че този облекчен достъп, който на пръв поглед изглежда много позитивен, всъщност много пречи за идентифицирането на лицата, пречи на борбата с прането на пари, не дава достатъчна степен на сигурност кой стои зад тези фирми... Вижте, има държави, в които голяма част от фирмените документи минават през заверка, и то не само обикновена заверка, а нотариуси или други независими органи или лица дори изготвят самите документи - т.е. те контролират законосъобразността на този процес. У нас такова нещо изглежда немислимо. Но мисля, че трябва да се потърси, а и да се намери някакъв баланс между сигурността и оперативността. Самият аз съм чувал много пъти как търговците роптаят: ама какво сега ме занимават с тази бумащина, да ме подпише там счетоводителят, адвокатът - какво толкова има? Да, но ако ти "подпишат" така цялата фирма - тогава нещата започват да изглеждат другояче. Така че,  всяко нещо има две страни.

Въпросът е дали това е правилният начин?
- Една сериозна реформа в търговското и дружественото право е може би наложителна, но тя би била много сложна, защото трябва да се вземат много неща предвид. А това е, което може да се направи в момента, за да се затрудни в максимална степен т. нар. кражба на фирми. Идеята на тези промени е да се види кои са тези неща, които носят риск и които могат да пресекат веднага, без на този етап да се налага да правим колосални  реформи в търговското право. Затова се предложи някои видове документи, които най-често се фалшифицират, да минават през заверка на нотариус. Другата важна брънка от тази промяна е достъпът на длъжностните лица до "Единство" - така пък да може да се направи проверка за действителността на тези документи, преди да се пристъпи към вписване в регистъра. Защото е факт, че сега е възможно да се представят изцяло фалшиви документи: с фалшиви подписи на нотариуси, фалшиви печати. А чрез достъпа до системата длъжностните лица веднага ще могат да направят проверка и да видят дали под този номер на документ тези и тези страни са заверили такъв и такъв договор. Ще видят, че такова действие е записано при нас. Като целта е да се предпазят търговците - нищо повече.

Всъщност сега съществуващата уредба позволява да се случват тези "кражби на фирми". Вижте например при смяната на управител: в момента единственото изискване за вписването на новия управител е той да донесе в регистъра заверен при нотариус образец от собствения си подпис. А има случаи, в които за управители са посочени хора бушони, които идват във фирмите с определена цел. Тези хора идват без проблем при нотариуса, те се явяват и подписите им се заверяват. Но после? Какво ще помогне заверката на този подпис, ако този управител буквално изпразни фирмата от цялото й имущество и после си тръгне? Проблемът там е с протоколите за избор на управител, те трябва да се заверяват - в крайна сметка това не се случва всеки ден.

Истината е, че с Търговския регистър, в сегашния му вид, ние направихме една огромна крачка напред. Защото аз си спомням преди години, когато го нямаше и когато фирмените регистри бяха по съдилищата, как за всяко нещо се тичаше до фирменото отделение. Нямаше как онлайн да провериш нищо - идват ти страните с актуално състояние отпреди месец, а те вчера може да се променили всичко във фирмата. Сега с този достъп определено сме облекчени. Въпросът, на който трябва да намерим отговор обаче, е как да сме и в достатъчна степен сигурни. И мисля, че вариантът със заверките при нотариус е добър. Ние искаме просто да сме полезни...

Facebook logo
Бъдете с нас и във