Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Нотариален огън срещу мярка 81

Една от обявените от кабинета Орешарски мерки за намаляване на административната тежест за гражданите подпали чергата на нотариалното лоби. Прословутата с фантастични доходи юридическа професия остана като гръмната след обявеното от икономическия вицепремиер предложение договорите за покупко-продажба на автомобили втора ръка между граждани в България да не подлежат на нотариална заверка. Предложението е направено от Асоциацията на вносителите на автомобили с аргумента, че в европейските страни нотариална заверка на подписите при прехвърляне на собствеността на превозно средство не се изисква. Удостоверяването на сделката става само с писмен договор между продавач и купувач, който се регистрира в общината.


Изискването за нотариална заверка на тези договори у нас е с 80-годишна история и отдавна никой не си прави труда да го аргументира. След обявяването на мярката обаче Нотариалната камара скочи като ужилена, при това с твърдението, че автосделките не носели на членовете й кой знае какви приходи. На преден план беше изкаран общественият интерес, който щял жестоко да пострада без заверки на подписите при прехвърляне на коли. За българина колата била още стока лукс и по значение била по-близо до жилището, отколкото до по-дребните движими вещи. Дали обаче тази дейност, до която е опирал почти всеки гражданин, се извършва основно на полза роду?


Сегашната уредба на казуса е в Закона за движение по пътищата, който изисква нотариална заверка на подписите при прехвърляне на собствеността върху всички МПС-та освен мотоциклети с обем на двигателя до 350 кубика, както и върху ремаркетата с товароносимост над 10 тона. Сравнението с въвеждането на подобни нотариални заверки през 1931 г. е показателно. Това става със Закона за уреждане собствеността и залога върху земеделските и превозните машини със значителна стойност. Изместването на предмета през годините веднага бие на око - замисълът поначало е бил нотариалните заверки да се правят върху транспортни средства със земеделска, индустриална или обществено-транспортна дейност, а не върху лични автомобили. И това е подчертано с въвеждането на критерия те да са със значителна стойност, което не се отнася за масовия личен автомобил както у нас, така и в развитите страни. Тоест доводът на Нотариалната камара, че подобна мярка би нарушила десетилетна законова традиция, е формално верен, но издиша. Тази традиция нито е зачената такава, каквато е сега, нито отговаря на съвременните традиции в развитите страни.


Приведеният от камарата довод за гаранциите, които нотариалното производство (съдебно-охранително по предназначение)дава за защита интересите на продавача и купувача, също е плашило, предназначено да поражда страхове и отдалеч да пресича дори мисълта за подобна промяна. Камарата изобщо не казва какви са практическите измерения на ролята й в това прехвърлянето на една кола да не противоречи на закона и на добрите нрави съобразно изискването в Гражданскопроцесуалния кодекс. Реално това касае най-вече случаите на опит за прехвърляне на собствеността върху колата при наложен запор или когато тя е част от семейна имуществена общност. Първата хипотеза е пример за това как огромният брой коректни продавачи и купувачи биват санкционирани заради неправомерни действия на малък процент хора. При това същата справка би могла да се прави и удостоверява в общината, където собствениците са длъжни да регистрират возилата след придобиването им.


Сделките, които единият съпруг прави с кола, придобита на негово име, пък изобщо не трябва да бъдат ограничавани с допотопното изискване двамата съпрузи да участват в тях, явявайки се лично пред нотариуса. Освен че колата вече е просто вещ за лично ползване, спор за нея би възникнал едва при развод, когато приносът за придобиването й и възлагането й в дял на единия съпруг (респективно компенсирането на другия)подлежи на разглеждане. Тогава съдът ще има предвид колко пари е взел продавачът за колата и ще съобрази приноса на всеки един в закупуването, като и двете обстоятелства подлежат на доказване по общите правила в ГПК. Липсата на формални пречки за продажба на колата от единия съпруг ще действа и дисциплиниращо - онзи, който дава парите, ще държи колата да е на негово име. А ако я плати, записвайки като собственик другия съпруг, ще е наясно с риска. Налице е и въведената с новия семеен кодекс възможност тези отношения да бъдат закрепени в брачен договор.


Другият основен аргумент на камарата е контролът върху събирането на местните данъци и такси върху превозните средства. Аргументът е обаче несъстоятелен, тъй като тази функция е поначало неприсъща на нотариусите. Събирането на тези налози си е работа на общината, в чиято каса влизат. Тя може да си ги поиска както при прехвърлителна сделка, когато купувачът ще поиска справка за собствеността, така и по всяко време чрез предприемане на принудително изпълнение чрез териториалната служба на НАП. Ако купувачът не поиска справка, рискува да бъде измамен. А ако общината не си поиска данъка, губи средства. На практика нотариусите привеждат в довод извършвана от тях контролна дейност, за която други органи харчат средства на данъкоплатеца. Логиката е - правим това, което никой друг не иска да прави, и искаме да ни се плаща.


