Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Нова година - нов късмет за съдебната реформа!

Като болид от Формула-1, чийто двигател гръмва от прегряване обиколка преди финала, предложените от управляващите ключови промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) рухнаха в деня на финалното им гласуване в Народното събрание. Във вторник (21 декември), когато се очакваше те да бъдат приети окончателно на второ четене и да станат част от действащото законодателство, ГЕРБ внезапно прекъсна трескавата предколедна процедура. Така, след като основните текстове в ЗСВ за въвеждане на специализирани съдебни и досъдебни структури по наказателни дела срещу организираната престъпност бяха вече гласувани предишния ден, останалата част от промените в съдебния закон и в НПК остават за догодина. Спорове между правосъдния министър и парламентарната група на ГЕРБ блокираха във вторник приемането на пакета закони, чрез които управляващите смятаха да прокарат своето виждане за съдебна реформа. Окончателното приемане на промените в Закона за съдебната власт и Наказателнопроцесуалния кодекс се отлага за неопределено време.
Какво точно препъна финалния спринт на управляващите по двата закона, след като част от предизвикалите най-тежка крамола текстове - за структурата на специализираната магистратура бяха приети? Буквално до вторник сутринта (21 декември) управляващите не даваха повод да се мисли, че са се уплашили от отпора на опозицията за спецсъда. В сутрешен телевизионен блок заместник-председателят на парламента Анастас Анастасов увери: Мисля, че постигнахме един оптимален вариант и изчистихме всички възможни неща, които бяха критикувани в продължение на тия няколко месеца от колегите, както се чу и от магистратурата. Така че мисля, че нещата ще тръгнат добре. Анастасов не пропусна да определи упреците, че се прави извънреден съд за разправа с политически опоненти като безумни обвинения. В добавка приведе като аргумент и оповестеното два дни по-рано положително окончателно становище на Венецианската комисия към Съвета на Европа. А за капак припомни, че първото й становище дори е в полза на оттеглената впоследствие от ГЕРБ по-широка подсъдност, предвиждаща новата структура да води дела срещу министри, депутати, областни управители, шефове на държавни агенции и кметове. Анастасов заяви, че според евроекспертите посрещнатата на нож от опозицията субектна подсъдност не е чужда на европейското законодателство и Венецианската комисия тогава не е имала забележки в това отношение.
Няколко часа по-късно председателстващият парламентарното заседание Анастасов заяви от трибуната в НС, че пропуските в съдебния закон няма как да бъдат оправени в пленарната зала и се налага комплектът от двата закона да бъде поправян отново в правната комисия. Анастасов призна, че са се получили противоречия в концепцията и за конкурсното начало, които ще създадат пречки и неразбиране по процедурите за назначаване и повишаване на магистрати. Това - на фона на гласуваните предишния ден текстове, предвиждащи въвеждане на конкурсното начало за всички постове в системата, с изключение на главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища. С тези промени тримата големи загубиха правото да предлагат административни началници. Гласувани бяха вече и текстовете, целящи кадруването да се децентрализира. С тях в окръжните съдилища се създават атестационни комисии, които ще подпомагат работата на ВСС при подбора на кадрите.
Наред с въвеждането на специализирани структури и спора за достъпа на членовете на ВСС до класифицирана информация тези промени са предостатъчни, за да обърнат законотворческата кола на ГЕРБ. Те засягат сериозно правомощията на ВСС и тримата големи в кадруването и явно предизвикват яростна съпротива от тяхна страна. Още по време на разглеждането на измененията в правната комисия депутатите бяха отхвърлили немалка част от предложенията на правосъдния министър Маргарита Попова в областта на кадруването, отнасящи се до атестирането на магистратите и до израстването им в съдебната система. Управляващите тепърва ще трябва да дават обяснения какво спря устрема им, но, изглежда, има всички основания да бъдат подозирани, че са се огънали заради силен и внезапен натиск в последния момент. Любопитно е чий?!

