Параграф22 Weekly

Кандидатът за член на ВСС Ясен Тодоров:

Нов съвет с ново доверие

Ясен Тодоровe първият кандидатза член на новия Висш съдебен съвет, предоставил своята концепция и имуществена декларация още в деня на номинацията - 24 юли. В момента той е следовател в специализираното звено Противодействие на корупцията и финансово-данъчните измами към Софийската градска прокуратура. Преди това е работил в следствения отдел на прокуратурата. От декември 2007 г. е избран за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, където работи до януари 2012 година. Започнал е кариерата си на следовател в Столичната следствена служба през 1993 година. Завършил е Академията на МВР със специалности Право и Охрана на обществения ред и борба с престъпността.

nbsp;


Г-н Тодоров, как оценявате битката около съдебния закон за промяна на правилата за избор на членове на ВСС ?

- С промените в Закона за съдебна власт (ЗСВ) за първи път се предвиди достатъчно прозрачна и демократична процедура за избор на членове на ВСС. Те са от съдебната (магистратската) квота, общо 11 души - шестима съдии, четирима прокурори и един следовател. Парламентарната квота е също от 11 души. Делегатските събрания на съдиите и прокурорите ще бъдат далеч по-представителни - на всеки пет съдии или прокурори един делегат. Представителят на следствието ще се избира на общо събрание на всички следователи. Номинациите трябва да бъдат придружени от подробни писмени мотиви, изготвени от вносителя на предложението, а самите номинирани магистрати трябва да представят своя концепция за работата си като евентуални бъдещи членове на ВСС, както и подробна имуществена декларация за членовете на семействата си и за роднините си по права линия. Същите са изискванията и към номинираните кандидати от квотата на Народното събрание. Голям плюс на новата процедура е ранното оповестяване на кандидатурите - два месеца преди избора, което дава възможност за задълбочен дебат върху вижданията на кандидатите за начина на работа на ВСС и за техните лични професионални качества и морален облик.


Гарантират ли тези промени прозрачен избор на почтени и независими членове на съвета ?

- Изборът на членове на ВСС от магистратската квота е изцяло в ръцете на самите съдии, прокурори и следователи. Те би трябвало да проявят активната си гражданска и професионална позиция и да изберат тези кандидати, които най-добре ще представляват и защитават техните интереси. За кандидатите от парламентарната квота, които са 17 на брой, е предвидена една достатъчно прозрачна, дори прекалено публична процедура за преценка на качествата им и за провеждане на окончателен избор на 11 членове на бъдещия, втори поред постоянно действащ ВСС. В периода между 24 юли и 11 септември е дадена възможност на различните неправителствени организации да формулират и поставят въпроси на кандидатите. Създаден е специализиран тематичен сайт на интернет страницата на парламента, на който всекидневно се публикуват новостите около избора и на който пряко онлайн на 11 септември ще може да се проследи изслушването на кандидатите пред Комисията по правни въпроси в 41-то Народно събрание на Република България. Това изслушване по изключение ще се проведе в пленарната зала на парламента. Председателят на правната комисия г-жа Искра Фидосова отсега е отправила покана до посланиците на страните членки на ЕС да присъстват на изслушването. Самият избор е предвиден за 26 септември и ще се предава пряко по БНТ.


Как оценявате досегашната практика за избор на членове на ВСС?

- Досега е избиран само един постоянно действащ ВСС - този, чийто мандат изтича на 3 октомври. При неговия избор през септември 2007 г. листата с кандидатите от парламентарната квота беше внесена в Народното събрание и същия ден бе гласувана ан блок. Без по някакъв начин да омаловажавам качествата на юристите, включени в тази листа, смятам, че сегашната процедура дава много по-голяма възможност да се подложат на публична дискусия качествата на отделните кандидати и да се направи реална преценка за техните професионални умения и морален облик. Много важна разлика между двете процедури е тази, че сега ще се гласува за всеки кандидат поотделно.


Как ще коментирате опасенията, че евентуалният избор на съдебни инспектори във ВСС е в разрез със заявката за нов стил в работата на съвета?

- От общо 17-те кандидатури от парламентарната квота четири са на бивши инспектори от Инспектората към ВСС (ИВСС). Двама от тях сега са адвокати -Васил Петров, номиниран от ДПС, и Незабравка Стоева, номинирана от БСП. Бивши инспектори са и сегашният съдия Мария Кузманова, номинирана от ГЕРБ, и един следовател - моята кандидатура, предложена от Атака. Аз лично приемам тези номинации като положителна оценка за свършената работа от ИВСС през четиригодишния му мандат. Още повече че моята кандидатура и кандидатурата на г-жа Кузманова са издигнати от парламентарни групи, различни от тези, които са ни номинирали за инспектори преди близо пет години. ВСС и Инспекторатът към него са два абсолютно отделни и автономни органа. Наистина техните функции са такива, че Инспекторатът до голяма степен е орган, който събира и предоставя информация, а ВСС е органът, който има решаващата роля също по кадровите и по дисциплинарните въпроси. Със сигурност ИВСС е натрупал немалко негативи с принципната си позиция по много проблеми в съдебната система, както и с излагането на показ на много нелицеприятни факти от нейната кухня. По много въпроси позициите на двата органа са се разминавали. Ако новият състав на ВСС възприеме стила и добрите практики на Инспектората, резултатите ще са положителни.


Каква е оценката ви за работата на инспектората?

