Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Нов принос за разсекретяване на делата

Да се ограничи разглеждането на наказателни дела в съда при закрити врата предложиха депутатите от Синята коалиция Йордан Бакалов и Веселин Методиев. Проектът им, внесен за обсъждане в парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред преди дни, е кратък, но амбициозен по обхват. Той предвижда редакция на две разпоредби в Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ).
В мотивите към законопроекта си сините депутати заявяват, че целта на предлаганите промени е да отпадне съществуващото сега задължение на съда да разглежда наказателните дела при закрити врата винаги когато по тях като доказателства се ползват данни, получени чрез специални разузнавателни средства (СРС). Това задължение произтича от чл.263, ал.1 от НПК и чл.25 от ЗЗКИ. Първата норма гласи: Разглеждането на делото или на отделни съдопроизводствени действия става при закрити врата, когато това се налага за запазване на държавната тайна или на нравствеността, както и в случаите на запазване в тайна на защитения свидетел. Втората норма пък определя категориите информация, които представляват държавна тайна и подлежат на класифициране. Двата текста, които засягат ползването на СРС в наказателния процес, се отнасят до използването на СРС и до събраните с тях данни. Според първия държавна тайна е информация относно използвани съгласно законовите разпоредби СРС - технически средства и/или оперативни способи. Вторият определя като държавна тайна и данните, получени в резултат на използване на СРС и данни относно контролирането на покупки и тайни наблюдавани пратки.
Бакалов и Методиев приемат, че може да се намери оправдание за това техническите способи за получаване на тези данни да са тайна, но не и за това тайна да бъдат самите данни. В добавка напомнят, че разглеждането на делата при закрити врата среща негативно отношение от страна на обществото и нарушава основен принцип в наказателния процес - за публичност на съдебното производство.
Конкретното предложение на сините депутати обаче надхвърля изложените в мотивите им доводи. Те предлагат и в двата случая, посочени по-горе като държавна тайна, да се добави идентичен текст, който ограничава приложението им в случаите, когато те се ползват в съдебното производство по наказателни дела. С други думи, в такова производство държавната тайна да не се третира като такава. Съзнавайки това противоречие, Бакалов и Методиев обясняват, че предлаганите от тях промени не премахват изобщо качеството държавна тайна на информацията в тези случаи, а предвиждат, че данните нямат това качество в наказателното производство
само в съдебната му фаза
Извън обхвата на предложението им остава защитата на информацията, получена при законосъобразно прилагане на СРС за цели извън тези по НПК - например за защита на националната сигурност, както и за защитата й в досъдебното производство, където принципът на публичността не действа. А степента на защитеност на държавната тайна остава достатъчно висока, тъй като съдът ще продължи да разглежда при закрити врати дела с информация, която е държавна тайна на друго основание - например свързана с отбраната на страната.
Колкото и добри да са намеренията на вносителите това двойствено третиране на информацията от СРС веднъж като държавна тайна по принцип, и втори път като държавна тайна, която обаче не е такава в съдебната фаза на наказателния процес, трудно може да бъде прието като издържана правна конструкция. Ако определена информация представлява държавна тайна, без особено значение е дали тя ще бъде разкрита пред широката публика в наказателния процес или извън него. Както е без особено значение дали тя ще бъде разкрита в досъдебната, или в съдебната му фаза. Във всеки от тези случаи ще се огласи държавна тайна, т.е. данни, чието разкриване пред широката публика може да увреди интереси на държавата. Необяснимо е и друго противоречие в законопроекта. От една страна, вносителите признават, че запазването в тайна на техническите способи за получаване на данни чрез СРС е оправдано. В същото време обаче предлагат и тази тайна да бъде разкривана безпроблемно в открито съдебно заседание наред със самите данни, получени чрез СРС. Това е нещо, срещу което ще скочат с пълно право не само хората от МВР.
Възниква и въпросът дали инициативата на вносителите не е позакъсняла и дори
дали изобщо е нужна
Подложени на натиск да не засекретяват излишно процесите, самите магистрати предприеха мерки и стигнаха до далеч по-разумно решение в средата на миналата година. Тогава Общото събрание на Наказателното отделение на Софийския градски съд прие становище, в което ограничи по тълкувателен път случаите, в които съдебното заседание може да протече при закрити врата. Два месеца по-късно тогавашният председател на съда Георги Колев заяви, че е пресечена тенденцията наказателните процеси в София да се гледат при закрити врата. Колев призна, че публичността в съда е била неоснователно ограничавана. След приетото от колегите му становище в съда вече не се правят секретни съдебни заседания по мерки за неотклонение. Колев подчерта, че в провинцията делата, в които са включени и данни от СРС, все още масово се засекретяват. Основният довод в становището на столичните съдии е, че след като завърши прилагането на СРС в досъдебното производство и след като събраната чрез тях информация пристигне в съда, тя вече не представлява класифицирана информация и не подлежи на защита от ЗЗКИ като държавна тайна. Колев посочи тогава и другото важно разграничение - информацията, придобита чрез СРС, престава да бъде държавна тайна след края на тяхното прилагане и предоставянето й на съда, но начинът, по който е събрана, остава класифицирана информация.
Тази позиция беше потвърдена и от съдията от СГС Мирослава Тодорова, председател на Съюза на съдиите в България: Когато има мярка за неотклонение, няма основание заседанието да е засекретено, защото СРС-тата са преустановили своето действие. Обикновено срокът за експлоатация на СРС-тата е двумесечен, освен ако не бъде продължен. Секретни са технологията и методологията за прилагане на СРС, но тази информация не достига до съда и не е включена в делото, поради което няма основания за засекретяване,
В споменатото становище на съдиите от СГС се постига по тълкувателен път точно това, което Бакалов и Методиев целят с предложената законодателна промяна - до засекретяване на данните от СРС в съда да се прибягва само ако в разговорите на подслушваните се засяга държавна тайна. Магистратите се обединиха и около разбирането, че е задължение на съдията да се мотивира, ако реши да засекрети заседанието. Във фазата на досъдебното производство прокурорът също може да поиска засекретяване на делото, ако смята, че някои факти са свързани с държавна тайна. С цел да се уеднакви практиката наказателните съдии от СГС поискаха и тълкувателно решение на Наказателната колегия на Върховния касационен съд като предпоставка техните виждания да се възприемат от колегите им в цялата страна.
Огнян Стойчев