Спецсъдът гласуван наполовина
Очакваното заключително парламентарно кресчендо около промените в ЗСВ и НПК започна с извънредно заседание в понеделник (20 декември). С гласовете на ГЕРБ и Атака бяха окончателно гласувани текстовете за създаване на специализирани окръжни и апелативни съдилища, прокуратури и разследващи органи, които да водят дела срещу организирани престъпни групи. Опозицията в лицето на Коалиция за България и РЗС даде свиреп отпор с познатите аргументи, че новата магистратура е извънредна, цели разправа с политически противници и възкресява милиционерските похвати на бившата Държавна сигурност.
Правите груба грешка със създаването на този специализиран съд и много скоро ще се уверите в това. Защо ние трябва да допускаме грешки, които са преодолени от други държави? Създадохте специализиран съд, специализирана прокуратура, а сега правите и специализиран съдебен отдел към специализираната прокуратура. Изградихте цяла
паралелна правораздавателна система
не прекалявате ли?! За мен това не е специализиран, а извънреден партиен съд, скочи Любен Корнезов от БСП. Наред с аргументите за обвързаност на бъдещите спецмагистрати с изпълнителната власт той посочи и опасността съдебните заседатели
в специализираните наказателни състави да бъдат подбирани от управляващите. Промените предвиждат съдебните заседатели, които имат същите права като съдията-председател да решават делото, да бъдат предлагани от Столичния общински съвет, в който ГЕРБ има мнозинство. В добавка Корнезов настоя, че специализираните структури са икономически необосновани, тъй като ще разглеждат по стотина дела годишно, което е едва един процент от всички дела, разглеждани от съдебната система.
Здраво партийно рамо на Корнезов удари Румен Петков. Затъналият в скандали бивш вътрешен министър от тройната коалиция гръмко заяви, че причина за въвеждането на спецсъдилищата са многократните провали на гръмко афишираните полицейски операции. Не е това начинът да се гарантира уютът на една провалила се и проваляща се политика в борбата с организираната престъпност. Доказателствата на правоохранителните и разследващите органи ще продължат да бъдат негодни, отсече Петков.
Само мотивите за ясно разделение на съдебната и изпълнителната власт бяха водещи в това Висшият съдебен съвет да издава наредба, с която ще се формира съставът на съдебните заседатели. Това го правим с цел да се ограничи намесата на изпълнителната власт дори и в лицето на министъра на правосъдието. След като сме приели, че имаме независима съдебна система и Висшият съдебен съвет е върховният й орган, е нормално, той да издава и наредбата, с която се избира пътят и процедурите, по които се формира съдебният състав, контрира Маргарита Попова. Депутатът от ГЕРБ Димитър Лазаров също защити промените, определяйки изказванията на социалистите като опит за политическа реклама.

НПК готов, но кой знае...
Какво ще стане със законопроекта за промени в НПК в частта за специализираните магистратури също е трудно да се гадае. Първоначалният му вариант е доста сериозно преработен. Почти за всеки текст са внесли предложение за корекция депутатите от ГЕРБ Анастас Анастасов и Красимир Ципов. Те се отнасят най-вече до предложената нова глава 31а в НПК, която урежда особените правила за разглеждане на делата, които са му подсъдни. Това са всички дела, влизащи в обсега на чл.321 и 321а от НК за организиране и ръководство на престъпна група, както и всички квалифицирани състави на престъпления, където квалификациращият признак е извършването на деянието от
организирана престъпна група
- убийство, телесна повреда, отвличане и т.н. На спецсъда са подсъдни и делата за същите престъпления, но извършени в чужбина. Правилата за подсъдност предвиждат също така, че когато срещу едно лице е повдигнато обвинение за няколко престъпления, ако едно от тях е подсъдно на спецсъда, делото за всички престъпления отива в него. Ако няколко лица са обвинени в съучастие за едно или няколко престъпления и само един от съучастниците подлежи на съдене от спецсъд, всички подсъдими ще се изправят пред него. Ако две или повече дела за различни престъпления и срещу различни лица имат връзка помежду си, те се обединяват, ако правилното им изясняване налага това, и ако само едно от делата е подсъдно на спецсъда, всички отиват там. От това правило са изключени само дела, подсъдни на военен съд - ако едно дело е подсъдно и на спецсъда, и на военния съд, то се гледа от военния съд.