Всичко това е видно и от аргумента на камарата за взаимния достъп на нотариуси, чиновници, общинари, съдебни и полицейски органи до информационните им системи. Нотариусите имат достъп до данните на данъчните служби, до базата данни Население на регионалното министерство, както и до националния регистър на българските лични документи. Изградената в последните години информационна система на камарата пък е достъпна за справки от страна на всички държавни органи, които имат правен интерес. За тях този служебен достъп е безплатен, докато системата, която ползват, е платена с парите на гражданите. Показателно е, че в стремежа да си запази автосектора камарата признава, че IT-специалистите й могат в рамките на месец да създадат модул, с който всички договори с МПС да станат публични. Нотариусите значи могат, а общините, които прибират данъците - не. При това разработването и въвеждането на единен информационен продукт за тази дейност не би ги затруднило и не би струвало милиони, както твърдят от камарата. Информационни масиви в тази насока имат камарата, МВР, КАТ, НАП, регионалното министерство, общините - какво пречи да бъдат ползвани в угода на хората? И те да не тичат по всички тези институции, за да проверяват и удостоверяват едно и също нещо.


Също толкова недопустимо е и нотариусите да се правят на полицаи, прокурори, съдии и адвокати (доколкото си таксуват и изготвянето на договора, който си е типов), поемайки главната роля на борци срещу измамите. Както полицията може да направи по всяко време справка и проверка на всеки автомобил или собственик, така прокуратурата е длъжна да разследва и вкара в съда всеки случай на автоизмама. Обратното означава отказът от правораздаване да бъде толериран и награждаван - както с по-малко работа за разследващи и съдии, така и с повече възможности за корупция. А за еднопосочна контролна дейност гражданите да плащат двойно и тройно. Пък и къде е контролната дейност на нотариусите в изповядването на сделките на реалната им стойност, щом като това става по посоченото от страните или по бележка на произволно избран от тях застраховател, който удостоверява буквално каквото му поискат? А много продавачи остават шашнати колко ниско може да бъде оценена колата им, без дори да са отваряли дума за това. За тази практика камарата признава, че е преобладаваща и в повечето случаи застрахователните оценки са драстично занижени. Но дори при еднакви оценки начислените от нотариусите суми варират не с проценти, а в пъти.


Веднага след обявяването на мярка 81 беше пусната в ход и заплахата, че ако нотариусите бъдат лишени от заверките на автосделки, държавата ще наложи свои такси, които ще са по-големи от нотариалните. Това е придружено с минимизиране на сумите, събирани от нотариусите по това перо. Първото обаче е само хипотеза, за която кабинетът не е дал храна. А твърденията, че нотариалните приходи от продажби на коли са нищожни, са, меко казано, неточни. Преди Бобева да поднесе на камарата тази неприятна новина, самата камара е признавала значимостта на тези приходи. Дори в изпратеното до вицепремиера и правосъден министър Зинаида Златанова становище на камарата се набива на очи противоречието. Измамите щели да нараснат главоломно, а местните приходи да намалеят в същата пропорция - сделките с коли значи са много и носят високи приходи. В същото време председателят на камарата Красимир Катранджиев убеждава медиите, че това перо е пренебрежимо малко, сделките се броят едва ли не на пръсти, а таксите не са никак високи. Но пък в становището на камарата пише, че местният данък при прехвърляне на МПС е едно от главните постъпления в местните бюджети. Излиза, че срещу нищожно заплащане нотариусите държат да са гаранти на гражданския оборот, на изпълнението на бюджета и на законността в държавата. Не е за вярване.


nbsp;


nbsp;



Всъщност общинските бюджети са ощетявани масово именно заради фалшивите оценки и това беззаконие е въведено в режим на търпимост. И точно сделките със сравнително нови и скъпи коли, които са предмет на най-големите измами, ощетяват най-тежко бюджета. Не е ясно и защо покупко-продажбата на автомобили втора ръка между граждани у нас трябва да е в един режим, а тази на коли, закупени в чужбина или новозакупени в България - в друг. За тях нотариална заверка на сделката не се изисква, дължимите данъци не се контролират от нотариуса, а възможността за измама остава. При нея предвидената в закона и застрахована пълна имуществена отговорност на нотариуса не може да бъде ангажирана, въпреки че всяка кола, която се препродава нотариално в България, преди това е закупена без наториална заверка у нас, от или в чужбина. Друг е въпросът и колко измамени в автосделки са били обезщетени в рамките на тази имуществена отговорност на нотариуса - в тези случаи измамените трябва да влязат в битка както с нотариуса, доказвайки вината му, така и с неговия застраховател.

Facebook logo
Бъдете с нас и във