(каре)
Из становището на СГС:
Специалните разузнавателни средства стават законно достояние на съда едва след като е постигната преследваната от тях цел, т.е. те са изпълнили предназначението си и са довели до попълване на доказателствената маса с обективна информация. От този момент насетне, след като е постигната предвидената с тях цел, прилагането на специалните разузнавателни средства се счита преустановено. Това означава, че самото специално разузнавателно средство престава да бъде държавна тайна. Нивото на класификация на информацията се премахва при отпадане на основанията за защита на класифицираната информация. След постигане на предвиденото с използването му предназначение отпада и основанието за запазване на тайната на факта на самото му използване, съответно отпада и основанието му за защита по Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Продължават да бъдат класифицирана информация единствено приложените в конкретния случай технология и методология, употребени при прилагането на съответното СРС.
При това положение, след преустановяване на прилагането на СРС, когато резултатите от тях са предоставени на съда за произнасяне във връзка с функциите му на решаващ орган в съдебна фаза или на орган по съдебен контрол в досъдебна фаза, вече не представляват държавна тайна и съответно не е основание делото да се гледа при закрити врата. В тези случаи съдът е длъжен винаги да извърши преценка дали информацията отговаря на изискванията на ЗЗКИ да бъде определена като държавна тайна. В този смисъл, ако данните, получени в резултат на използване на СРС, не представляват държавна тайна, тъй като не застрашават нито националната сигурност, нито суверенитета на страната, то тогава за съда не съществува правна възможност да ограничи публичността на съдебното заседание. Приоритетният интерес на правосъдието е да се постигнат целите по чл.1, ал.1 от НПК - да се разкрият престъпленията, да се накажат виновните и да се приложи правилно законът, така че и обществото да бъде убедено, че това се е случило. Правосъдие, което не разчита на обществена убедителност, е лишено от основание.

Facebook logo
Бъдете с нас и във