Каре
ВСС на нож срещу теста за надеждност

Не по-малко ожесточена схватка предизвика предложението
членовете на ВСС да бъдат проучвани от ДАНС
за надеждност, преди да им бъде предоставен достъп до класифицирана информация. Опозицията се разгорещи в речи за пълното подчиняване на съдебната власт на изпълнителната. Това подозрение не е лишено от основание, тъй като ДАНС, която ще проверява членовете на ВСС, е част от изпълнителната власт. А решенията на Държавната комисия за сигурност на информация (ДКСИ), която преценява правото на достъп въз основа на събраната от службите информация, са необжалваеми по съдебен ред, не се мотивират и така основанията за отказан достъп остават скрити от обществото. Но в същото време отказът на достъп обаче е публична дискредитация на човека, за който се отнася, и поставя въпроси, на които никой не е задължен да отговори.
Дебатът по темата за достъпа продължи три часа, в които министър Попова пое изцяло защитата на внесеното предложение. Аз имам доверие на моите колеги във ВСС, за това че те всички ще получат достъп да работят с класифицирана информация на принципа: това трябва да се знае. Аз имам доверие в държавните институции, в ДАНС, в Комисията за защита на класифицираната информация, за това, че никой от тях няма да злоупотреби със своите правомощия и задължения при достъпа до класифицирана информация. Такъв, когато се дължи, ще бъде даден, отговори министърът на правосъдието. И добави, че не е чула професионални аргументи.
Маргарита Попова поясни, че членовете на ВСС сега
нямат право да четат данни от СРС
при вземане на кадрови решения, и напомни, че това им се е наложило преди няколко месеца. Тогава вътрешният министър Цветан Цветанов заяви, че има информация за корумпирани магистрати. ВСС поиска конкретни данни, те бяха изпратени, но се оказа, че са от подслушвания и няма как да бъдат прочетени от членовете на съвета. Именно тогава започна големият спор имат ли те право на достъп до такива материали и необходим ли им е изобщо достъп до класифицирана информация. Съветът отначало реши, че няма нужда от такъв достъп, но по-късно излезе с пространно противоположно становище, в което се опита да докаже, че според действащата уредба има по право такъв достъп.
В деня на гласуването обаче членът на ВСС Стефан Петров даде да се разбере, че колегите му не се отказват и от първото си становище: За основната функция на ВСС - да кадрува, специалните разузнавателни средства не могат да се използват. В закона ясно и категорично е казано за какво могат да се използват тези СРС. Те могат да бъдат използвани в борба с престъпността и защита на националните интереси на страната. Ние няма как да ги използваме. Дори ако използваме такива СРС-та в нашите кадрови решения и дисциплинарни дела, ще нарушим закона. Затова сме категорични, че нямаме нужда от такъв допуск, и липсата му няма да попречи на работата на ВСС. За нас така, както беше предложен текстът в проектозакона, е абсолютно противоконституционен, заяви Петров. С това стана ясно, че членовете на съвета не са склонни на каквато и да било цена да бъдат проверявани от службите и политическите им поддръжници в парламента няма да пестят усилия, за да ги отърват от лапите на ДАНС.
Янаки Стоилов направи отчаян опит да запази статуквото с компромисен вариант - членовете на ВСС да разполагат по право с достъп до класифицирана информация, а когато с мотивирано решение на ДКСИ някой член на ВСС бъде лишен от такъв достъп, той да няма право да участва в заседанията на съвета, когато се обсъждат секретни данни.
Бившият вътрешен министър Михаил Миков (БСП) изказа в пленарната зала аргументите на Стефан Петров - според Закона за СРС те се използват единствено за разкриване и предотвратяване на престъпления, а не за кадруване в съдебната система. Същото каза и Мая Манолова: Може да се зададе въпросът
защо им е на представителите на ВСС да имат достъп
до класифицирана информация. И да си зададем въпроса: какво е необходимо да се знае от членовете на ВСС, за да е необходим този текст? Има три лица, за които този принцип не важи - президент, премиер и председател на Народното събрание, но определено магистратите и членовете на ВСС не са в този кръг. И тя продължи обаче да настоява, че макар и да нямат нужда от достъп, те имат всъщност неограничено право на такъв. Защо министрите и народните представители да имат достъп по право, а що се отнася до членовете на Висшия съдебен съвет, да трябва да се мине през тази процедура? Тук отговорът е прост - трябва да се осъществят допълнителни форми на контрол и допълнителен натиск, каза Манолова. Корнелия Нинова наля масло в огъня с твърдението, че това е опит да се овладее съдебната система и да се направи тя послушна и зависима от една политическа партия - партия ГЕРБ.