- Създаването на инспектората съвпадна с началото на пълноправното членство на България в Европейския съюз. Инспекторатът безусловно доказа за това време, че е работещ орган. Резултатите от извършените проверки сочат, че към края на първия мандат е достигнат общ дисциплиниращ ефект по отношение на бързината, прозрачността и уеднаквяването на съдебната практика. Такава е и оценката на Европейската комисия. Важен аспект от дейността на ИВСС бяха откриването и обобщаването на противоречива съдебна практика. През първия си мандат ИВСС отправи 16 сигнала за тълкувателни решения до председателите на ВКС и ВАС и по седем от тях такива са приети.


По инициатива на ИВСС се проведе задълбочен дебат върху причините за връщане на наказателни дела. Бяха набелязани мерки и върнатите дела намаляха многократно. ИВСС допринесе съществено за повишаване на общественото доверие в съдебната власт, като с дейността си показа, че грешките вътре в системата не остават незабелязани и несанкционирани. Израз на тази важна функция на ИВСС беше неговата дисциплинарна практика. След създаването на Инспектората се отчете многократно увеличаване на дисциплинарните производства в сравнение с предишни периоди.


Оказван ли е натиск за прикриване на резултати от проверки, водещ до двоен стандарт в дейността ви?

- Мога с ръка на сърцето да гарантирам, че по абсолютно никакъв начин не ми е оказван натиск или влияние в работата ми като инспектор. Не е имало никакво вмешателство в работата ми - нито от страна от парламентарната група на Български народен съюз (ВМРО, БЗНС и ССД), която издигна моята кандидатура за инспектор, нито от страна на главния инспектор, нито от ръководството на съда и прокуратурата. Не знам такъв натиск да е оказван и на останалите инспектори. Огромният брой дисциплинарни производства, инициирани от ИВСС през първия му мандат, които доведоха до многобройни наказания на магистрати, включително и дисциплинарни уволнения, говори красноречиво.


Според информацията на ВСС предложенията за образуване на дисциплинарни производства, направени от министъра на правосъдието до ВСС за времето преди създаването на Инспектората, са общо седем за десетгодишния период от 1998 до 2007 година. За периода 2001-2002 г. и 2005-2006 г. няма направени предложения от министъра на правосъдието до Висшия съдебен съвет за образуване на дисциплинарни производства. За сравнение, за четирите години дейност инспекторатът е направил общо 184 предложения за образуване на дисциплинарни производства. От тях 78 са предложения до Висшия съдебен съвет и 106 са до административните ръководители за налагане на дисциплинарни наказания по чл.308, ал.1, т.1 и 2 и дисциплиниращи мерки по чл.327 от ЗСВ.


Смятате ли, че правомощията на ВСС са достатъчни - все пак съветът няма право да се намесва в делата по същество?

- Законът за съдебната власт дава достатъчно правомощия на ВСС, чрез които той да регулира процесите в съдебната система и да ги насочва в правилната посока. Според мен бъдещият ВСС трябва да съсредоточи усилията си в няколко основни области: създаване на по-добри условия за работа, изравняване (доколкото и където е възможно) на натовареността на магистратите, по-прецизно и обективно атестиране, от което следват и по-голяма обективност при повишаването на съдии, прокурори и следователи, по-прозрачен избор на административни ръководители, създаване на единни критерии при налагане на дисциплинарни наказания и уеднаквяване на дисциплинарната практика. ВСС няма правомощия да се произнася по правилността на съдебните и прокурорските актове. Те подлежат на съответния инстанционен контрол. Но ВСС разполага с достатъчно лостове, с които да оказва административно въздействие по отношение на магистрати, чиито актове редовно се отменят или противоречат на установената съдебна практика.


Какви мерки трябва да се предприемат, за да не се допуска възможност за политически натиск над ВСС?

- Сегашната далеч по-прозрачна процедура за избор на членове на ВСС ограничава и възможността за оказване на политически натиск спрямо състава на бъдещото правителство на съдебната власт. При избора през 2007 г. на членове на ВСС от парламентарната квота (11 на брой) и на 11 инспектори от ИВСС само аз бях избран по предложение на опозицията, а останалите 21 кандидатури бяха предложени от управляващото тогава мнозинство. Сега предложенията за членове на ВСС са с най-различна политическа окраска. Абсолютно невъзможно е при сегашната процедура управляващите да наложат и да гласуват само предложени от тях кандидатури.


Аз лично смятам, че парламентарната квота е необходима. Тя дава възможност във ВСС да влязат и хора, които имат поглед към съдебната система отвън (например адвокати или научни работници) и не позволяват тя да се капсулира и изолира от обществените процеси. Парламентарната квота е израз на основополагащия конституционен принцип за разделение на властите, който освен независимост на всяка от тях предполага и взаимен контрол помежду им. Неслучайно ВСС съвместно с ИВСС представят всяка година в Народното събрание отчет за дейността си. Освен това не трябва да се забравя, че половината от изборните членове на съвета са от магистратската квота, което също е предпоставка за ограничаване на политическата намеса. В крайна сметка обаче до голяма степен недопускането на политически натиск зависи най-вече от самите членове на съвета, от техните съвест и морал. Затова през септември и съдиите, и прокурорите, и следователите, и народните представители трябва да подходят много отговорно и да изберат най-достойните кандидати.

Facebook logo
Бъдете с нас и във