Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Нов оазис за хрантутници на властта

Министерският съвет одобри първата българска национална стратегия за противодействие на прането на пари на заседанието си в сряда (24 август). Документът, който беше представен като допълнение и разширяване на Стратегията за национална сигурност на Република България в частта й за финансова и икономическа сигурност, ще бъде внесен за гласуване в Народното събрание и трябва да служи за основа на пакет от законодателни промени срещу изпирането на пари.
В поредната стратегия за борба с организираната престъпност пише, че България ще предложи изграждането на регионална мрежа за информационното сътрудничество по проблемите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм.
Ще се прави и фонд, в който ще влязат част от средствата, отнети в резултат на осъдителните присъди за изпиране на пари или финансиране на тероризъм. С парите от него щели да се подпомагат жертвите на трафик на хора и наркотици, разследванията на подобни престъпления и превантивната дейност, ще се използват и за укрепване на административния капацитет на ангажираните с проблема институции - МВР, ДАНС и прокуратурата. Предвижда се и създаването на регистър на банковите сметки и на данъчните декларации, за да имат разследващите по-лесен достъп до банковата, търговската и данъчната информация. В регистъра ще се посочват имената на лицето, кога е открило сметка, в коя банка и евентуално кога сметката е закрита, без обаче да се разкрива информация за конкретните суми.
А черешката на тортата е създаването на поредния Междуведомствен съвет за координация, който ще осъществява цялостен мониторинг и прилагане на необходимите решения. Колко милиона ще бъдат отмъкнати от държавния бюджет и колко наши хора ще бъдат уредени на заплата в тази структура, разбира се, в стратегията не пише. Но че основно ще си клатят краката, ще премятат папки и ще пишат словоблудства във вид на отчети - няма съмнение.
Стратегията, писана от фондацията РискМонитор съвместно с МВР и прокуратурата и внесена официално от вътрешния министър Цветан Цветанов, беше представена още през март. Със закъснялото с близо две десетилетия откритие, че нова тенденция е мръсните пари да се връщат в България под формата на чуждестранни инвестиции. Те минават и транзит през страната и престъпниците използват български институции за изпирането им. Как и защо авторите на стратегията са решили, че изнесените в чужбина през периода на прехода средства на организираната престъпност се връщат в страната като чуждестранни инвестиции едва в последните три години, само те си знаят.
Не се казва и дали под организирана престъпност би следвало да се разбира основно източването на банките, на обществените фондове, на държавните и общинските дружества, пирамидите (осъдителни присъди за които няма), а не само наркоразпространението, проституцията, трафика на хора. Не става ясно и ще мине ли предложението на подуправителя на БНБ Румен Симеонов при представянето на стратегията банките да имат задължение да искат от клиентите си информация за произхода на парите над определена сума.
Полемиката върху подобни текстове е поначало вятър работа по една причина - всички те подминават първоначалния произход на големите финансови потоци, погребвайки миналото. Този подход е в пълно съзвучие с жалките успехи на компетентните държавни органи в борбата срещу изпирането на пари. По данни на Върховната касационна прокуратура у нас са приключили едва 72 дела срещу изпиране на пари. По 14 от тях са постановени оправдателни присъди, а 34 са завършили със споразумение. Ефективно осъдени са 57 души, условно - 46. Най-голям дял в престъпленията, които генерират средства за изпиране, имат трафикът на хора, сводничеството, нетрудови доходи от проституция - 37 %, престъпленията, свързани с наркотици - 30%, измамите, включително и с еврофондове - 9%, рекетът, изнудването и компютърните измами - с по 6 процента. С под 4% са лихварството, данъчните престъпления, контрабандата, автокражбите, присвояването в чужбина.