Като бивш конституционен съдия Корнезов заяви, че тези текстове са на ръба на конституцията, на разделението на властите, но така и не стана ясно от коя страна на този ръб. С това предложение ще направите кадровата политика на съдебната власт зависима от силовото министерство, каза Корнезов.
Острието на РЗС Яне Янев заяви, че ГЕРБ иска да подмени изцяло състава на ВСС и във всеки един момент всеки един член на съдебния съвет ще бъде държан в зависимост от МВР, и определи идеята като милиционерско хрумване. Считам, че този текст е възможност вие да прекратите предсрочно мандата на ВСС, защото тогава, когато не дадете достъп на двама-трима или петима магистрати и има няколко поредни дела, които са свързани с класифицирана информация, е много лесно да излезете пред обществото и да кажете: Висшият съдебен съвет на практика не може да работи, заяви Янев.
Съпартиецът му Емил Василев добави, че съдебната власт ще бъде вкарана в зависимост от Държавна сигурност, напомняйки солидното присъствие на бивши нейни служители и сътрудници в сегашните управленски структури. Към аргумента за вмешателство в съдебната власт Василев добави и този за намеса в законодателната, която избира половината изборни членове на съвета. Румен Петков мина обаче всякакви граници, отправяйки открита заплаха за организиран бойкот от страна на съдебната власт. През последните 20 години се правят опити за дресиране на съдебната система, правени бяха включително и през предишното управление. Това решение обаче ще покаже, че разделение на властите в тази държава няма. Аз не знам, г-жо министър, как утре ще гледате в очите съдиите и прокурорите. Ние днес се гаврим със съдиите и прокурорите, гаврим се със следователите. Не ви пожелавам те някой ден да имат възможност да ви, или ни, го върнат, заплаши Петков. В крайна сметка тежката канонада даде резултат. И тук управляващите направиха крачка назад. Вместо да бъдат подложени текстовете на гласуване, групата на ГЕРБ внезапно ги оттегли за дообмисляне.

Кинжал срещу прозрачността в кадруването
Предложената от вносителите пълна промяна в начина на гласуване на ВСС също не мина без битка. Управляващите искат гласуването при назначаването на магистрати за административни ръководители и на техни заместници да става явно, а не тайно, както е сега. Назначаването на магистратите става с тайно гласуване и това е казано изрично в конституцията. Нормално е гласуването да е тайно, защото има колегиалност в съдийската гилдия, в прокурорската гилдия, и човешката психика не позволява на един магистрат да вдигне ръка против своя колега. Защо се настоява за явно гласуване? За да могат да контролират членовете на Висшия съдебен съвет. Оставете им свободата - призова Корнезов. Манолова пък направо даде заявка за сезиране на конституционния съд: Ние от левицата се стараем да не пречим на ударното темпо при приемане на законите от страна на мнозинството, но ще бъдем принудени да пишем жалба до Конституционния съд.
Впрочем аргументите за прозрачност, които вносителите привеждат в полза на явното гласуване, никак не се връзват с предложеното дни по-рано в парламентарната правна комисия от новия председател на Върховния административен съд (ВАС) и нов член на ВСС Георги Колев. Той настоя от съдебния закон да отпаднат предложените нови правила, по които ВСС да мотивира своите решения. Текстът на новата редакция на чл.34, ал.3, за който става дума, гласи: Решенията на ВСС се мотивират. Мотивите съдържат фактическите и правните основания, както и съображенията за целесъобразност на издаването им. Решенията, заедно с мотивите, се обявяват на страницата на ВСС в интернет в тридневен срок от приемането им при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. Сегашната редакция е: За мотиви на решение на Висшия съдебен съвет, прието с тайно гласуване, с което не се приема направено предложение, се смятат изказаните от членовете на Висшия съдебен съвет отрицателни становища, ако има такива. За мотиви на решение на Висшия съдебен съвет, с което се приема направено предложение, се смятат съображенията на вносителя на предложението.
