Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Нови права и санкции за дребните хулигани

Нов вид наказание и възможност за обжалване на съдебните решения обогатиха един от най-старите действащи нормативни актове - Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ), който действа от 1963 година. Единодушно и без разисквания Народното събрание прие на първо четене промените в него, предложени от кабинета. Те предвиждат наред със задържане в поделенията на МВР до 15 денонощия или глоба от 100 до 500 лв., нарушителите да бъдат наказвани и с безвъзмезден труд в полза на обществото от 40 до 160 часа. Наложеното от районния съдия наказание вече ще може да бъде обжалвано пред съответния окръжен съд.
Кметът ще определя работата, която трябва да извърши хулиганът, а също и реда и начина, по който ще става това. Той ще взема предвид възрастта, образованието, професията, семейното положение, здравословното състояние, работното време на наказания, както и други обстоятелства, които са от значение за изпълнение на наказанието. Ако лицето откаже безвъзмезден труд в полза на обществото, кметът на общината ще е длъжен незабавно да уведоми за това съдията, който е наложил санкцията, а той на свой ред ще го глобява.
Ефектът на наказанието безвъзмезден труд в полза на обществото обаче е крайно съмнителен по две причини. Първата е чисто техническа - кметовете едва ли ще се справят с контрола по неговото изпълнение, а възможностите за формално изпълнение или направо за неизпълнение поради корупция са лесно предвидими. А и повечето от наказаните едва ли ще се съгласят да се трудят при възможността да бъдат глобени с 200-300 лева. Те не могат да бъдат заставени да работят заради конституционната забрана за полагане на принудителен труд. По тази причина плащането не може да бъде условие за замяна на единия вид наказание с другия. Остава единствено възможността при отказ да се полага безвъзмезден труд глобата да е толкова висока, че на хулиганите да им се приработи.
Ако промените имат ефект, той ще е повече в преодоляване на проблема с обжалването. Преди няколко месеца Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционна забраната да се обжалват съдебните решения, с които се налагат наказания на дребните хулигани. Главният прокурор Борис Велчев и министърът на правосъдието Маргарита Попова тогава дадоха обратни становища - че не е противоконституционно осъденият на задържане в МВР по този указ да не може да обжалва решението на районния съд. Омбудсманът Константин Пенчев също яхна вълната и в края на април предложи на Народното събрание указът да бъде отменен.
Конституционното дело беше образувано по искане на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), който сочи, че атакуваният текст води до противоречиви решения на съдилищата. ВАС твърди, че текстът е в разрез както с конституцията, така и с Конвенцията за правата на човека. Сочи се, че налаганото наказание задържане в поделения на МВР е равнозначно на наказанието лишаване от свобода, предвидено в Наказателния кодекс. От това следва, че деянието по указа следва да се приравни на престъпление, но тогава трябва да се признае и правото на наказания да обжалва решението на районния съд.
Инициативата на ВАС дойде покрай делото срещу 51-годишния жител на разградското село Сейдол Явор Киранов. Той е осъден миналата година на максималния срок задържане от 15 дни заради улична разпра с жена, с която доскоро живял на семейни начала. След като излежал наказанието, Киранов обжалвал пред административния съд в Разград, но там отказали да разгледат делото (в съгласие с отрицателното становище на прокуратурата). Но Киранов не се отказал и обжалвал пред ВАС.
Конституционните съдии признаха наличието на проблем заради вписаната в указа забрана решението на районния съдия да се обжалва. Те се позоваха на конституционния принцип, че правото на справедлив процес не допуска ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието. Както и че не бива принципите за бързина и стабилитет на съдебните решения да имат приоритет пред правото на защита на обвиняемия. Според евроконвенцията пък всяко лице, признато от съда за виновно в извършването на престъпление, има право да обжалва осъждането си пред висшестоящ съд.
Указът съжителства мирно с конституцията вече две десетилетия. Но столът под него се разклати едва в последните две-три години след две осъдителни решения срещу България в Страсбург (от 2009 г.) и дадените в тях предписания да се въведе процедура за обжалване. Отделни районни съдии започнаха да записват в решенията си наред с наложеното наказание, че предвидената в указа забрана за обжалване противоречи на конвенцията за защита правата на човека, което даваше основание на недоволните да обжалват. Практиката на съдиите, която и досега даваше възможност за обжалване, показа обаче, че в стремежа си да прилагат пряко конвенцията, за да не създават поводи за дела в Страсбург, много от тях спряха да наказват със задържане. Причината е, че да се осъществи съдебно производство на две инстанции в рамките на максималния срок за задържане от 15 денонощия е почти невъзможно. А в повечето случаи максималният срок, предвиден в указа, не се налага, наказанията са от 5 до 7 денонощия. При това положение дори втората инстанция да отмени изцяло наложеното от първата наказание, то вече е излежано и основанието за жалба в Страсбург е налице. Или поне за претенция към държавата за обезщетение за нанесени вреди. В резултат се стигна до изкривяване на съдебната практика в полза на хулиганите - тежки прояви, за които съдът е налагал без колебания задържане, се санкционират с глоби, които осъдените нямат намерение да плащат.
Въпреки че МВР не се възпротиви заедно с главния прокурор и с правосъдния министър срещу въвеждането на възможност за обжалване, вътрешното ведомство ще е пряко засегнато от тази промяна. Полицаите ще трябва да се явяват и пред втората инстанция и да търсят свидетели. По указа те не са задължителни, но обжалващите ще намират такива, които да оборват твърденията на униформените. В резултат ще се стигне до по-ниска наказуемост на дребното хулиганство. А за криминолозите, пък и за всеки друг, то отдавна е класически показател за склонността към извършване на престъпления.

Facebook logo
Бъдете с нас и във