Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Нови и стари проблеми пред разследването в МВР

Разследващите полицаи в МВР започват да приличат на магистрати, макар само според възложената им работа, а не и по заплащане. Метаморфозата ще получи допълнителен тласък с новия закон за МВР, където на разследващите полицаи е отредено достойно място. В бъдеще те ще осъществяват дейността си според правило, което от години би трябвало да е ръководно за цялата съдебна система, но все още не е - това за случайния принцип за разпределение на делата.


В проекта за нов закон за МВР се предвижда този принцип да стане водещ и в дейността на разследващите полицаи. Според чл.16 (1) разпределението на досъдебните производства ще се извършва така, както се разпределят делата в съдебната система - чрез електронно разпределение, съобразно поредността на постъпването на производството.


Една от основните дейности на МВР- тази по разследване - се извършва по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс, е записано в проекта. На разследващите полицаи не могат да се възлагат други дейности извън тази. При осъществяване на своите правомощия те вземат решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Писмените указания на прокурора по разследването са задължителни за разследващите органи, пише в документа.


Как ще се реализира този принцип на практика отсега не е ясно. Съдейки по проблемите, които се появиха при (не)прилагането му в съдебната система, очевидно можем да очакваме същия дефект и в системата на МВР. Помним чутовния скандал от тази пролет, когато Висшият съдебен съвет прекрати ключовата си проверка за случайното разпределение на делата в столичните съдилища. Тя бе спряна точно преди да приключи и да стане ясно прилага ли се принципът, или не. Тогава шефът на Върховния административен съд Георги Колев се противопостави на инспекция в ръководеното от него съдебно звено. Комисията за предотвратяване на конфликт на интереси във ВСС заедно с представители на неправителствени организации влязоха във ВАС с идеята да видят как работи системата за случайното разпределение на делата. Инспекторите прегледаха работата и на Върховния касационен съд (ВКС), предстоеше им проверка и в Софийския градски съд (СГС).


Инспекцията им обаче беше преустановена, а съмненията, че във ВАС и в СГС законовият принцип за случайното разпределяне на делата на съдиите редовно се нарушава, така и не бяха потвърдени с факти. Според практиката във ВАС само председателите на съдебните състави се определят на случаен принцип, докато останалите им членове се посочват. Това води до опорочаване на решенията на съда, тъй като винаги има възможност да формират решение с мнозинство.


Погазването на принципа за случайно разпределение беше отразено и в последния доклад на Европейската комисия, като за преодоляването му ВСС прие неотложни мерки под формата на проверки. В крайна сметка те така и не дадоха искания резултат.


Съществува и още един проблем в досегашната дейност на разследващите полицаи. Става дума за контрола върху разследването, който упражнява наблюдаващият прокурор. Струва си да припомним доклада на Инспектората към Висшия съдебен съвет от април тази година за откритите нарушения в съдебната система за предишната година. Един от основните изводи в него бе, че прокурорите не оказват достатъчно контрол върху разследващите полицаи и това често пъти бави разследването. Такива бяха констатациите на инспекторите след проверка на 11 районни прокуратури в страната. Препоръките им бяха, че прокурорите трябва да използват всички възможности за по-строг контрол по отношение на разследващите органи с оглед провеждане на по-интензивни и по-качествени разследвания. За ефективен контрол проверяващите препоръчаха дори и търсене на дисциплинарна отговорност от служители на МВР, които не работят качествено.


Така че въвеждането на случайния принцип при разпределението на досъдебните разследвания едва ли ще протече гладко и без проблеми, ако сравним случващото се в съдебната система с действието на същия принцип.


nbsp;


nbsp;


Действия в досъдебното производство



След като се образува досъдебното производство, разследващият орган извършва всички действия по разследването, които са необходими и възможни във всеки конкретен случай. В тази връзка разследващият орган е самостоятелен да реши какви действия да извърши и в каква поредност. В практиката това се нарича оперативна самостоятелност. В глава 14 от НПК, озаглавена Способи за доказване, действията са изчерпателно посочени - разпит, оглед, експертиза, претърсване и изземване, следствен експеримент, разпознаване, специални разузнавателни средства. Наказателнопроцесуалният кодекс не прави разлика между способите за доказване и самите действия по разследването - те са наречени по различен начин, но се едно и също.



Образуването на производството е процесуално действие. Всички действия, които не са довели до събиране на доказателства, не са способи за доказване, а са само процесуални действия (например образуване на производството, привличане на обвиняемия и т.н.)



Следващата стъпка в досъдебното производство е когато разследващият орган реши, че е събрал достатъчно доказателства за вината на конкретното лице в извършване на конкретното престъпление. Тогава той докладва на прокурора и след този доклад изготвя постановление за привличане на обвиняем - чл.219, ал.1, от НПК.



От началото на 2013 г. се наблюдава подобряване в работата на разследващите органи в МВР. Статистиката сочи, че през първото полугодие на 2013 г. върнатите дела за доразследване са намалели два пъти в сравнение със същия период на 2012 г. и близо четири пъти спрямо първите шест месеца на 2011 година. Според МВР значително намалява и броят на просрочените дела.

Facebook logo
Бъдете с нас и във