Полемиката е безсмислена и защото истинските намерения за създаване на подобни структури са удавени в думи. Повече от година мина от създаването на друго подобно звено - антикорупционния център БОРКОР, а още не е ясно с какво се занимават незнайно как в назначените него 140 рицари на законността. Но харчат годишен бюджет от 8 млн. лева. Без да е ясно какво конкретно ще вършат тези хора, кабинетът им отпусна 16.5 млн. лв. да си ги харчат до 2013 година. В средата на юни кабинетът отново развърза кесията и даде на центъра. 2.5 млн. лв. за изграждане на непрекъснато електрозахранване в сградата му, за монтиране на IT-инфраструктура и за текуща издръжка. В края на миналата година беше приет и Устройствен правилник на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет, каквато е пълното наименование на структурата.
Подобно на сегашната стратегия срещу изпирането на пари задачите на БОРКОР са истинска боза. В правилника му пише, че центърът анализира, планира и разработва мерки и комплексни решения за предотвратяване на възможността да създават и утвърждават корупционни практики и за противодействие на корупцията като цяло и на организираната престъпност в частта, в която двете престъпни явления взаимно се припокриват. БОРКОР подпомага държавните органи и органите на местното самоуправление при разработването на политиката за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност и подобряване на взаимодействието и координацията между държавните органи, гражданското общество, медиите и бизнеса. И за да е още по-помпозно празнодумството, центърът прилага комплексния модел за противодействие на корупцията и организираната престъпност. БОРКОР, който бил разработен по германски стандарти, щял да използва и родни разработки.
Нищоправенето в антикорупционната служба личи дори от наименованията на дирекциите - Планиране и управление на проекти, Иницииране на проекти и анализ на конкретни случаи, Анализи и развойна дейност, Документиране и прилагане на мерките и Информация и координация. Източниците на финансиране са държавният бюджет, средства по национални и международни програми, договори и споразумения, помощи, дарения и други източници. За началник на БОРКОР пък беше турен човек, който заема един след друг все по-благи началнически постове, сякаш е абониран за тях - Румен Миланов. Бившият шеф на КАТ, на Жандармерията, на НСБОП и НСО опита да преметне всички, твърдейки, че ще получава от държавата не повече от 2 млн. лв. годишно, т.е. 6 млн. лв. за три години. Но дума не обели какво ще прави с останалите 10.5 млн. лв. в повече, които държавата вече му отпусна. При това без той да ги е искал. За заместник на Миланов пък беше назначен бившият шеф на ДАНС по времето на тройната коалиция Петко Сертов. А ДАНС уж брани националната сигурност, което включва и тежките форми на корупция, в която хората. от коалицията се овъргаляха достатъчно.
Едва ли новата структура срещу изпирането на пари ще е нещо различно от БОРКОР - една голяма далавера. Антикорупционният център беше заченат в лъжа. При представянето му премиерът Бойко Борисов се похвали, че той се създава по предложение на федералното министерство на вътрешните работи на Германия и че за бюджета му ще се погрижи германската страна. Борисов дори благодари персонално на канцлера Ангела Меркел, че харчи пари, за да подпомогне България в по-добрата работа срещу престъпността.
Радио Дойче веле обаче реши да провери Борисовите приказки и още на другия ден попита вътрешното министерство в Берлин верни ли са. Отговорът си беше чист шамар - Германия не участва в текущото финансиране на проекта, а представеният в София като ключова фигура в проекта Ролф Шлотерер е германски съветник в българското МВР. И макар че е той инициатор на БОРКОР, целият проект си е чисто български и ще го плащат изцяло българите. Самият Шлотерер каза същото - проектът ще бъде финансиран основно от българския бюджет, но вероятно ще има финансова подкрепа от страна на други държави и най-вероятно от европейските социални фондове. Вероятно, но кой знае...
Ако най-бедната и затънала в разруха и беззаконие държава в Европейския съюз продължава в този дух, със сигурност ще се превърне в най-големия мозъчен тръст за борба с мафията и ще оглави поне тази класация. Накъдето се обърнеш - комисии за борба с корупцията и конфликт на интереси, държавни агенции и инспекторати. А корупцията и конфликтите на интереси са навсякъде и във всички държавни структури. При липсата на желание да бъдат наказани българите ще трябва да се задоволят те да бъдат само анализирани.

Facebook logo
Бъдете с нас и във