Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Никой съд не иска делата на вложителите

Пълен шах и мат - това е засега резултатът от делата за обезщетения, които вложителите в Корпоративна търговска банка водят срещу БНБ, срещу Министерството на финансите и срещу Фонда за гарантиране на влоговете в банките заради забавеното плащане на гарантираните им влогове. Оказа се, че нито Върховният административен съд иска да гледа тези дела, нито Административният съд в София-град. Двете съдилища си ги премятат като топки за пинг-понг и прекратяват висящите производства с все един и същи мотив: "Делата не са подсъдни на този съд". Пита се на кой съд тогава са подсъдни - може би на онзи в Страсбург?!

Жалбите на Саве Адина Дойна и на Милен Митев Велушев са учебникарски пример за това как битката за право у нас може да се превърне в нещо повече от ходене по мъките. От края на миналата година тези двама вложители водят дела за обезщетения по Закона за отговорността на държавата за нанесените им вреди. Те искат компенсация заради забавеното изплащане на гарантираните им влогове в КТБ.

Исковете първоначално са заведени срещу БНБ, Министерството на финансите и Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Но впоследствие ответниците се стопяват само до двама - Министерството на финансите и Българската народна банка. Саве Адина Дойна и Милен Митев Велушев твърдят, че двата държавни органа са нарушили Директива 94/19/ ЕС и по този начин са им нанесли вреди. Те искат 7150 евро обезщетение заради платено капаро за апартамент, който така и не успели да купят, плюс още 2200 евро, дадени на агенцията посредник по сделката. Отделно са изчислили, че държавата трябва да ги възмезди за 25 000 евро пропуснати ползи. А накрая искат и още по 9900 евро като обезщетение за всеки ден забава на изплащането на гарантираните им суми - става дума за общо 135 дни, с които са надхвърлени сроковете за изплащане на гарантираните влогове, заложени в европейската директива. Любопитен е и мотивът, с който двамата вложители искат компенсация за тези "морални" вреди: с тази забава МФ и БНБ са подронили доверието им в българската държава.

Искът е заведен първоначално в Административен съд София-град. С определение от 9 март 2015 г. обаче съдията-докладчик Петя Стоилова прекратява делото. Мотивът й е, че то не й е подсъдно, т.е. че делото не може да бъде разгледано в АССГ, а трябва да бъде изпратено във Върховния административен съд. От исковата молба на вложителите става ясно, че те обвиняват в бездействие управителния съвет на БНБ и министъра на финансите. Оспорването на актовете на тези органи се извършва пред Върховния административен съд съгласно Административнопроцесуалния кодекс и Закона за кредитните институции - Административен съд София-град няма правомощие да се произнесе по отношение на тези твърдения, пише съдия Стоилова, след което прекратява делото  и го изпраща на Върховния административен съд, за да го разгледа той.

На 6 април тази година обаче тричленен състав на ВАС и съдиите Галина Христова, Таня Куцарова и Пламен Петрунов излизат с друго становище: "Разпоредбата на чл.7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда исковете да се предявяват пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения. При положение че нито общите, нито специалните нормативни разпоредби определят този вид дела като родово подсъдни на Върховния административен съд, следва да се приеме, че исковете правилно са били предявени пред Административния съд София-град в съответствие със закона." С тези аргументи ВАС също прекратява делото.

Всъщност, становището, че тези спорове трябва да се разглеждат именно от Административен съд София-град, вече е трайна съдебна практика за ВАС.  Още през февруари, както вече "Параграф 22" писа, имаше серия искове, заведени от вложители в КТБ за обезщетения заради вреди, претърпени покрай затварянето на банката. Тези дела бяха прекратени още преди да стигнат до съдебната зала, защото ВАС постанови, че не е компетентен да ги разгледа и че споровете трябва да се изпратят  на столичния административен съд.

Само че когато и Административен съд София-град вече каже, че делото не му е подсъдно и откаже да го разгледа, това на прост език означава, че гражданите се лишават от правосъдие. А това е недопустимо за която и да било държава с претенции да е правова.

Затова и съвсем логично тримата съдии от ВАС, на които се падна последното дело - по иск на Саве Адина Дойна и Милен Митев Велушев, в крайна сметка решиха да повдигнат спор за подсъдност, който трябва да се разреши от петчленен състав на ВАС. И от неговия изход най-сетне да стане ясно кой съд трябва да поеме и да реши по същество делата на вложителите: АССГ или ВАС. Или наистина за тях няма друг път освен онзи към Страсбург...

Facebook logo
Бъдете с нас и във