Колев възрази, че ВСС е колективен орган с много членове и изготвянето на истински писмени мотиви е много сложен процес. Проблемът идвал от затрудненията на ВАС да разгадае тези мотиви, когато някой обжалва решенията на ВСС пред него. Проблемът на ВСС и главно на ВАС наистина е сложен, тъй като според действащата законова уредба за мотиви на ВСС се смятат отрицателните изказвания - когато предложението не е прието, или съображенията на вносителя - когато то е прието. Това води до забавни ситуации, при които ВАС се нагърбва да приема всякакви изказвания по време на заседанието за мотиви. При това не само при отхвърлени предложения - например решението на ВСС за избора на ген. Пенгезов за председател на Софийския апелативен съд бе подкрепено с много куриозни изказвания. Случват се и решения на ВСС изобщо без мотиви - някои от тях вече са предмет на дела в Страсбург, каза Колев. Съображенията му обаче са повече от противоречиви и съмнителни, тъй като
работят в полза на досегашната практика
от която той всъщност се оплаква. Тя е критикувана отдавна, че позволява на съвета да кадрува на тъмно, членовете му да не дават сметка за вота си, а недоволните от него да не получават реален шанс да ги събарят в съда заради неясните или липсващи мотиви. Как така Колев се оплаква от проблемите, които действащата уредба носи на ръководения от него съд, но в същото време е против промяната им?! Възможният отговор е, че като нов член на ВСС Колев и хората, които го назначиха, предпочитат съдиите от ВАС да се мъчат, България да бъде съдена в Страсбург, но статуквото да бъде запазено. Така решенията на съвета ще бъдат вземани и занапред на тъмно и няма се допуска събарянето им в българския съд от недоволните. Практика в пълен разрез с революционната реформаторска реторика на управляващите, но пък в пълно съзвучие с намеренията им да наместят възможно повече свои протежета в съдебната система.
Една от целите на промените в съдебния закон е да създаде и надеждни правила за избор на членове на самия съвет. Предвижда се народните представители да внасят предложения за кандидати за негови членове поне месец преди провеждането на избора. Предложенията ще се публикуват на интернет страницата на парламента наред с кратка биография на кандидатите. Народното събрание ще избира членове на ВСС с тайно гласуване. Аналогични правила са предложени и за избора от съдебната квота - предложения за кандидати за членове на ВСС да се правят до един месец преди провеждането на избора от общите делегатски събрания на съдиите, на прокурорите и от общите събрания на следователите. Те се изпращат на ВСС, който ги публикува на интернет страницата си заедно с кратка биография на кандидатите. Прозрачността обаче и тук получи пореден удар - отпадна изискването преди избора кандидатите да представят своята концепция за управление.
За капак, по предложение на Красимир Ципов от ГЕРБ, правната комисия гласува предложение след изтичане на мандата на член на ВСС или пък при предсрочното му оттегляне с оставка той да не бъде възстановяван непременно на предишната му длъжност, както изисква сегашната уредба, а на длъжност съдия, прокурор или следовател, не по-ниска от заеманата преди избора. Отново Георги Колев приведе странния аргумент, че навсякъде по цивилизования свят членовете на съветите се връщат на по-високи длъжности, за да имат стимул. Странно, защото на пръв поглед текстът не казва, че възстановяването трябва да стане непременно на по-висока длъжност. Но на практика отваря път за произволни повишения на бившите членове на съвета като магистрати след дълъг период, в който те не са работили като такива и са били извън правораздаването. Нещо повече - това правило явно ще облагодетелства послушните. А ако някой не слуша, повишението може да бъде заменено лесно със заточение, като го пратят в друг съдебен район след изтичане на мандата му във ВСС.

Facebook logo
Бъдете с нас и във